site.btaБХК представи Годишния си доклад с дискусии за нерешените проблеми в съдебната система, незаконното строителство и миграцията

Да защитаваш правата на човека днес е много трудно и изкусно начинание, защото държавата работи не в услуга на гражданите, а на властта

Българският хелзинкски комитет (БХК) представи Годишния си доклад за правата на човека в България през изминалата 2023 г. с дискусия по три ключови за изминалата година правозащитни теми: съдебна независимост, незаконно строителство и бездомност, както и темата за право на убежище и миграция.

„За да защитим правата на даден човек в България, трябва да сме ужасно изкусни. Защото държавата не работи в услуга на гражданите – независимо дали става дума за български граждани, за бежанци, за хора, търсещи закрила тук, тъй като в тяхната държава животът им е отказан, или за хора от малцинствени и уязвими групи. Много е трудно да работиш за човешките права, когато държавните институции не работят в услуга на човека, а на тези, които управляват – без да дават на хората това, което им се дължи“. Това заяви адв. Илиана Савова по време на дискусионния панел за убежището и миграцията, в който участваше.

Този коментар обобщава най-наболелия проблем и в трите дискурса на събитието – съдебна независимост, бездомност и незаконно строителство и право на убежище и миграция. Наред с авторите, журналисти, юристи и правозащитници, сред гостите на представянето бяха и представители на отговорните държавни институции, като дирекция „Миграция“ на МВР, на Министерство на труда и социалната политика, на омбудсмана, на Държавната агенция „Закрила на детето“, на СДВР и Агенцията за социално подпомагане, както и общински съветници от Столичен общински съвет.

Част от представителите на институциите се опитаха да обяснят защо органите не успяват да решават сериозните проблеми в съдебната система, с огромния брой хора без лични карти (77 хил. души по официална статистика) и адресна регистрация, масовите откази за закрила на бежанци, които бягат от военни конфликти и политическо преследване, смущаващо големия брой непридружени деца, които не биват приемани в институции, където да бъдат безопасно интегрирани и защитени. 

Акцентите в Годишния доклад на БХК за 2023 г.

Важните неща, повлияли позитивно правата на човека за изминалата година:

Събитията и тенденции, засегнали негативно човешките права у нас:

Големият въпрос: Как да се „разкачи“ прокуратурата от политиката

Адела Качаунова, като един от авторите на доклада посочи, че големият въпрос остава как да се „разкачи“ прокуратурата от политиката и тя да стане наистина независима. Това може да се случи едва когато прокуратурата предприеме акции срещу „някой от своите“. Изводът е, че главното обвинение е в услуга на определени политици и това може да се промени чрез осветляването на техните действия. Според нея „тоталитарната държава не си е тръгнала напълно“.

За десет години специализирано правосъдие няма осъдителна присъда като резултат на действията на спецпрокуратурата. Това коментира пък събеседника ѝ Атанас Славов, бивш министър на правосъдието в кабинета на Николай Денков, също панелист в първата дискусия. Той определи като „пълен нонсенс“ подписаните споразумения между обвиняемите и спецпрокуратурата, каквато е била най-честата практика на спецпрокурорите през този период. При обикновените наказателни дела осъдителните присъди са над 90%, а по делата за корупция по високите етажи на властта те се броят на пръсти. По думите му накрая много от обвинените по-високите етажи на властта съдят прокуратурата, съответно ефективността на спецправосъдието клони към нула.

За съжаление измененията в Конституцията, които са по-скоро позитивна стъпка, не се спазват и прилагат. По думите на адв. Качаунова се намираме в особено положение на неофициално суспендиране на основния закон. Опасението е къде ще стигнем след изборите – ще продължат ли реформите или статуквото ще изтика реформаторите в периферията.

Атанас Славов подчерта как законодателната власт трябва да защити един магистрат, като съдия Владислава Цариградска – заплашвана със съдебни дела и в прокуратурата.

Да си никой в собствената си държава: съдбата на над 70 хиляди души у нас

Над 70 000 души в момента са без адрес в България и така те автоматично стават и лица без лични документи. В над 60 общини хора от ромските общности живеят в безпомощност, мизерия и страх от години. За ежедневните си срещи с тези „невидими“ хора сподели Диян Данков от Асоциация Интегро по време на панел, посветен на премахването на незаконно строителство и бездомност.. Данков спомена и казуса с редица млади хора без лични документи в кв. Надежда в Сливен, които не са излизали от квартала вече близо година, заради риска да бъдат глобени от служителите на МВР.

Това стряскащо число ще продължи да расте докато проблемът с незаконно строителство и постройки спре да се използва предизборно и политически и се разреши. Адв. Диана Драгиева от БХК изтъкна, че има редица влезли в сила съдебни решения, които отменят отказите да се издадат лични карти, но тези решения стоят неизпълнени от МВР над половин година. „Няма механизъм, който да принуди чиновниците да изпълнят съдебните актове, а съдът отказва да наложи глоби на длъжностните лица, задължени да си свършат работата“, заяви адв. Драгиева. „Проблемът е като гордиев възел, завързан от много институции – всички те отказват да поемат отговорност, особено МВР и съдилищата“, подчерта още адв. Драгиева.

„Има решение“, посочи още тя, „а именно – даване на служебен адрес за такива хора. Затова надеждата се предава на новия парламент, който да гласува с приоритет готовите вече поправки в закона за гражданската регистрация, където е предвидена подобна поправка“. 

4 хиляди деца като излишни хора в България

Не е редно държавата ни да се отнася към децата като към излишни хора, с които може да става каквото ще. Това подчерта адв. Илиана Савова като панелист в последния панел за правото на международна закрила и миграция, говорейки за непридружените и бягащи от война малолетни и малки деца от Сирия и Афганистан. Журналистът Мария Черешева пък припомни, че за миналата година става дума за 4 хил. непридружени деца. В момента те или изчезват, или се настаняват в т.нар. „сигурни зони“ в бежански центрове за възрастни във Военна рампа и Харманли. „И това е твърде опасно за тях – те често влизат в схеми на каналджии или изчезват без следа“`, коментира Черешева, която има поредица от репортажи по темата от границата. „Тези деца не трябва да са там, те трябва да са в защитени жилища, а социалното министерство да отговаря за тях“,заяви още Илиана Савова.

Според Савова тук става дума за институционална дискриминация: отказ на лицензираните услуги за деца без родителска грижа да приемат такива непълнолетни бежанци. С този отпор се сблъсква дори Държавната агенция за бежанците.

Докладът е публикуван в електронен вид в интернет страницата на БХК и предстои да бъде изпратен до ключови институции от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Пълен запис от дискусията е достъпен в каналите на БХК във Facebook и YouTube.