site.btaСБЖ: Само със защитени права на журналистите може да има медийна свобода и действена демокрация

Системните нарушения на правата на журналистите, липсата на законови гаранции за спазването им, минималните заплати и добавките „на ръка”, рекламните зависимости на медиите, уволненията, заглушаването с дела-шамари и с тролове, рисковете от изкуствения интелект, прилагането на Европейския акт за медийна свобода – това бяха част от темите на дискусията „Медийната свобода и правата на журналистите – скачените съдове на демокрацията”, която СБЖ проведе по повод Международния ден на труда 1 май и Световния ден на свободата на печата 3 май.

Дискусията се състоя на 29 април в Клуб „Журналист” на СБЖ. В нея участваха журналисти, медийни експерти, академични изследователи.

Председателката на СБЖ Снежана Тодорова приветства участниците и направи встъпително изказване. Тя подчерта, че темата на дискусията фокусира двете от водещите и неделими една от друга характеристики на демократичното общество, без чиято симбиоза то просто спира да е демократично – свободата на медиите и гарантираните права на журналистите във всичките им аспекти.

Снежана Тодорова изтъкна, че чрез дискусията СБЖ откликва и на посланията на Международната федерация на журналистите (МФЖ) и на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), чийто колективен член е, отправени по повод Международния ден на труда 1 май и Световния ден на свободата на печата 3 май.  А именно: журналистическата общност по света да се мобилизира солидарно за защита на трудовите права на медийните работници и за свободата на печата, схващана като свобода на всички медии.

Председателката на СБЖ припомни, че още през 2017 г. Съюзът е внесъл в Народното събрание предложения за законодателни промени в редица вече съществуващи закони и в Кодекса на труда, чрез които наред с медийната свобода, да бъдат гарантирани и правата на журналистите. Защото само така може да бъде гарантирана и жизненоважната за обществото журналистическа независимост.

СБЖ е единствената организация в България, ангажирала се с конкретно отстояване на тези права. Но и до ден-днешен никой от изредилите се от 2017-та насам парламентарни състави не е придвижил предложенията на Съюза – очевидно никой от политическите играчи у нас няма интерес от истински независими журналисти, коментира Снежана Тодорова.

Тя се спря и на драстичния случай с острите негативни реакции на част от медиите срещу забраната на медийна реклама на хазарта. Тъй като дискусията в СБЖ се състоя точно в навечерието на окончателното гласуване в Народното събрание на тази забрана на 30 април, именно в деня на дискусията изобилстваха такива реакции. Те оголиха силната зависимост на влиятелни медии от хазартната реклама, по повод на което Снежана Тодорова отбеляза: „Не съм предполагала, че до такава степен са зависими от хазартното лоби, че така открито ще афишират тази зависимост и ще се хвърлят да бранят рекламата на хазарта. Ето защо като журналистическа общност трябва да продължаваме да настояваме за пълна прозрачност не само по въпроса кой реално притежава медиите, но и кой ги издържа с реклами.”

Снежана Тодорова отбеляза, че макар и в обществените медии да има още много какво да се желае за защита на правата на журналистите, работещите там все пак са на колективни трудови договори и имат по-голяма защита, отколкото журналистите в частните медии, където най-често положението им е много уязвимо. Тя припомни широкоизвестния и срамен факт е, че в много частни медии практиката е с журналистите да се сключват трудови договори само на минимални заплати, като съответно върху тези малки суми са и осигуровките. А остатъкът от договорените им устно възнаграждения да се дава или под формата на краткосрочни граждански договори, или „на ръка”, като винаги е налице рискът при проблеми от всякакъв характер с финансирането на медията работодателят въобще да прекрати за неопределен срок изплащането на „добавката” за медийните работници.

Колко болезнено удрят тези ниски осигуровки на минимална заплата, журналистите разбират, едва когато бъдат уволнение и потърсят помощ за безработни, когато се разболеят и останат на болнични или когато се пенсионират – защото размерът и на помощите, и на болничните, и на пенсиите зависи от размера на осигуровките, каза Снежана Тодорова. Тя изтъкна, че самите журналисти като гилдия отдавна би трябвало да се противопоставят единни на порочната практика и да не се съгласяват на подобни унизителни договори. Но пагубната липса на солидарност и единство сред журналистите плюс безапелационното заглушаване на темата от страна на медийните издатели продължават да поддържат това недопустимо положение.

В този контекст Снежана Тодорова отново напомни, че СБЖ единствен е положил усилия за изработване на законови изисквания, които да променят ситуацията чрез разпоредби и допълнения в Кодекса на труда, съдържащи се в споменатите предложения на Съюза за законодателни промени, но те отлежават без придвижване в НС от 2017-та насам.

Председателката на СБЖ даде пример и с друг тип посегателство над журналисти, разказвайки за колегите от военните медии, които при предишния министър на отбраната са били принуждавани да се занимават със съгледваческа, а не с журналистическа дейност – казус, за който СБЖ също реагира, както и при много други случаи, накърняващи правата на журналистите.

Снежана Тодорова се спря и на големия проблем с дезинформацията, която често се използва агресивно точно от страна на сектори, най-шумно деклариращи, че уж се борят с това разрушително явление. Тя разказа за следния случай със самата нея: наскоро, когато е била в чужбина, от определени медии е била тиражирана миналогодишна снимка с нейния образ, заснета на обществено събитие заедно с други лица – и кадърът е бил представен за актуален, направен на съвсем друго неотдавнашно събитие, независимо че по същото време тя изобщо не е била в България.

В заключение Снежана Тодорова обобщи, че проблемите около медийната свобода и правата на журналистите са многобройни и изискват активно обсъждане и обществено внимание, към което е насочена и настоящата дискусия. Тя пожела на участниците ползотворен обмен на мнения.

След това думата взе отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, която бе и модератор на дискусията. Тя изтъкна, че СБЖ е организацията, която най-твърдо и последователно винаги е защитавала правата на журналистите, а освен това е свободната трибуна за най-широк обмен на мнения и за дискусии по най-парливите проблеми на журналистиката и медийната среда. А сайтът на СБЖ е лицето на Съюза, следвайки и отразявайки неговите инициативи, дейности и принципи.

Къдринова отбеляза, че тази роля на СБЖ дразни мнозина и затова той е постоянен обект на нападки и на откровени лъжи. Като пример тя посочи случай от броени дни преди настоящата дискусия – когато сайт, претендиращ да се бори с дезинформацията, публикува точно дезинформационна дописка, атакуваща СБЖ. Събитие на външни организатори, които само ползват залата на Клуб „Журналист” по регламентирана договорка с неговия управител, бе представено като инициатива на СБЖ при положение, че Съюзът няма нищо общо провеждането му.

Дописката съдържаше и манипулативни и откровено неверни твърдения за СБЖ. На което Съюзът отговори подобаващо чрез позиция на председателя си, публикувана на сайта на СБЖ: „Пореден фейк-нюз срещу СБЖ прави за смях и срам само съчинителите му”. В тази позиция екипът на изложилия се медиен сайт бе поканен да се включи в дискусията „Медийната свобода и правата на журналистите – скачените съдове на демокрацията”, за да се запознае с реалните принципи, приоритети и стандарти на СБЖ. Но ето, че те не се появиха на дискусията, обърна внимание Къдринова.

Но оказва се, на атакуваното в подвеждащата дописка външно събитие в Клуб „Журналист”, състояло се на 27 април, се е явила надъхана група провокатори, координирали се във Фейсбук, които са се държали агресивно и са подклаждали конфронтация. Тя е била парирана от външните организатори и до инциденти не се е стигнало.

Това е опасен и симптоматичен случай – когато претендиращ за „истина от последна инстанция” медиен сайт настройва радикални групи срещу едно или друго събитие, срещу една или друга организация, независимо какви, но по никакъв начин не излизащи извън рамките на закона, който гарантира свобода на словото, на сдруженията и на събранията. Крайно обезпокоителна е тази роля на медиен субект, де факто подтикващ към реч и действия на омразата от страна на шпиц-команди, готови за разправа с неугодни на даден обществен сегмент организации или лица. Накъде ни тласка това като общество, риторично попита Къдринова, разказвайки за случая.

Тя добави: „Скандално, недопустимо и страшно е, че в нашата професия има хора, които си позволяват нападателно отношение към колеги заради разлики в политически пристрастия или заради персонални антипатии. А в същото време в професията ни има толкова сериозни проблеми, които изискват единство на гилдията. Как е възможно да се делим на групи по интереси, вместо всички да се загрижим какво се случва с правата ни като журналисти, с медийната свобода и независимост и въобще със самата същност на демокрацията?”

Къдринова обърна внимание и на предстоящото включване в българското законодателство на наскоро приетия от Европарламента като регламент, тоест като задължителен за всички членки на ЕС, Европейски акт за свобода на медиите. За да стане това, актът ще трябва да се имплементира през решения на националните парламенти. Това трябва да преминава под много активен обществен контрол, всичко да е прозрачно, защото сме наясно, че винаги и навсякъде има сили, които ще са заинтересовани да превърнат и най-добрите постулати в името на медийната свобода в техни антиподи, в инструменти за цензура, каза Къдринова. За да не се случи това, според нея е добре да се създаде независима обществена комисия с участието на журналисти и журналистически организации като СБЖ, която да наблюдава пряко целия процес.

Къдринова маркира и други важни теми, върху които се фокусира настоящата дискусия, като например пораждащите много спорове регулации в дигиталното пространство и социалните мрежи – регулации, които, от една страна са необходими, но от друга носят много висок риск от залитане към цензура, особено при все още липсващия консенсус какъв орган и по какви критерии да се занимава с това. Пряко свързана с цензурата е и темата за автоцензурата – също голям проблем сред българските журналисти, както показа неотдавнашно проучване.

Още едно гигантско предизвикателство пред журналистиката и цялото общество е стремглавото настъпление на изкуствения интелект – и тази тема също е във фокуса на дискусията, като върху нея ще се спре авторитетният медиен експерт проф. Маргарита Пешева, обяви Къдринова.

Тя подчерта, че специално внимание в дискусията ще бъде отделено и на големия проблем с трудовите и авторските права на журналистите, с порочните практики на заплащане на труда им, с липсата на ефективна защита за колегията и т. н.

Трябва внимателно да се фокусираме и върху темата за дезинформацията и пропагандата, защото самата употреба на тези термини също често се превръща в дезинформация и пропаганда – и това при положение, че липсва дори теоретична формулировка на какво отговарят тези понятия, което позволява с тях да се злоупотребява всякак, каза Къдринова.

Тя настоя, че натискът на гилдията за защита и гаранции за правата на журналистите трябва да продължава неуморно, а на отлежаващите вече седма година в НС предложения на СБЖ за законодателни промени е крайно време да даде ход поне следващият парламент.

Къдринова коментира и темата на деня (29 април) за скандалната реакция на част от медиите по забраната на медийната реклама на хазарта. В този контекст тя призова България да се вгледа по-внимателно в други форми на финансиране на медиите, извън непрозрачните независимости от съмнителни рекламни. Тя даде за пример разпространените вече в много държави на ЕС практики за държавни инструменти за финансово подпомагане на медиите, базирано на ясното разбиране, че това е опора за медийната независимост и е инвестиция в демократичните устои на обществото.

Думата бе дадена на изтъкнатия медиен експерт проф. Маргарита Пешева, която беше подготвила сериозно и задълбочено изложение под надслова „Журналистиката в предизвикателствата на изкуствения интелект”. Публикувахме целия текст на изложението на проф. Пешева още на 30 април – на следващия ден, след състоялата се в СБЖ дискусия, тъй като тя го предостави в писмен вид на сайта на СБЖ.

Тук ще припомним накратко само някои от акцентите, на които се спря проф. Пешева. Тя изтъкна: „Ако през 2013г. алгоритмите са „написали” 350 милиона новини, през 2014 г. те са вече 1 милиард. Десетилетие по-късно новините, всекидневно генерирани от алгоритми, са няколко милиарда годишно. Кристиан Хамънд, професор по компютърни науки и журналистика, прогнозира, че до 2025 г. 90% от  новините в медиите ще бъдат  компютърно генерирани”.

И продължи: „В Европа, Америка, Русия, Китай, Индия днес има редица медийни компании, в които алгоритмите са техните единствени служители. Проблемът е доколко всеобщата роботизация на журналистиката ще доведе до цялостна дехуманизация на тази професия? Мнозина изследователи са убедени, че това няма как да се случи, поне доколкото човекът-журналист има съзнание, а ИИ, в случая  Chat GPT, притежава  единствено софтуер.”

Днес вече никой не отрича, че Chat GPT-4 създава стандартни журналистически текстове много по-бързо и лесно, в сравнение с човека- редактор, отбеляза още проф. Пешева и добави: „При репортажа от мястото на събитието ролята на Chat GPT-4 вече е неоспорима. При бързата  журналистика, която се опира  основно  на факти и данни, Chat GPT-4  е много ценен помощник. Но при бавната журналистика, която се отличава с дълги качествени разследвания и  журналистически анализ, ролята на човека-журналист,  все още, остава водеща”.

Проф. Пешева подчерта: „ИИ допуска систематични грешки, в зависимост от базите данни, с които е трениран. Ако тези бази данни използват само светла кожа като илюстрация за диагностициране на рак на кожата, тогава тъмната кожа няма да се разпознава от ИИ като проблемна. Възможните липси или ограничения при базите данни, с които ИИ се „тренира”, могат да възпроизведат някои обществени неравенства, което е твърде опасно.”

Проф. Пешева обърна внимание и върху риска от халюцинациите на ИИ, които могат да произвеждат фалшиви новини и които са „последица от моделите и начините, по които той се обучава – най-често чрез съдържание, взето от Интернет.” Тя уточни: „ИИ се основава на базите данни, с които е „захранен”, поради което дава отговор, който съответства на  неговия „лимит от факти”, открити в Мрежата. Халюцинациите на ИИ са тревожен симптом, който може да доведе до големи опасности в различни социални области. Учените най-често посочват самоуправляващите се превозни средства, журналистиката, медицинската диагностика.”

Проф. Пешева се спря и на рисковете от така наречените „информационни пашкули”, в които потребителите се срещат единствено с мнения или потребители,  преповтарящи техните собствени възгледи, а това явление се оказва сериозен риск за развитието на критичното мислене при човешката популация. Същевременно на фона на стремителното развитие и навлизане на ИИ възможните регулации, свързани с приемането от ЕК на Закон за ИИ тревожно закъсняват, обобщи проф. Пешева.

От същата тема тръгна в изказването си и проф. Петко Тодоров, който освен  преподавател е и телевизионен водещ. Той сподели, че не е особено притеснен от скоростното навлизане на ИИ, тъй това е инструмент, който при подходяща употреба спестява много човешки усилия в журналистиката и е незаменим в постигането на висока бързина на информацията и в обработката на огромни информационни обеми.

Същевременно проф. Тодоров отбеляза, че ИИ не може да се справи с втората част на човешкото усилие, а именно мотивацията: защо правиш едно или друго, по политическа ли, социална ли, нравствена ли причина? „Компютърът няма мотивация. Ако задам моята мотивация, той ще я следва,” отбеляза проф. Тодоров.

Той продължи нататък с размисли по темата на конференцията и с предложение тя да се „преобърне” – да се анализира не толкова това, че медийната свобода и защитата на правата на журналистите не отговарят на изискванията на демокрацията, а да се помисли по въпроса доколко качествена е самата демокрация, в която живеем. И след като очевидно не сме доволни от нивата на медийна свобода и на журналистическа защитеност, значи може би това е следствие на недоброто функциониране на демокрацията ни. Скачените съдове, споменати в темата на дискусията, действат и в двете посоки.

Изводът, който направи проф. Тодоров, бе, че медийната и журналистическата общност би трябвало да въздействат по-активно за подобряване на демокрацията, ако искат да се решат и техните проблеми. Той припомни интервю, което е взел от Стефан Продев още през 2000 г. и в което големият публицист говори за „лъжедемокрация”. Проф. Тодоров каза: „Ако живеем в лъжедемокрация, значи свободата на словото и журналистите се равняват по нея. Демокрацията е първото, което трябва да се подобри. Докато не намерим хора, които да направят истинска демокрация, лъжата ще се прелива в медиите и в правата на журналистите. Затова призовавам, като пишем и говорим, да се стремим постоянно да повишаваме нивото на медийната свобода и на отстояването на правата – дай Боже да вдигнем и нивото на демокрацията.”

Запомнящо се изказване направи известната журналистка и поетеса Оля Ал-Ахмед, която още в първите си думи заяви категорично, че според нея в България нито има свобода на медиите, нито се спазват правата на журналистите. И доказа твърдението си с конкретни факти и примери.

Освен, че запозна присъстващите с тежкото положение на журналистите от някогашния вестник „Стандарт” – сред  които и тя самата – така и не получили дължимите им от редакцията с месеци неизплащани възнаграждения, Оля коментира и казуса със забраната на хазартна реклама в медиите. Тя обясни, че дори още преди официалното приемане на забраната в НС, в много редакции ръководствата вече били предупредили журналистите да са готови за съкращения, защото спирането на тези рекламни приходи налага сериозни икономии и редуциране на екипите.

Шокиращо, но и закономерно с оглед на този контекст, буквално на следващия ден след участието ѝ в дискусията в СБЖ – на 30 април, самата Оля остана без досегашната си работа в Радио „Фокус”. В нейния случай това е станало веднага и без предизвестие, защото е била наета на 6-месечен „изпитателен срок” – още един често използван от работодателите прийом. Наемат с такива договори известни журналисти, които изобщо няма за какво да преминават през „изпитания”, защото отдавна са се доказали и утвърдили. Ползват професионализма и уменията им 6 месеца с минимално заплащане като на „изпитвани”, а после се отървават от тях и продължават с някой друг по същата схема.

Конкретно Оля Ал-Ахмед е носителка на 36 национални и чуждестранни журналистически награди. Работи винаги с пълно отдаване. Във „Фокус” не само изпълнява стриктно задълженията си в новинарския радиоефир, но публикува в агенцията и знакови интервюта, и информации на културна тематика. В рамките само на последната седмица преди да загуби работата си, особено внимание привличат нейните интервюта с посланиците на Иран и на Израел, станали едни от най-четените публикации на агенция „Фокус”. Въпреки това вече е безработна...

В изказването си на дискусията в СБЖ само ден преди да я сполети това, Оля Ал-Ахмед не се поколеба остро да постави въпроса за нарушенията на правата на журналистите у нас. Тя откликна и на темата за изкуствения интелект, представена от проф. Пешева, като подчерта: „На първо място имаме голям проблем с естествения интелект, който програмира изкуствения”. По повод споменатите рискове от расово дискриминационни реакции на ИИ отбеляза: „Нека първо преборим расизма на естествения интелект”. И разказа как от години получава откази при кандидатстване за работа в различни български телевизии заради различния цвят на кожата си. Това не ѝ се казва директно, а „зад кулисите”. „Пиша книга за това, ще я издам в Белгия,” каза журналистката.

Тя подробно се спря и на темата за заплащането на журналистическия труд, наричайки го „повече от унизително”. Сподели горчивия си опит от около 12-годишната си работа във вестник „Стандарт”: „Всички колеги бяхме на договори за минимални заплати, а останалото получавахме някога, някъде в плик. Ако си договорил заплата, примерно, от 1500 лв., взимаш само минималната, която тогава бе 460 лв. Останалото – ако Славка Бозукова благоволи да ти го даде някъде, някога под масата.”

Когато „Стандарт” затъва в тежки финансови проблеми през 2016 г., въобще спира да плаща заплати на журналистите. Оля Ал-Ахмед разказа: „Работих една година без заплата в напразно очакване да ми се издължат. „Стандарт” още ми дължи 22 000 лв. Аз успях да ги осъдя, други колеги също, но никой не си получи парите. Фирмата беше продадена на лице фантом на безценица, промени частично наименованието си и никой не получи нищо. Дължа на адвокатката ми пари, защото тя трябваше да вземе процент от законно изработените ми възнаграждения, ако ми ги бяха изплатили. Така че изводът ми е: закони, права, демокрация в България няма. Срамно е да си журналист в страната ни. Работиш за подаяния, за стотинки, но дори и тях не можеш да си получиш, никой не гарантира правата ти.”

Оля Ал- Ахмед продължи: „Но не са само парични проблемите. Не са защитени и авторските ни права. Статиите се присвояват с „копи-пейст”, дори заглавията не се сменят. Копират, пускат в други медии. На никого не прави впечатление.”

Тя обърна внимание, че продължаващият да излиза онлайн „Стандарт” злоупотребява с нейни публикувани там през годините статии и интервюта, които продължават да фигурират на сайта му, но подписани вече с други имена: „Имам над 500 публикации там за 12 години, а сега виждам, че под тях са подписани други хора. Под мой материал за Йосиф Кобзон, илюстриран със снимка, на която сме прегърнати двамата с него в дома му, е подписана Елка Стоянова. Името на Елица Иванова фигурира под моя репортаж за берберите в Мароко. Най-парадоксално е с материалите, които съм написала от първо лице за майка ми – поетесата Ваня Петкова, и в които изрично посочвам, че съм нейна дъщеря. И те подписани от други хора, явно неизвестни са мен мои „братя и сестри”. Още много такива примери мога да изброявам, но изводът е все същият – няма закон, няма морал, няма защита за журналистите. Аз обаче няма да замълча, ще продължа да алармирам в медиите, ще си търся правата по съдебен ред.”

Думата взе и вечната дисидентка и непокорна журналистка Велислава Дърева, уволнявана 15 пъти от различни медии – и преди, и след 1989-та. „Като ме уволняваха преди 10-ти, все пак първо ми се обаждаха: ела да поговорим, това-онова. Когато обаче Нинова ме изхвърли от „Дума”, дори обаждане нямаше. Един приятел беше, който ми каза да погледна карето на вестника – там преди стоеше името ми като наблюдател, но вече беше изчезнало. Така разбрах,” разказа Велислава.

Тя се спря и на днешния феномен на „фактчекърите”, които според нея са „най-зловредното произведение на американската цензура”. Даде за пример техни днешни интерпретации на зловещото изгаряне живи на 50 души от анти-майдан протест в Одеса, които преди 10 години, на 2 май 2014 г., търсят спасение в профсъюзния дом на града от преследващи ги привърженици на майдана, но домът е подпален от преследвачите. „Ако четете днес украинските и повтарящите ги български фактчекъри, жертвите на онова зверство сами са се подпалили. Тази лъжа се тиражира и шества из цялото медийно пространство. А когато излезеш срещу нея с реалните факти, те нападат, че лъжецът си ти. Фактите вече нямат никакво значение, защото и свобода на словото няма. Фактите се подменят с лекота в угода на властващото политическо статукво,” коментира Велислава.

Тя се спря и на съдебните дела, водени срещу журналиста от БНР Петър Волгин чрез тенденциозни интерпретации на негов личен коментар на профила му във Фейсбук, споменаващ Народния съд, като явно се цели тормоз над радиоводещия заради независимата му журналистическа позиция в неговата цялостна професионална работа. Велислава заостри вниманието върху факта, че в това класическо дело-шамар срещу опозиционен журналист активно участва депутат от доскоро управляваща партия като „водач на 41 граждани, които съдят Волгин”.

Велислава Дърева изрази възмущение, че „българската журналистика дори не е реагирала” на това посегателство срещу колега, освен с „чаршафлъци” за Народния съд, издаващи „тотално невежество и неграмотност” спрямо историческите факти.

Тя продължи: „Това е скандално. Във всяка нормална държава гилдията ще се вдигне. Един може да е ляв, друг може да е десен, но атаките срещу Волгин са недопустим удар по цялата журналистическа общност. Утре друг ще стане мишена. Трябва да сме солидарни, за да не го допускаме. Но не се получава”.

Дърева открои и специфичната форма на цензура чрез целенасочена агресия на тролове в социалните мрежи: „Ако имаш по-слаби нерви, може и да не издържиш, когато срещу теб във Фейсбук започне да се излива цялата мръсотия и помия от дирижирани тролове и от чистосърдечни привърженици на някоя политическа секта. Можеш да си кажеш: айде стига, не ми се занимава повече. Има хора, които дори абдикират от мисията си на журналист, за да се отърват от такива атаки. Човек може да бъде докаран до ниво на нетърпимост.”

Велислава Дърева, която винаги е отстоявала левите си убеждения, продължи: „Ако си мислите, че говоря тук само за агресия отдясно, бъркате. Вие не знаете какво означава уж леви да изсипят върху теб такава помия, защото те са много праведни и следват линията на вождесата.”

Тя завърши с думите: „Свободата на печата е исконна част от свободата на човека, от човешкото право на съществуване, от правото на човека да бъде този, който е, да каже какво мисли, да може да го защити. Защото ако не можеш да се защитиш, ти си в състояние на инквизиция и те хвърлят на кладата.”

Изказване направи и председателят на Международната комисия на СБЖ Васил С. Сотиров, който се спря по-подробно на Европейския законодателен акт за свободата на медиите.

Започна, коментирайки вече засегнатата болезнена тема за защита на журналистическите права, особено трудовите. Той изтъкна: „СБЖ единствена от големите медийни организации в България систематично поставя въпроса именно за трудовите права на журналистите и отдавна е предложила законодателни промени за защитата им. Не видях тази тема на сайта на АЕЖ. Там се занимават с хибридни заплахи, с кандидатствания за проекти, но не и с тези насъщни и така накърнявани права на колегията. А защитаващият ги СБЖ е подлаган на критики. Същевременно защитата на журналистическите права е акцент и в дейността на Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ).”

Преминавайки към темата за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, Сотиров напомни, че той е бил приет в Европарламента като регламент, което го прави задължителен за всички държави в ЕС и който откликва на бурната еволюция в медийната среда в Европа, а и в света. Но защитата на правата на журналистите, особено с новата дигитална революция в медийната сфера, която още е нерегулирана, остава отворен проблем.

„Актът бе приет след много дискусии, продължили година-година и половина. За добро или за лошо, доведе до резултат, за който тепърва ще разберем доколко е успешен,” коментира Сотиров. Според него текстът на акта е написан така, че изкривяването му и лошото му интерпретиране при вкарване в националните законодателства е почти невъзможно. „Ще трябва буквално да бъде прилаган. Озадачени сме как ще стане това, като знаем каква съпротива имаше при обсъжданията,” каза Сотиров.

Той изброи някои от темите, около които са се водели дискусиите. Посочи на първо място защитата на източниците на информация, използването на шпионски софтуер срещу журналистите, намесата в редакционните решения, финансирането на обществените медии, държавното рекламиране в медиите.

Открои последната тема като проблемна и у нас, припомняйки, че скандалът с хазартната реклама засяга частните медии, но пък обществените имат зависимости от правителствата, които разпределят държавната реклама.

Сотиров се спря и на предстоящото създаване на Европейски борд за медийните оператори и услуги, често наричан „европейския СЕМ”. Тепърва ще се изясни профилът му, но щом ще бъде съставян от представители на национални медийни регулатори и организации, несъмнено ще има опити да му бъде оказвано влияние. ЕФЖ и МФЖ настояват за експертен съвет, за да се чува и експертно мнение по въпроса, а не само от националните регулатори, посочи Сотиров.

Във финала на изказването си той отбеляза, че предстои и на европейско ниво да се търсят решения за проблеми като регулирането на създаващите се монополи в медийното пространство чрез сливания на големи компании или пък неясния въпрос какво представлява недопустимо съдържание и може ли да се третира като медия всеки, който се изявява в социалните мрежи.

Интересен опит от свое участие в 4-месечна международна журналистическа програма в Китай сподели журналистката от международния отдел на в. „Дума” Таня Глухчева. Тя разказа, че в програмата са участвали журналисти от над 50 страни, представляващи и леви, и десни медии. „Някои от участниците задаваха по-провокативни въпроси, спореха с лектори и политици. Никой от домакините ни не реагира негативно. Колкото и да ни убеждават, че в Китай трябва само да се хвали правителството, а журналистите са командвани какво да пишат, не е точно така,” посочи Глухчева.

Добави, че самата тя е публикувала в Китай свои материали на български и на китайски, без никой да ѝ се бърка в съдържанието. Дори напротив, казвали ѝ, че оценяват, когато се пише оригинално.

В отговор на въпроси от залата Таня уточни, че програмата е била по линия на Китайската медийна група, която поддържа и онлайн страница на български – и именно в нея българската журналистка е публикувала материалите на родния си език. А текстовете ѝ на английски – език, който тя владее наравно с испанския, португалския и италианския – са излизали в англоезичното китайско издание „Пийпълс дейли”.

В заключение Таня Глухчева каза: „Свобода на словото в България няма да има, докато хората мислят повече за кариерните си амбиции и за егоистичните си интереси, които ни пречат да сме истински свободни и да изразяваме журналистическа солидарност”.

С кратка реплика се включи журналистката Велиана Христова – и тя уволнена от „Дума”, като Велислава Дърева: „По принцип професията журналистика е свързана с позиции. А в днешно време за позиции изхвърлят. Казвам го като потърпевша. Значи журналистите са най-репресираните хора в България, защото са лишени от възможността да изразяват позициите си”.

Журналистката Людмила Виденова също направи свой кратък коментар по повод темата на дискусията „Медийната свобода и правата на журналистите – скачените съдове на демокрацията”: „Докато свободата ни струва пари, докато се окачествява само с финикийски знаци, то няма свобода, няма демокрация. Ние сме в състояние на лъжовна, имагинерна свобода.”

Известният поет и журналист Ивайло Диманов, който е и управител на домакинствалия на събитието Клуб „Журналист”, също се включи в дискусията, посочвайки: „Докато слушах изповедта на Оля Ал-Ахмед, си мислех за още много такива случаи, които знам. На всекиго от нас му е известно колко висока е цената да работиш като честен журналист. Що се отнася до темата на дискусията ни, бих говорил по-скоро за медийната НЕсвобода.”

Ивайло разказа какво е преживял самият той още през втората половина на 90-те, когато в България беше навлязла и бележеше възхода си в наши условия германската медийна групировка ВАЦ. По онова време Диманов е бил зам.-главен редактор на вестник „Земя”, един от най-тиражните всекидневници тогава. 

Потърсил обаче предлагана от ВАЦ услуга като редови гражданин – платил си за обява за панихида в памет на баща си, която да излезе едновременно на специализираните страници във ВАЦ-овите издания „24 часа” и „Труд”, или „некроложните издания”, ккто ги нарече Ивайло.

Два-три часа, след като си платил за обявата и надлежно получил фактура, му се обадили от ВАЦ и настояли веднага да отиде в офиса им, за да се срещне с изпълнителния директор на групировката за България Петер Яновски. А ако откаже, обявата му няма да излезе.

Отишъл, а Яновски му заявил, че текстът на обявата трябва да се редактира. Там пишело, че бащата на Ивайло, известният журналист Бойко Диманов, е загинал, след като е бил блъснат на пешеходна пътека от кола на „Райфайзенбанк”. Но банката била „контрагент” на ВАЦ, рекламодател, с който групировката работела „много добре”. Така че името ѝ трябвало да изчезне дори от тази лична обява на страницата за некролозите. Иначе самата обява нямало да излезе.

„Въпреки възраженията ми, Яновски остана непреклонен. И аз, журналистът, се принудих да се самоцензурирам, да махна от обявата за панихида в памет на баща ми името на банката, чиято кола го уби – само и само обявата все пак да излезе,” сподели с неутихваща болка Ивайло.

Той продължи: „Но именно защото съм журналист, реших все пак да разглася случилото, да го напиша като лично мнение. То излезе в „Земя”, на страницата за хумор и сатира, за която отговарях аз. Материалите за нея не минаваха през главния редактор Коста Андреев, с когото работехме с голямо доверие и уважение един към друг. Написах там, че на майсторлъка на Янковски могат да завидят Гьобелс и Гьоринг.”

Само че се оказва, че „Земя” се печати в печатницата на издателския комплекс „Родина”, собственост на ВАЦ. И Петер Янковски гневно се обажда на Коста Андреев, заплашвайки, че ще спре да печати вестника, ако не уволни Ивайло Диманов.

Ето как разказа продължението на историята Ивайло: „Коста Андреев, който е бил приятел с баща ми, ме вика адски притеснен и започва: какво да те правя, защо ме предаде, трябва сега да те уволня... Тогава една върволица от колеги, които също работеха в „Земя” – Калина Ковачев, Маргарита Мартинова и други, обявиха, че също ще напуснат, ако бъда изгонен. И стана следното: един български журналист, моя милост, в края на ХХ век, излезе в нелегалност. Останах в „Земя”, но пишех само под псевдонима Бойко Огнянов. Бойко – в памет на баща ми. Ще добавя, че той беше и откривателят на таланта на Стефан Продев. Държа да напомням тази негова заслуга към българската журналистика. Бях нелегален в продължение на три месеца – докато се позабрави случаят и докато пратят Яновски нейде другаде. Е, добре, кажете ми сега, колеги, за каква свобода на печата в България изобщо говорим?!”

Дългата, но много важна, интересна и изпълнена със силни изказвания дискусия обобщи накрая председателката на СБЖ Снежана Тодорова, която се обърна към участниците така: „Благодаря, че сте борци за свободата на словото и правата на журналистите. Има надежда, че нещата могат да бъдат променени, докато ви има вас!”