site.btaСдружение "Избери България": В София ще има паметни плочи на проф. Драган Бобев и проф. Милан Миланов

В София ще има паметни плочи на двама български лекари, допринесли с работа си за развитието на медицината и здравеопазването у нас. По инициатива на Столичната лекарска колегия ще бъдат създадени барелефи на проф. Драган Бобев и проф. Милан Миланов като израз за почитта и уважението към техния принос за спасяването и лечението на хиляди хора. 

Предложението на колегията е паметната плоча с лика на проф. Драган Бобев да бъде поставена в болница "Царица Йоанна" – ИСУЛ", там където е Клиниката по детска клинична хематология и онкология, в която той работи дълги години. Барелефът на проф. Милан Миланов ще се намира в сградата на Столичната лекарска колегия на улица „Ами Буйе“. От 2012 до 2017 г. той е председател на  организацията.

Проф. Бобев е записан в историята на българската медицина като ръководител на екипа, осъществил първата в България трансплантация на костен мозък  и създател на  Програма за трансплантация на костен мозък в България. Безспорен е приносът му в развитието на педиатрията и детската онкохематология, забележителен учен и университетски преподавател. Проф. Бобев въвежда световни стандарти в лечението на злокачествени заболявания при децата. Завършил е медицина във ВМИ – София през 1958 г. От 1966 г. работи в Детската клиника на ИСУЛ, Детската клиника на ВМИ – София и Научния институт по педиатрия последователно като асистент, главен асистент, доцент и професор. Има признати специалности по детски болести, клинична хематология и медицинска и онкология.

-  Много приятно сме изненадани и сме благодарни за иницативата на столичната колегия – каза Георги Бобев,  синът на проф. Бобев. Тази новина ни донесе много позитивни емоции, тъй като е израз на отношението на лекарската гилдия към създаденото от баща ми. Според него едно от най-големите постижения на екипа му беше, че резултатите в лечението на деца с онкохематологични заболявания са съпоставими с тези на световните школи в тази област на медицината. Също така, той беше удовлетворен от създаването на центъра за костно мозъчна трансплантация, чрез който метод се спасява животът на хиляди болни деца. Баща ми не говореше за работата си вкъщи, но ярък спомен от детството ми е непрестанното звънене на телефона, все по медицински въпроси. Баща ми имаше дълъг, 60 годишен професионален път и до последно даваше консултации и практикуваше като лекар. Почти до 80-тата си годишнина беше и административен ръководител. Наистина сме благодарни за идеята да се постави паметна плоча на нашия баща и дядо там, където премина неговият професионален живот – болница ИСУЛ. 

Проф. д-р Милан Миланов е доайен на българската анестезиология, реанимация и спешна медицина. Основният му професионален път е в болница „Пирогов“, където през 1977 г. започва работа като анестезиолог-раниматор и научен сътрудник в Централна реанимация с Операционен блок. В продължение на 40 години работи в спешната болница, заемайки позициите на завеждащ отделение и Началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Между 1992-1993 г. той става и директор на „Пирогов“. След демократичните промени е основен участник във възстановяването на Български лекарски съюз, два пъти е негов заместник-председател.  Заместник-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров. Ръководи проектите по FAR и Световна банка за модернизирането на спешната медицинска помощ в България. Първи национален консултант по донорство и спешна медицина. Убеден демократ, винаги с открита и активна гражданска позиция. Проф. Д-р Милан Миланов е носител на орден „Стара планина“ – I – ва степен за изключително големите му заслуги в областта на здравеопазването, медицинската наука и практика в  България.

-  Искрено сме благодарни, аз и майка ми, за честта, която лекарите оказват в памет на баща ми – каза Вера Миланова, дъщеря на професора – Там където е, той със сигурност би се зарадвал на тази инициатива. За него беше много важно лекарите да са единни и сплотени, а жестът на Столичната лекарска колегия е знак за единство. Баща ми се гордееше, че е лекар, както и че е от „Красно село“. Трудно ми е да говоря обобщено за неговия принос, защото травмата от загубата му е все още много силна. Той много ни липсва, разбирам, че липсва и на колегите си, щом искат да го увековечат чрез паметна плоча. 

Управителният съвет на Столичната лекарска колегия се надява, че столичните власти ще съдействат максимално  за по-бързото  поставяне на барелефите на подходящите сгради, свързани с биографиите на двамата професори. 

https://slkbls.eu/%d0%b2-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d1%89%d0%b5-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b4%d1%80/