site.btaКонтрера от ВМРО с писмо до МС: Парите от Фонда за пътна безопасност да бъдат използвани за цялостна кампания за спиране на войната по пътищата

Това включва – качеството на пътищата, сигнализация и регулация, а не работа на парче от различните институции

Зам.-председателят на ВМРО и общински съветник в Столичния общински съвет Карлос Контрера входира днес в Министерски съвет писмо, в което подробно описва нуждата от единна стратегия за справяне с пътния травматизъм.

Обявяваните периодично данни от статистиката показват, че първокласната и второкласната пътна мрежа, а също така  и общински пътища, са с концентрация на ПТП с тежко пострадали и загинали. Част от причините са свързани с лошо или дори погрешно проектиране на пътищата, наличие на конструктивни дефекти, необезопасени участъци, несъразмерно за габаритите на пътя автомобилно движение и т.н. ПТП с тежко пострадали и загинали са налице и в рамките на урбанизираните територии поради лоша или липсваща маркировка, неурегулирани участъци или кръстовища и т.н. Безспорен фактор за висок пътен травматизъм и смърт са и неравностите по пътните платна, липса на мантинели по републиканските и общинските пътища. Това са само част от факторите, които водят до продължаващ висок брой ПТП с тежко ранени и загинали. Състоянието на пътните настилки, маркировката (вертикална и хоризонтална), неадекватната или дори липсваща организация на движение са хронични проблеми, водещи до висок брой ПТП на глава от населението и до високия брой ранени и загинали в резултат от катастрофи, обосновава се Контрера.

Той обръща сериозно внимание на „работата на парче“ по решаване на проблемите и по тази причина предлага единен механизъм за преодоляване на последиците от т.нар. война по пътищата, а именно:

Обръщам се към Вас с предложение за институционално решение, което да позволи със средства от Фонд за безопасност на движението да бъде разгърната и финансирана широка кампания за реализиране на мерки за пътна безопасност. Конкретното ми предложение като заместник-председател на ПП „ВМРО – Българско национално движение“ е с акт на Министерски съвет да бъде създадена целева програма за общините, които да кандидатстват пред Фонда на програмен принцип за финансиране на проектирането и прилагането на мерки за пътна безопасност по общинските пътища, включително в урбанизираните територии. Програмата би могла да финансира няколко направления – проектиране и изграждане на кръстовища с цел обезопасяване на движението; проектиране и прилагане на мерки за намаляване на скоростта; проектиране и изграждане на елементи за пътна безопасност – мантинели, ТРП; проектиране и внедряване на мерки за пътна сигнализация. Предлагам Фондът да поеме и проектирането, защото за съжаление българските общини в голямата си част не разполагат със щатни специалисти, които да разполагат със знанията и проектантската компетентност да проектират и подписват проекти за организация на движението. Това води до необходимост от възлагане на външни специалисти, а често средствата на общините са недостатъчни за заплащането на множество проекти по ОД. Мерките за обезопасяване на пътищата, свързани със светлинна и звукова сигнализация, поставяне на мантинели, ТРП, изграждане на уширения или стеснения често са на значителна стойност, което води или до частичното прилагане на мерки в малък обхват, или въобще да не се прилагат. Обръщам внимание, че съгласно Закона за пътищата отговорността за поддръжката на пътя, в т.ч. обезопасяването и пътната маркировка, са отговорност на собственика на пътя. В болшинството от случаите общините не разполагат с достатъчно средства за поддръжка на пътната мрежа в най-общ смисъл. За да се преодолее това състояние поне в частта прилагане на мерки за пътна безопасност чрез програмно финансиране ежегодно могат да се обезопасят десетки, ако не и стотици опасни участъци по общинската пътна мрежа.

Прилагаме и пълния текст на писмото на зам.-председателя на ВМРО Карлос Контрера до МС:

Уважаеми госпожи и господа министри,

Поредица от трагични инциденти – пътно-транспортни произшествия, доведоха до значително обществено недоволство по тема пътна безопасност и състояние на пътищата на територията на Р България. Гражданите с основания повдигат темата защо въпреки наличните данни в институциите по пътната мрежа на страната (републикански и общински пътища) продължава да има участъци, които са идентифицирани като опасни и въпреки това не се вземат мерки за тяхното обезопасяване. Обявяваните периодично данни от статистиката показват, че първокласната и второкласната пътна мрежа, а също така  и общински пътища, са с концентрация на ПТП с тежко пострадали и загинали. Част от причините са свързани с лошо или дори погрешно проектиране на пътищата, наличие на конструктивни дефекти, необезопасени участъци, несъразмерно за габаритите на пътя автомобилно движение и т.н. ПТП с тежко пострадали и загинали са налице и в рамките на урбанизираните територии поради лоша или липсваща маркировка, неурегулирани участъци или кръстовища и т.н. Безспорен фактор за висок пътен травматизъм и смърт са и неравностите по пътните платна, липса на мантинели по републиканските и общинските пътища. Това са само част от факторите, които водят до продължаващ висок брой ПТП с тежко ранени и загинали. Състоянието на пътните настилки, маркировката (вертикална и хоризонтална), неадекватната или дори липсваща организация на движение са хронични проблеми, водещи до висок брой ПТП на глава от населението и до високия брой ранени и загинали в резултат от катастрофи.

Пътната поддръжка и изграждането на пътища макар да са в правомощията и компетенциите на МРРБ, АПИ и общините, не се намират в корелация с пътната сигнализация, адекватната организация на движение и обезопасяването на пътищата. Така се стига до ситуации, в които по ремонтирани участъци с месеци, а в някои фрапантни случаи и с години, не се полага и обновява пътната сигнализация. В други случаи, въпреки отчетените висок брой ПТП в даден участък, не се поставят обезопасителни елементи, а повредените пък не се подменят.

Поддръжката на пътната мрежа в цялост, видно с мерките за организация на движението и пътната сигнализация, е сложен процес, който се нуждае от последователни и системни решения, а не от кампанийни мерки. Що се отнася до пътната безопасност – необходими са широки и последователни усилия за подобряване на сигнализацията, обезопасяването на опасни участъци и кръстовища. Всяка мярка приложена на терен сама по себе си може да спаси човешки живот, което е и основната цел на целия комплекс от мероприятия, които законодателството предписва да се извършват за по-безопасно придвижване по пътната мрежа.

Съгласно §1, ал. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата е създаден Фонд за безопасност на движението към МВР, в който фонд постъпват средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други приходи, предвидени в нормативен акт. Постъпилите средства се използват само за дейности по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност, а редът и условията за управление на средствата от фонда се определят с акт на Министерски съвет. По публични данни към 31.10.2024 г. във фонда бяха налични над 468 млн. лв. В този смисъл държавата разполага с достатъчно финансов ресурс да финансира широк кръг от мерки за повишаване на безопасността на пътищата (републикански и общински). Защо тези средства не се използват въобще или се използват в минимален размер на годишна база следва да отговорят министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и Министерският съвет. 

Обръщам се към Вас с предложение за институционално решение, което да позволи със средства от Фонд за безопасност на движението да бъде разгърната и финансирана широка кампания за реализиране на мерки за пътна безопасност. Конкретното ми предложение като заместник-председател на ПП „ВМРО – Българско национално движение“ е с акт на Министерски съвет да бъде създадена целева програма за общините, които да кандидатстват пред Фонда на програмен принцип за финансиране на проектирането и прилагането на мерки за пътна безопасност по общинските пътища, включително в урбанизираните територии. Програмата би могла да финансира няколко направления – проектиране и изграждане на кръстовища с цел обезопасяване на движението; проектиране и прилагане на мерки за намаляване на скоростта; проектиране и изграждане на елементи за пътна безопасност – мантинели, ТРП; проектиране и внедряване на мерки за пътна сигнализация. Предлагам Фондът да поеме и проектирането, защото за съжаление българските общини в голямата си част не разполагат със щатни специалисти, които да разполагат със знанията и проектантската компетентност да проектират и подписват проекти за организация на движението. Това води до необходимост от възлагане на външни специалисти, а често средствата на общините са недостатъчни за заплащането на множество проекти по ОД. Мерките за обезопасяване на пътищата, свързани със светлинна и звукова сигнализация, поставяне на мантинели, ТРП, изграждане на уширения или стеснения често са на значителна стойност, което води или до частичното прилагане на мерки в малък обхват, или въобще да не се прилагат. Обръщам внимание, че съгласно Закона за пътищата отговорността за поддръжката на пътя, в т.ч. обезопасяването и пътната маркировка, са отговорност на собственика на пътя. В болшинството от случаите общините не разполагат с достатъчно средства за поддръжка на пътната мрежа в най-общ смисъл. За да се преодолее това състояние поне в частта прилагане на мерки за пътна безопасност чрез програмно финансиране ежегодно могат да се обезопасят десетки, ако не и стотици опасни участъци по общинската пътна мрежа.

Призовавам Ви да разгледате и да приемете като идея това предложение на ПП „ВМРО – Българско национално движение“, защото повишаване на пътната безопасност може да се случи само след комплексни институционални усилия, които имат системен, а не инцидентен характер. Напомням Ви, че понякога поставянето на един знак „Стоп“ или огледало може да спаси човешки живот. В този смисъл малки, дребни или маловажни мерки за пътна безопасност няма. Всички са важни.

Обръщам се към Вас с настоящото предложение с убеждението, че институциите могат да се справят с проблемите, стига да има желание, политическа и управленска воля.