site.btaАнгел Георгиев от „Възраждане“: С такива „съюзници“ следва да се запитаме дали имаме нужда от врагове

Декларация на „Възраждане“ прочетена на днешното заседание от парламентарната трибуна 

Вчера станахме свидетели на безпрецедентна, груба, системна и нагла намеса във вътрешните ни работи от страна на немския канцлер Олаф Шолц. Политикът със спадащ рейтинг си позволи безпардонно да наруши всички европейски принципи като се намеси във вътрешните работи на България. Но и това не бе достатъчно за него. Оглавяващият федералното правителство на Германия си позволи да изземе компетентност от Европейския съюз (ЕС) и да влияе грубо върху двустранните отношения между България и РСМ, както и да изкриви естествените присъединителни процеси на югозападната ни съседка.

След като за пореден път от страна на Германия бе призната македонската идентичност, език и история, бяха направени и необективни оценки на реформите, извършвани в РСМ. Беше извършена директна и груба кражба от българската история. Но и това не се видя достатъчно на бундесканцлера. Той си позволи грубо да наставлява и заповядва на България, че „не трябва да бъдат поставяни нови условия за преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС“. С такива „съюзници“ следва да се запитаме дали имаме нужда от врагове?

Следва да се запитаме и след като Германия признава т.нар. „македонски език“, дали не трябва да признае и баварски, австрийски и швейцарски езици, например? Категорично се противопоставяме на езиковото инженерство и създаването на отделни езици по политически причини – на езици, които нямат историческа и лингвистична обосновка.

Дотук представихме фактология относно едната страна от предателството спрямо историческата истина и справедливост и спрямо всички тормозени, бити, малтретирани и потискани наши сънародници в РСМ. Тази страна на предателството е немската. Другата страна, обаче, е управляващата в България коалиция между ППДБ и ГЕРБ-СДС. За да онагледя и тази страна, ще дам пример с една заета предателска позиция под европейски натиск от българския външен министър – Мария Габриел. От среща на г-жа Мария Габриел, зам. министър-председател и министър на външните работи на България, и г-н Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, проведена на 20 юни 2023 г. в Брюксел: 

„Г-жа Габриел реферира конкретно и към новата ескалация на говора на омраза и антибългарска реторика от последните дни в с. Ваташа, непосредствено след встъпването ѝ в длъжност на новата позиция, вкл. абсолютно неверни и неприемливи квалификации за „български фашистки окупатор“ и други подобни, които са показателни за рязко влошената среда в РСМ по отношение на България и са контрапродуктивни за процеса на европейска интеграция на съседната ни страна. Увери, че като външен министър ще се стреми към конструктивен подход и насърчаване на положителна динамика в отношенията и сътрудничество, без да отговаря на тези явни провокации, за да може да се подпомогне установяване на подходящ климат за очакваните конституционни реформи в РСМ, макар да беше скептична относно скорошната им реализация.“

Единственият начин г-жа Гарбиел да разсее съмненията за извършвано от нея национално предателство под европейски диктат и одобрение, би бил да извика незабавно немския посланик у нас за консултации, заради нарушение на двустранните отношения между трети суверенни държави и вмешателство във вътрешните ни работи. Точно това бихме направили ние от „Възраждане“, ако управлявахме. Редно е българската външна политика, особено по отношение на нашите сънародници в Македония, да се ръководи от хора с изправени гръбнаци, а не вечно преклонени пред поредния европейски чиновник. Наблюдаваме пълна пасивност на управляващия политически псевдоелит в България. МВнР на практика е подарено и предадено на ЕС и работи под диктат и командване, докато министър-председателят е под командването на американския посланик у нас, а в момента е на инструктаж и в Брюксел.

Редно е на немската страна да бъде обяснено ясно и категорично от страна на МВнР, че за нас темата „Македония“ е толкова важна и болезнена, че всяко вмешателство в нея е способно да застраши и да навреди на българо-немските отношения. Също така трябва да стане достояние на германската държава и печално известните факти, че в РСМ по българските клубове се хвърлят камъни, стеля се и се палят, създава се дискриминационно законодателство срещу тях, българи се бият по улиците на страната по всяко време на денонощието, като същевременно биват обиждани заради това, че са българи и после се налага да бъдат транспортирани за лечение у нас с правителствени самолети (припомням случая с Християн Пендиков). Дори и по време на лечението, те получават множество обиди и заплахи за живота си.

Крайно време е българската дипломация да се окопити и да вземе необходимите мерки, за да спре България да бъде превръщана в заложник на политическите интереси на ЕС, които налагат разширяването на съюза на всяка цена, дори и в нарушение на демократичните принципи и норми.

Налице е координиран дипломатически натиск спрямо България, който цели да вкара РСМ в ЕС през задния двор на съюза, потъпквайки българския национален интерес и напук на всякакви правила и европейски ценности, напук на очевидната истина. Правата на човека в РСМ не важат за гражданите, които ясно изразяват българския си произход. Там е налице ярка дискриминация спрямо всеки, който се афишира като българин. Целта е ясна – българите в страната да мълчат за произхода си.

Категорично осъждаме зачестилите случаи на побой и малтретиране на граждани на РСМ с българско самосъзнание и призоваваме ЕС да обърне особено внимание на тези симптоматични случаи, показващи, че в РСМ има агресивна и дискриминационна кампания срещу българите.

Ясно се вижда, че говорът на омразата е превзел мнозинството от медиите в РСМ и е превърнат в целенасочена държавна политика.

В момента ЕС е приел подхода да „тика“, „бута“ и подпира РСМ, дори и с цената на това тя да не изпълнява френското предложение и да няма т. нар. fair play само и само да може да влезне в пакет с Албания. Редно е лидерите на ЕС да се замислят дали евентуалното отделяне на Албания не би довело до по-бързото ѝ присъединяване и не би успокоило и без това напрегната обстановка в РСМ. Така на югозападната ни съседка няма да се налага да догонва скоростта на Албания и тя ще има достатъчно време, за да се реформира наистина, да започне да спазва правата на човека и принципа на недискриминация и чак след това да започне преговорният процес.

Гоце Делчев казва: „Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.“

Време е да спрем гаврата с българите и българската история, език и култура. Те не са разменна монета за политически цели. Време е да прославим историческата истина по света, за да знаят всички думите на Апостола на Свободата – Васил Левски:

„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. „