site.btaДържавният глава: България провежда приятелска политика към Република Северна Македония, но тя не среща адекватна, реципрочна политика от другата страна

Европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива, заяви президентът Румен Радев при откриването на Национална конференция в памет на Гоце Делчев

България провежда приятелска политика към Република Северна Македония, но не среща адекватна, реципрочна политика от другата страна и в момента се вихри антибългарска кампания в нашата съседка. За съжаление в нея участват и държавни институции, политици, медии, политически партии. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на Националната конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“. Държавният глава призова за откровеност в диалога между двете страни, за да се развиват отношенията прогресивно. Форумът е под патронажа на държавния глава и се провежда в деня, когато се отбелязват 119 години от гибелта на големия български революционер Гоце Делчев. Конференцията е организирана от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт. В нея участие взеха вицепрезидентът Илияна Йотова, изтъкнати историци, дипломати, журналисти, представители на организации на македонските българи, както и представители на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. Посланиците на Франция, Австрия и Гърция също бяха сред официалните гости на форума.

През последните три десетилетия България направи много за развитието на отношенията с Република Северна Македония, отбеляза държавният глава и припомни, че именно България първа е признала независимостта на младата държава през 1992 г. „Ние бяхме винаги там с протегната ръка за помощ в икономическа и политическа изолация, в регионални и вътрешни конфликти, в кризи и бедствия“, каза още президентът. Той отчете и безусловната българска подкрепа за членството на Република Северна Македония в НАТО. Президентът посочи, че въпреки усилията на България, процесите на сближаване, особено в областта на свързаността, са блокирани, тъй като Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан с огромни надежди през 2017 г. не се изпълнява, а работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси е блокирана. Като пример за дълбоките проблеми с правата на македонските българи президентът открои  преброяването в РСМ през изминалата година. 

Държавният глава отчете и натиска, който се оказва върху България от страна на международните ни партньори и европейските институции, за да промени своята позиция по отношение на Република Северна Македония, включително и на фона на войната в Украйна, която се използва като аргумент за незабавна интеграция на РСМ в ЕС, дори с цената на тежки компромиси от наша страна в името на стабилността на Европа.

Европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива, това е стратегическата цел не само на българската външна политика, но и на нашето общество, посочи държавният глава при откриването на конференцията. Той изрази своята увереност, че рано или късно желанието на хората от двете страни за пълноценно общуване без прегради и граници ще доведе до отпадане на изкуствените разделения.

Държавният глава приветства работата на новите две правителства в България и РСМ за сътрудничество в редица сфери, с календарен график по седмици. „Продължавам да настоявам пред двамата премиери за календарен график и решаване на отворените политически въпроси“, подчерта президентът. По думите му, ако тези въпроси останат нерешени, това би попречило и на останалите усилия на двете правителства за сближаване между двете страни.

Изправени сме пред много важен исторически въпрос, исторически избор по отношение на европейската интеграция на РСМ, подчерта държавният глава. По думите му този въпрос касае не само нашата външна политика и двустранни отношения. „Той засяга дълбоко фундаментите на нашата национална идентичност, нашето самочувствие като пълноценни европейски граждани, нашето достойнство като народ, допринесъл за културното развитие на континента“, заяви президентът Румен Радев. Той добави, че въпросът за интеграцията на РСМ в ЕС засяга в перспектива и устойчивостта и бъдещето на съюза, макар и да не се осъзнава във всичките му измерения от европейските институции и от много от нашите партньори.

Държавният глава подчерта също така, че е необходимо да се направи така, че възможно най-бързо да започнат преговорите за членство на РСМ в ЕС, но в същото време следва да се постави ясна бариера пред войнстващия македонизъм. 

„Като президент не мога да направя компромис с правата на македонските българи, защото тяхното равноправие заедно с другите народи трябва да бъде гарантирано в Конституцията на Република Северна Македония, подчерта държавният глава и добави, че това е категорична бариера за прекратяване на процесите по дебългаризация в РСМ. „Не мога да направя компромис с нашата история, нашето културно-историческо наследство и идентичност“, заяви още Румен Радев, като допълни, че няма как да приеме кражбата на история и нейната подмяна. Президентът отново призова и за прекратяване на езика на омразата, което изисква смяна на учебниците по история, география и отразяване на историческата истина. „Не мога да приема, че младото поколение в нашата приятелска съседка се възпитава в дух на омраза към българите и всички българско. Няма как да го приемем, защото сме отговорни към бъдещето на нашите две страни и техните отношения“, категоричен бе държавният глава. Той посочи, че не може да направи компромис и с отговорността на България като демократична държава към бъдещето на ЕС. Той посочи, че макар сред партньорите на страната ни да не се осъзнава потенциала на македонизма да дестабилизира ЕС в бъдеще, България следва да бъде отговорна към този въпрос. Президентът цитира посланика ни в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Марин Райков, който също присъства на събитието, според когото България трябва да интегрира в ЕС партньори, а не проблеми.

Няма как да вървим напред, ако не се разкрият архивите на югославските тоталитарни комунистически служби, за да стане ясно за хилядите пречупени човешки съдби, преследвани и избити хора, само заради факта, че те са решили да продължат да се наричат българи, заяви президентът Румен Раев. Той уточни, че не казва това с идея да се търси възмездие, но подчерта, че РСМ не бива да бъде изключение, в сравнение с всички държави от Източна Европа, които вече са изживели своя катарзис за скъсване с тоталитарното си минало и поемане по пътя на демокрацията,

Винаги съм твърдял, че България трябва да даде съгласие за начало на преговорния процес след като РСМ промени Конституцията си и се впишат македонските българи на равноправна основа с другите части от народи, заяви президентът. Той бе категоричен, че промяната в Конституцията следва да се случи преди България да даде съгласие, заради загубеното през годините доверие. Румен Радев даде пример с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който е подписан преди 5 години, но нищо не се е променило в политически план за този период. „Каква е гаранцията, че следващите 5 години нещо ще се промени в положителна посока?“, попита президентът. Той постави и въпроса какви са механизмите, с които ЕС ще гарантира българския национален интерес и своята устойчивост по отношение на този проблем. По думите му ако като гаранция бъде предложена едностранна декларация, тя не би имала правнообвързваща сила. „Вписването само на една дума „българи“, редом с другите части от народи, ще означава приемане на европейската идея и приемане на Копенхагенските критерии“, подчерта държавният глава.

"Ако парламентът и управляващите на РСМ нямат политическа воля да изпълнят Копенхагенските критерии за членство в най-важната им част - човешки права и недискриминация, тогава за каква национална цел говорим нашата съседка да стане страна от ЕС", попита президентът по повод вътрешнополитическите проблеми на нашата съседка и изявленията за липса на мнозинство от 2/3 в парламента на РСМ. По думите му консолидацията по този въпрос ще бъде ясен знак дали РСМ е готова да бъде член на ЕС.

Натискът върху България, за съжаление, е огромен и е парадоксално, че натискът е в по-голямата си част върху, страната членка а в по-малката си част – към страната-кандидат, отбеляза Румен Радев. Според него натискът се дължи на неразбирането на дълбочината на историческите проблеми. Президентът допълни, че особено силен натискът е бил миналата година по време на двете заседания на Европейския съвет, на които участва българският държавен глава. Тогава е било планирано започването на преговори да се случи, но не е било допуснато, заради успешното отстояване на българската позиция. „Досега бяхме много свенливи и сякаш не искахме да погледнем, че в РСМ има българи и едва когато на преден план се изведоха правата на тези македонски българи, нашите партньори започнаха да разбират големия проблем, който трябва да бъде решен“, посочи държавният глава.

Президентът изрази съжаление, че български интелектуалци, които се кълнат в европейските ценности, ги пренебрегват, призовавайки за безусловна промяна в българската позиция. „Същите интелектуалци, претендиращи, че са върли антикомунисти, легитимират идеите на комунистическия интернационал“, посочи Румен Радев.

Румен Радев обърна внимание на проекторезолюция 741 на Конгреса на САЩ, която предвижда септември да бъде обявен за месец на македонския език, история и културен принос на македонците за развитието на САЩ. „Когато човек я чете, наистина остава изключително впечатлен. Това се върши под носа на българската дипломация“, посочи президентът. Той поздрави Македонските патриотични организации в САЩ, които са написали писмо до Конгреса на САЩ, че това означава незачитане на техните права и идентичност и подмяна на историческата истина. В писмото си македонските българи, напомнят че много от техните сънародници и предци са оставили писмени доказателства за своя български произход, и изразяват несъгласие тяхната географска, регионална македонска идентичност на македонски българи да се превърне в етническа македонска идентичност.

Отстояването и разширяването на българското културно пространство по света се нуждае от единен център, който да обединява усилията, които в момента са пръснати по различни министерства, отчете държавният глава. По думите му е необходимо създаването на такъв Център с ясна стратегия за приобщаване на нашите общности зад граница към България.