site.btaПроведе се второто годишно отчетно-изборно събрание на Сдружението на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония и приятели

На 23 март в София се проведе второто годишно отчетно-изборно събрание на Сдружението на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония и приятели. Освен членовете, на проявата присъстваха и много гости от Северна Македония.

В своя отчет съпредседателят на сдружението проф. Трендафил Митев отбеляза основните прояви през изминалия отчетен период и постигнатите резултати. Издадени са четири монографии с общо над 2000 страници, съдържащи сериозна и богато илюстрирана научна литература на български и английски език по македонския въпрос. Макар и отпечатани без каквато и да било държавна подкрепа, тези издания могат да бъдат ползвани от българската дипломация при отстояването на българските национални интереси. Проф. Митев анализира и сложната ситуация в Югоизточна Европа и съседните региони и произтичащите от това задачи пред македонските българи.

Секретарят на сдружението Димитър Димитров даде подробности за осъществената среща с Мануел Сарацин, специален пратеник на германското правителство за Западните Балкани и дадените разяснения относно съществуващите зависимости сред властите в Скопие. Представен бе и отговора на Оливер Вархей, комисар на ЕС за съседство и разширение, в който се разглеждат последните случаи на потъпкване на човешките права на българите в Северна Македония.

Другият съпредседател на сдружението доц. Спас Ташев изтъкна, че постигнатото до този момент от България по отношение на политиката към Северна Македония е безспорен успех. Чрез т.н. Френско предложение вече имаме приета от целия ЕС рамка за започване на реалните преговори за еврочленство на Скопие, след като там бъдат извършени необратими реформи към демократизация и скъсване с тоталитарното минало. Това е необходимо, но за съжаление не е и достатъчно условие за постигането на реален резултат.

Доц. Ташев подчерта, че политическата система в Скопие е устроена по начин, създаващ възможност за огромно разминаване между формалната проевропейска фразеология на част от политическите фактори и реалните им действия, насочени срещу членство на Северна Македония в ЕС. Целта на подобно поведение е запазване на статуквото с характерното за него решаващо влияние на Белград и Москва.

Затова бе решено сдружението да призове изпълнителната власт в България да загърби своята пасивна политика и да превъзмогне своите заблуждения и грешки. Като такава грешка бе посочено неизпълнението на решението на КСНС от януари 2022 г. за ресурсно и кадрово обезпечаване на залегналата в официални държавни документи политика към Северна Македония. Българското общество и днес се пита дали такива средства са заделени и с основание се прави извода, че ако са заделени, вероятно са потънали някъде, защото резултати няма. Катастрофални са последиците и от неясната държавна политика за предоставяне на българско гражданство на лица с български произход от Северна Македония и други балкански държави, граничещи с нея.

Доц. Ташев изтъкна, че е крайно време политиката на единение на България с българските общности на Балканите да стане съществен елемент в стратегията за национална сигурност, защото в глобализиращият се многополюсен свят нараства геополитическото значение на наддържавните социо-културни общности, споделящи еднакви ценности. Ще бъде фатално, ако в резултат на българската и европейска пасивност и неразбиране на същността на проблемите, България и Северна Македония останат дълго от двете страни на разделящата ги червена линия. Защото вече повече от 30 години, макар и с различна интензивност, Скопие продължава да върви по пътя на сръбско-руския проект, наричан днес „Отворени Балкани“, но известен повече сред анализаторите като „сръбски свят“.

По време на разискванията бе посочено, че след кървавото разпадане на комунистическа Югославия, политическата доктрина на Северна Македония остана непроменена. Тази доктрина не е местен продукт, а е създадена в Белград и Москва и е наложена в Скопие със сила. Изоставено само на себе си, местното общество нямаше сили да се противопостави на нейното налагане, поради което и днес няма сили само да се пребори срещу политическите, икономическите и културните зависимости, чрез които се крепи нереформираната система в Скопие. Това обаче не може да означава, че ЕС трябва да продължи да стои безучастно и да наблюдава отказът на Скопие да се реформира. Обществото в Северна Македония има нужда от европейска помощ, чрез която реално да се наложат така желаните европейски принципи и норми.

Въпреки тоталното икономическо и културно присъствие на Белград, а чрез него и на Москва, и произтичащата от това всекидневна антибългарска пропаганда и употреба на език на омразата, Сдружението на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония призовава властите в България да положат усилия за изграждане и затвърждаване на нейния положителен образ сред обикновените граждани на Северна Македония. България трябва да стане носител на прогреса и европейската перспектива на Скопие. Затова се настоява да се създаде национална програма, чрез която на базата на прозрачни конкурсни начала да има възможности за подкрепата на проекти, насочени към реформиране и демократизиране и най-вече към свободата на словото и защитата основните права на човека в Северна Македония.

Накрая събранието прие декларация, в която се заявява, че при отстояването на обективните факти и произтичащите от тях национални интереси, няма място за партийни боричкания. Поради това се членовете на сдружението апелират българското общество да се противопостави на наблюдаваната до неотдавна практика на двойнствени политики, чиито рецидиви днес се изразяват в безидейност и пасивност. В документа се апелира за междуинституционално сътрудничество, партньорство с гражданския сектор и управленска приемственост. Призовава се България да инициира създаването на европейска програма за подпомагане на реформите и демократизирането на Северна Македония, за създаването там на независими медии и организации като алтернатива на сегашните, контролирани от Белград и Москва.

Специално внимание се обръща върху необходимостта при воденето на разговори на национално и европейско ниво, свързани с демократичното бъдеще на Скопие, към преговарящите екипи да бъдат привлечени български граждани, родени в Северна Македония. Те най-убедително могат да разкрият пред нашите партньори дълбочината на драмата, в която се намира северномакедонската общественост.

Всички присъстващи на проявата единодушно се обединиха около идеята, че е крайно време България да осъзнае своя дълг и да подаде братска ръка на обикновените хора в Северна Македония, на дело да покаже, че не е мащеха, а загрижена майка към своите чеда, които изостави преди 80 години.

За следващия двугодишен период като съпредседатели бяха преизбрани проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски, а секретар остава Димитър Димитров.