site.btaГодишният доклад за върховенството на правото на Европейската комисия за 2023: няма напредък в разследването на корупция по високите етажи на властта в България

Годишният доклад за върховенството на правото на Европейската комисия беше публикуван днес.

Според доклада липсва напредък в разследването на корупция по високите етажи на властта в България, както и в подобряване на интегритета на лицата, заемащи висши публични длъжности чрез въвеждане на ясни стандарти за отчетност и подходящи санкционни механизми за неспазването им.

Подчертано е, че и през 2023 г. все още няма напредък в изпълнението на миналогодишните препоръки за подобряване на ефективността на разследването на корупция и липсват стабилни резултати в наказателното преследване и постигането на окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

Обръща се внимание на липсата на ефективна и адекватна институционална реакция на наложените от САЩ и Великобритания санкции за корупция на влиятелни български бизнесмени и политици.

„Наложените от трети държави санкции по отношение на редица бивши и настоящи български политически фигури, свързани с корупцията по високите етажи на властта, продължават да са в сила и сами по себе си са сигнал за сериозни недостатъци“, пише в изводите на доклада.

Европейската комисия подчертава, че все още не е започнало редовното годишно докладване относно случаите на корупция по високите етажи на властта, предвидено в плана за възстановяване и устойчивост с цел подобряване на точността и надеждността на данните. Обърнато е специално внимание на разминаването на данните относно преследването на властова корупция, предоставяни от Върховния касационен съд и от Главния прокурор. Така например, ВКС следи 6 такива случая, докато Главният прокурор отчита само общи данни за корупционни дела, но не и за дела за корупция по високите етажи.

В противовес на тези данни гражданските организации и Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (ГРЕКО) изразяват общо притеснение, че разследването на корупция по високите етажи на властта е изключително неефективно.

Дори в случаите на достатъчно данни за престъпна дейност, включително публично достъпни, не се повдигат обвинения или пък се повдигат по неадекватен начин. В много случаи на публикувани данни за властова корупция разследвания изобщо не се образуват или се прекратяват в ранен етап на разследването. Налице е и политическа намеса в работата на прокуратурата и липсата на проактивен подход при преследването на властова корупция.

„Изводите на Европейската комисия потвърждават наблюденията на АКФ относно ниската ефективност на основните антикорупционни институции в България,“ каза адв. Деница Руканова, член на правния екип на АКФ.

Докладът цитира няколко анализа на АКФ:

1. Годишния мониторингов доклад за 2023 г. „Анти-корупционни институции 2023: точка на замръзване“
2. Концепцията за реформа на АКФ „Какво трябва да се промени в наказателното правосъдие“ (2023)
3. Анализ на АКФ на новия Закон за противодействие на корупцията: „Нови разследващи органи не могат да компенсират липсата на визия за цялостна реформа на наказателното правосъдие“ (2023).

Цитиран е изводът на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), че броят на присъди за властова корупция за последните 5 години е изключително нисък: 4 осъдителни при 19 оправдателни. За 2023 г. няма нови присъди, но се увеличава броят на прекратените от самата прокуратура без ясна обосновка дела още на досъдебна фаза.

Цитиран е категоричният извод на ГРЕКО, че борбата с корупцията по високите етажи на властта в България е на незадоволително ниво и проблемът следва да бъде адресиран в спешен порядък.

„Напълно подкрепяме и изводите на ГРЕКО за необходимостта от спешни мерки за засилване на ефективността на наказателното преследване на корупционни престъпления,“ каза Руканова. „Настояваме парламентът да предприеме спешни законодателни мерки като например нов Закон за съдебната власт, проект за който беше внесен в 49-тото Народно събрание.“

При формиране на крайните изводи за липса на напредък в борбата с корупцията в България и неефективно разследване Европейската комисия е взела предвид и разследването на АКФ „Списък за бърз контрол: историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“.

Европейската комисия приветства конституционните промени в глава „Съдебна власт“ за реформа на Висшия съдебен съвет в изпълнение на препоръката от предходния доклад. Предприетите стъпки са отчетени като напълно съответстващи на европейските стандарти за структура на съдебните съвети. Приветствано е и закрепването в Конституцията на механизма за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както и ограничаването на неговите правомощия.