Редовно присъствено заседание на Съвета на ректорите на висшите училища се проведе днес в Икономически университет – Варна. Гости на заседанието бяха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов, директорът на дирекция "Правна" в МОН Любомир Йосифов и Ивана Радонова - началник на отдел „Политики във висшето образование“ – МОН.
Политиките за привличане и стимулиране на приема на студенти от държави извън ЕС бяха предмет на обсъждане между ректорите и министър Цоков. „Бих искал да Ви поздравя за това, че вече една година работим заедно за развитието на българското висше образование. По данни на рейтинговата система все повече млади хора избират да останат в България при средна работна заплата от 2300 лв., броят на публикациите в реферирани и индексирани издания от университетите е нараснал близо два пъти за последните три, четири години, 8% са чуждестранните студенти – по този показател България е на едно от първите места в Европа“, посочи в изказването си проф. Цоков.
Министър Цоков подчерта, че привличането на чуждестранни студенти е важен, сериозен проблем. Той е обсъждан няколко пъти в парламентарна комисия в Народното събрание и е планирано приемането на национална програма по тези въпроси. Другата възможност е свързана с една по-сериозна реклама и присъствие на българското висше образование в световното образователно пространство, участието в световни образователни изложения, както и изготвянето на единна електронна система, с която да се избегне забавянето на приема на кандидат-студентите от трети страни.
Любомир Йосифов отбеляза, че обучението на чуждестранни студенти все още е предизвикателство за нашите университети. Той посочи две възможни стратегии – привличане на чужди студенти, които да учат в България и създаването на поделения на висшите училища или догорови за образователен франчайз.
Всички участващи в дискусията бяха единодушни, че е необходима работна среща между различните институции – включително ДАНС, МВР и МВнР, на която да бъде обсъдено улесняването на процедурата по кандидатстване.
„Системата, която трябва да изградим е важно да е много приятелска, но в същото време институциите да могат да ограничат и риска. За съжаление, с нововъведенията от преди 2 години имаме горчив опит. Всичко става много бавно и отчитаме 10-15% спад на кандидатстващите, които преценяват, че ще отидат в друга държава“, каза ректорът на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров, който е и председател на Сдружението на медицинските университети в България. В заседанието бе обсъдена и възможността в процедурата по обработване на документите за кандидатстване на студентите извън ЕС да бъдат включени експерти от администрацията на университетите.
В следваща точка в заседанието бяха обсъдени основните елементи и компоненти на модела за финансиране на висшите училища в България.
„Този разговор го водим от близо година. В понеделник ще имаме работно заседание със Съвета на ректорите, БАН, представители на НИМХ към МОСВ, на което ще обсъдим как да бъдат разпределени най-ефективно средствата“, каза мин. Цоков.
„Търсенето на справедлива формула за разпределение на средствата е важно както за университетите, така и за държавата. Сега действащите модели са вече остарели и прилагането им води до диспропорции“, подчерта проф. Темелкова.
Финансовото подпомагане от страна на държавата на научноизследователската дейност и проекти е задължително, включително и за частните висши училища, бяха категорични ректорите. Те се обединиха около тезата, че не бива да се изключва възможността за получаване на стипендии, социални придобивки и общежития за студентите платено обучение и тези от частното обучение.
Приоритетите, касаещи висшите училища, залегнали в работата на Министерството на иновациите и растежа представи пред ректорите зам.-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов. Той даде подробна информация по програмите и проектите, касаещи научно-изследователските и учебните дейности, по които Министерството работи към момента, и наблегна на възможностите, които университетите могат да развият.
Информация относно Тиранското комюнике на министрите от Болонския процес, както и ангажиментите и перспективите в Европейското пространство за висше образование представи началникът на отдел „Политики във висшето образование“ на МОН – г-жа Ивана Радонова. „От този документ ще произтекат много възможности за висшето образование у нас. Въпросът за чуждестранните студенти, за финансирането, за съвместните програми – всичко това е залегнало сред приоритетите на този документ. Когато кажем кредитна система, мобилност на преподаватели и студенти или европейски университети – нищо от това нямаше да е възможно, ако го нямаше Болонския процес и неговите инструменти. Това помага да се случва доброто сътрудничество във висшето образование в 47 държави“, каза г-жа Радонова.
