site.btaУС на НСОРБ прие становище по проекта на Закон за ВиК

На свое заседание УС на НСОРБ прие официална позиция по публикувания за обществено обсъждане  проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК) (редакция юни 2024 г.), след предходните варианти от 2020 г., 2022 г. и 2023 г.

Това е 5-ти вариант на законопроекта, който се внася от МРРБ и в него, както и в предходните, не са взети предвид предложенията на НСОРБ, бе отбелязано по време на дискусията.

Като основен мотив за разработването на закона се посочва изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). При внасянето на предходните варианти окрупняването бе обосновано с „изискване от Брюксел“, каквото не е поставяно в процеса на преговорите, а е предложено от българска страна. Така достъпът до европейски средства за ВиК проекти след първия програмен период остана привилегия само на консолидираните ВиК оператори.

Със законопроекта директно се предлагат промени в границите на обособените територии и отпадане функционирането на общинските и частни дружества, като се въвежда изискване ВиК дружествата да са единствено публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия (ЗПП).

НСОРБ многократно е заявявало пред действащите министри на регионалното развитие и благоустройството необходимостта от сериозен обществен дебат за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора – държавата, общините, като собствениците на публични ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици и КЕВР като независим регулатор на качеството и цените на ВиК услугите. До момента, въпреки поетите ангажименти, подобно обсъждане не е проведено, което показва нежелание за провеждането му от страна на МРРБ – институцията, ангажирана за осъществяване на държавната политика в отрасъла ВиК на национално ниво.

През 2022 г. НСОРБ предложи разработването на механизъм за планиране на инвестициите и обмен на информация за предстоящи строителни дейности с общините за период минимум 3 г. с годишна актуализация с цел адекватно планиране на останалите свързани инвестиционни дейности. Към момента няма реална възможност общините да влияят при утвърждаването на инвестиционните програми на ВиК оператора (примери: при 500-600 хил. лв. годишно инвестиции при общинското ВиК, след присъединяването операторът залага 100 хил. лв.) Общината само „дава становище“, което впоследствие при утвърждаването на бизнесплана на дружеството от КЕВР, няма тежест. 

Не бе възприето и предложението когато общината на практика апортира значителни активи, да придобива и дялово участие във ВиК дружеството – оператор. Така местната власт би могла реално да участва в управлението – както по отношение инвестиционните програми, така и по всички други въпроси. 

Новия проект на Закон за ВиК включва и две съществени промени:

В раздел „Регулиране на цените на ВиК услуги“ за първи път се въвежда двукомпонентност на цената на водата: 

·       фиксиран компонент за достъп до услугите, който ще се заплаща независимо от ползването или не на услугата;

·       променлив компонент за цена на куб.м потребени количества;

В Преходни и заключителни разпоредби (ПРЗ) са намалени сроковете за консолидация на ВиК операторите - от 6 месеца на 3 месеца от влизане в сила на закона.

В постъпилите в НСОРБ коментари от общините се изразява отрицателно становище по предлаганите промени, свързани с ВиК асоциациите и с общините като собственици на активите. 

·       В становището се подчертава, че Европейската практика е еднозначна: местните власти са отговорни за ВиК услугите, независимо от начина им на предоставяне и териториалния обхват и статут на ВиК операторите. 

·       Законът трябва да отчита правото на различни форми на собственост и да дава гъвкава рамка за стопанисване и експлоатация на ВиК съоръженията.

·       Законът трябва да защитава в пълна степен правата и интересите на потребителите, като се насочва към подобряване обслужването на гражданите, повишаване ефективността на ВиК дружествата, внедряване на нови технологии, намаляване загубите на вода и регламентиране на социалната поносимост и грижа за уязвимите потребители. 

·       Предложеното окрупняване противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване. 

·       Законови текстове влизат в противоречие и със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). 

·       Предложеният проект на Закон за ВиК е стъпка към на пълна централизация с доминиращо държавно управление, което намалява конкуренцията, елиминира бъдещо публично-частно партньорство и закрива работещи общински ВиК дружества, се казва в позицията на НСОРБ.

Публикуваното на сайта на НСОРБ Становище е одобрявано вече четири пъти от УС, в рамките на всяко от предходните обществени обсъждания, подчертаха членове на ръководството на Сдружението. В него се отбелязва, че за общините е важно да бъде разработен съвременен рамков закон, отчитащ правото на различни форми на собственост и управление на ВиК активите, в съответствие с действащите закони в страната. Европейската практика е еднозначна, че местните власти са отговорни за ВиК услугите, независимо от начина им на предоставяне и териториалния обхват и статут на ВиК операторите. В становището на НСОРБ се подчертава, че законът трябва да отчита правото на различни форми на собственост и да дава гъвкава рамка за стопанисване и експлоатация на ВиК съоръженията чрез предвидените в българското и европейско законодателство форми.

Основните групи предложения, които НСОРБ за пореден път настоява да бъдат отразени в Закона за ВиК

По отношение на броя на обособените територии, на Асоциациите по ВиК и на ВиК операторите:

·       да не се въвежда механично окрупняване на така наречените обособени територии до 28. Общините и държавата, чрез участието си в Асоциациите по ВиК (АВиК), трябва да имат възможността самостоятелно да определят границите на обособените територии, като взимат решение за включване или изключване на дадени общини; 

·       да се запази съществуващата законова възможност Общинските съвети да имат правомощия в рамките на Асоциациите по ВиК. Не следва компетентният орган на местното самоуправление да бъде лишаван от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази важна сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население;

·       да не се предвижда принудителното закриване на общински ВиК оператори без волята на собственика - Общинския съвет. Необходимо е да се даде свобода за избор на оператори, които да предоставят услугите в дадена обособена територия, а не без мотиви да се въвежда принципа „една територия – един ВиК оператор“. 

По отношение на единната цена на услугата в дадена обособена територия:

·       Да се въведе възможност за диференциране на цените за предоставяната от операторите услуга за всяка една самостоятелна ВиК система или за формиране на средна цена за група самостоятелни системи. Неприемливо е в общини, където местната власт е съумяла да реализира проект за подобряване на ВиК услугите, потребителите да са задължени да плащат повече, заради недобро управление на водното дружество.

По отношение на равнопоставеността на собственици в Асоциации по ВиК (АВиК).

·       да бъде предвидена възможност за промяна на представителството в общото събрание на АВиК, като се отчита стойността на притежаваните активи. Сега държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание (неотговарящ на притежаваните от нея активи) и по същество разполага с „блокираща” квота при взимане на решения  без да притежава най-солидния дял активи.

·       промяна на досегашната практика МРРБ два може да спира всяко решение на АВиК, за което сметне, че не е в интересите на ВиК операторите, които са преобладаващо държавни.

НСОРБ настоява преди приемането на Закона, да бъде сериозно анализирана обективната обстановка във ВиК сектора:

•            Анализ на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформа във ВиК сектора, чрез Закона за водите. Към момента няма всеобхватен анализ, базиран на цифри и удовлетвореност на потребителите, че въведеният модел на управление чрез т.нар. водни асоциации е действително работещ, устойчив и води до подобряване на качеството на услугите в сектора.

•            Анализ на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги. Ясно да бъдат изведени причините за тежкото финансово състояние на държавните дружества, дефицитите в мениджмънта им и да се даде ясна визия как държавата смята да укрепи техния капацитет, преди да им повери управлението на целите консолидирани територии.

•            Анализ на международното законодателство и оценка на данните, свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК сектора в други страни. 

Пълният текст на Становището на НСОРБ по представения за обществено обсъждане Закон за водоснабдяване и канализация е публикуван на сайта на Сдружението.