site.btaОтворено писмо от БХК до Народното събрание относно данни за ерозията на правовия ред в общините Гълъбово и Ветрино

Уважаема госпожо Председател,

На заседанието на Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов и изградения културно-исторически комплекс „Исторически парк“ в община Ветрино на 19 юли 2024 г., петък, не се явиха представители на прокуратурата, на Министерство на вътрешните работи (МВР) и на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Председателстващата комисията Цвета Рангелова заяви в края на заседанието, че ще бъдат отправени писмени покани до официалните лице за следващото заседание на комисията, планирано за 24 юли.

Доколкото не за първи път институциите чрез техните официални представители не откликват на покани от парламентарни комисии, а изслушване на и.ф. главният прокурор не е предвидено и на заседанието на 24 юли, споделям наблюдения за дейността на прокуратурата относно възможни проверки на „Исторически парк“.

На 20 май 2024 г. БХК изпрати сигнал (Приложение 1) до главния прокурор, председателя на ДАНС, министъра на вътрешните работи и до председалката на Централната избирателна комисия по повод различни медийни публикации данни за тревожни процеси в две български общини – Гълъбово и Ветрино. Причината сигналът да бъде адресиран до именно тези получатели бяха обилните данни за правонарушения, свързани със свободното упражняване на политическите права на жителите на тези населени места, а относно случая „Ветрино“ – и за потенциални рискове за националната сигурност. Сигналът е обилно подкрепен с препратки към всички медийни публикации, послужили за написването му.

Първата реакция на този сигнал дойде на 7 юни, като телефонно обаждане до личния ми телефон от инспектор към икономическа полиция в Районното управление на полицията в Провадия с молба да изпратя цитирана статия в сигнала, по електронна поща. Статията, озаглавена „Ветринска народна република: „Исторически парк“ се въоръжава“ е публикувана в „Капитал“ на 30 април 2024 г. и достъпът в онлайн изданието на медията е платен. При въпрос дали РУП Провадия не биха могли да изискат от медията въпросната статия инспекторът отговори, че не могат, тъй като това е предварителна проверка, изборите са същата неделя – 9 юни и това е единственият шанс нещо да проверят.

На 10 юни 2024 г. Териториално отделение – Провадия на Районна прокуратура – Варна постанови отказ да се образува досъдебно производство (Приложение 2). Материалите към РП – Варна са постъпили от Окръжна прокуратура – Стара Загора, до която явно са били разпределени от администрацията на главния прокурор, макар сигналът да съдържа данни за две отделни и отдалечени една от друга общини. Защо материалите изобщо не са били изпратени по компетентност на варненската прокуратура е неясно. Проверката на РП – Варна, доколкото изобщо е била извършена между късните часове на 7 юни, петък, когато се провежда разговорът с инспектора към РУП Провадия и 10 юни, понеделник, е била концентрирана върху новорегистрирани жители на с. Неофит Рилски в периода 01.01.2024 – 30.04.2024 г., макар във въпросната статия да са изложени обилни сведения за множеството регистрации на нови жители на различни адреси в община Ветрино, не само в с. Неофит Рилски, поне няколко години по-рано. Отказът да се образува досъдебно производство е обжалван пред горестоящата прокуратура на 19 юли 2024 г. (Приложение 3).

На 24 юни Главна дирекция „Национална полиция“ отговарят на сигнала от 20 май, че материалите са били изпратени от Върховна прокуратура на Окръжна прокуратура – Стара Загора, а тя е препратила по компетентност на Районна прокуратура – Стара Загора, като впоследствие е възникнал спор за подсъдност пред Апелативна прокуратура – Пловдив. Материалите относно община „Ветрино“ са изпратени на РП – Варна от ОП Стара Загора. Цитирани са номера на всички преписки в отделните прокуратури.

Защо тази подробна информация за разходката на сигнала между различните прокуратури се споделя от МВР остава неясно.

Два дни по-късно БХК отправи две заявления – до главния прокурор и до Окръжна прокуратура – Стара Загора за достъп до съответните преписки (Приложение 4). Отговор, заедно със съответните прокурорски актове, постъпи само от ОП – Стара Загора (Приложение 5).

По същото време в качеството ми на подател на сигнала от 20 май, бях повикана в ДАНС да дам обяснение за подаденото до прокуратурата съобщение в частта му за община „Ветрино“, като бях питана дали освен цитираната статия на медията „Капитал“ разполагам с други сведения.

На 16 юли инспектор към икономическа полиция към ОДМВР – Стара Загора ме покани да дам сведения за подадения сигнал. Наред с даването на обяснения инспекторът помоли всички цитирани медийни публикации да му бъдат изпратени по пощата на хартиен носител.

Горната хронология на проверката, започнала след подадения сигнал, поставя някои въпроси. В последните месеци се наложи нова практика по привикване на податели на сигнали да дават обяснения защо са подали въпросния сигнал и на какви данни са го основали, макар всички известни данни да са посочени в самия сигнал. Неотдавна съпредседателите на БХК бяха викани и в ГДБОП по друг сигнал, въпреки че по него има образувано досъдебно производство. Доколкото работата на БХК включва подаването на жалби, сигнали и открити писма, писмената кореспонденция от страна на неправителствената организация с институциите е обилна. Даването на сведения е практика, която е нова и може да се допусне, че зависи от сегашното управление на прокуратурата.

На следващо място възниква въпросът с предварителните проверки и защо натоварените полицейски служители не разполагат с достъп до интернет, за да проверят всички цитирани статии сами, което би било и значително по-бързо. То поставя и въпросът могат ли те въобще да извършват проверки без подателите на съобщенията за правонарушения да им предоставят надлежно събрана информация под формата на документи, по възможност не електронни.

Главният въпрос остава дейността на българската прокуратура и на какво основание е преценила, че сигнал, който съдържа данни за две отделни общини е изпратен само в Стара Загора, но не и във Варна. От друга страна ДАНС също извършва проверка за цитираните събития в много споменаваната статия за т. нар. Ветринска народна република. Действително създаването на паравоенни отряди и отделяне на части от страната за собствено управление и вероятна изгода нарушава националната сигурност. Липсват данни дали проверката на ДАНС е възложена от прокуратурата. Дейността на прокуратурата по проверка на сигнала остава неясна, тъй като показва раздробяване на преписки, спорове за подсъдност, възлагане на други институции, докато самият и.ф. главен прокурор и ръководената от него Върховна прокуратурата остават в мълчание. Налице са немалко действия на прокуратурата, но това е само привидно, тъй като до този момент не е извършена задълбочена проверка на данни нито за Ветрино, нито за Гълъбово. Заключение дали е налице престъпление или друга противоправност може да бъде направено само след подробна и задълбочена проверка на фактите, а те остават тревожни, но неизяснени.

Сигналът на БХК от 20 май обединява данни за двете общини – Гълъбово и Ветрино, именно, защото става дума за феодално управление на общини и създаването на своеобразни анклави, в които правовият ред изглежда не се спазва. В него се съдържат данни как кметът на Гълъбово Николай Тонев „наказва“ жителите на с. Главан за това, че не са подкрепили на последните местни избори досегашния кмет на селото за пореден, шести, мандат, а са избрали друг кандидат. В резултат предприема редица действия по дисциплиниране на жителите на с. Главан като писмата на Тонев до „главанци“ са публикувани в медията Гълъбови вести и всеки може да се запознае с тях във Фейсбук страницата на медията (https://bit.ly/3WyTjbI). Управлението чрез заплахи и спиране на общински услуги за конкретно село като форма на наказание е противоправно. Конкретната противоправност може да се установи само чрез задълбочена проверка от компетентните органи. Докато тече спор за подсъдност, разбира се, нищо не може да се установи.

Бихме искали да отбележим, че сега действащият Правилник за организацията е дейността на Народното събрание (обн. в ДВ., бр. 60 от 16 юли 2024 г.), в своя чл. 27 определя кръга на лицата, задължени да съдействат на комисиите на Народното събрание. За съжаление това е пореден правилник на висшия законодателен орган на Република България, в който това задължение не е закрепено с никаква, дори символична санкция. Не е такова положението в други юрисдикции. През последните няколко години извънредният способ на формиране на временни комисии от българския парламент се доказа като потентно средство за осветляване на различни въпроси, свързани със сериозна корупция в страната ни. Този потенциал обаче е тежко подкопан от растящата тенденция различни граждани и организации, в това число такива като главния прокурор, да отказват съдействие на Народното събрание, поради което препоръчваме на този въпрос в бъдеще да бъде обърнато внимание.

Причината БХК да се занимава с тези въпроси, които не попадат стриктно в предмета на дейността на организацията, е че те са белег на сериозна ерозия във върховенството на правото – въпрос, с който организацията ни е ангажирана от години, основно във връзка с независимостта на съдебната власт. През последните години обаче стана видно, че по много начини противоправността може да остане извън полето на съдебния контрол и въпреки това да е от толкова сериозно естество, че да застраши върховенството на правото, а оттам – и основни права на човека в Република България. Изразяваме надежда, че Народното събрание ще осветли казусите с Ветрино и Главан и ще предприеме необходимото, за да предотврати бъдещо повтаряне на сериозни нарушения, застрашаващи правовия ред в страната.

С уважение,
адв. Адела Качаунова
Съпредседателка на
Българския хелзинкски комитет