site.btaБългарски хелзинкски комитет: Новото тълкувателно решение на ВКС за юридическата промяна на пола е в разрез с международните стандарти за правата на човека

На 20 февруари 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) постанови дълго чаканото тълкувателно решение по въпроса допустимо ли е и при какви условия съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

С това решение се цели да се уеднакви противоречивата съдебната практика в България, която в един случай допуска транссексуалните лица да променят данните за записания пол в актовете за гражданско състояние, а в други случаи – отказва. Съдебната практика не беше изяснена и относно това дали лицата трябва да са преминали медицинска процедура за смяна на пола им преди или след промяната в регистрите.

След като в две предходни тълкувателни решения, както и в десетилетна съдебна практика такава промяна се допускаше, изненадващо настоящото тълкувателно решение на ВКС категорично отхвърли възможността в България транссексуалните лица да постигнат юридическа смяна на пола им. Това решение дава и задължителни указания на съдилищата да отхвърлят всички молби, висящи или бъдещи за смяна на пола. Към момента висящите молби са десетки и всички те вероятно ще получат отказ.

ВКС се основава на неправни категории като религия и морал, които послужиха като основание и на Конституционния съд по Решение № 15 от 26.10.2021 г. по конст. д. № 6/2021 г., в което КС постанови, че в България полът има само и единствено биологично измерение. ВКС не използва научни аргументи, които обясняват защо транссексуалните лица прибягват до медицинска, но и до юридическа промяна на пола им и какво значение има това за тях. Замества научните достижения на психологията и медицината със схващания за общоприет морал и религиозни догми, каквито не са присъщи на светска държава, която твърди, че е правова. В решението липсва позоваване на общоприети правни принципи като равенство, свобода, справедливост, уважение към човешкото достойнство. Всички те са заменени с общата и неясна категория „обществен интерес“.

Всички позовавания в решението на ВКС на международноправни норми и на практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) или на Съда на Европейския съюз (СЕС) са изкривени и превратни. В решението по делото Я.Т. срещу България (жалба № 41701/16, решение от 09.07.2020 г.) ЕСПЧ установява, че държавата ни е нарушила Европейската конвенция за правата на човека с това, че в отказа си за юридическа промяна на пола на лицето се е позовала на обществен интерес, който обаче не е дефиниран, че тази формулировка се използва без да се изследва действителния й смисъл и без да е проведен баланс между личен и твърдения обществен интерес.

ВКС твърди, че Европейската конвенция за защита на основните права и свободи няма примат над вътрешното право на страната, няма директна приложимост и напълно пренебрегва нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Логиката на мнозинството съдии е трудно проследима. Това е обсъдено и в особеното мнение към решението, подписано от 21 съдии. Заключението на мнозинството де факто ограничава приложното поле на член 8 от ЕКПЧ спрямо транссексуалните лица в България.

Превратно е представена и практиката на СЕС, където от произнасяне на Съда по дела, чиито факти не съответстват на поставения по тълкувателното дело въпрос, се извлича генерализираният извод, че „в своите решения Съдът на ЕС оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки на Съюза“. Това е само частично вярно и произнасянето в този смисъл е в пряка връзка с предмета на конкретно разглежданото от СЕС дело във всеки отделен случай. Затова то не може да служи като основна аргументация на върховните съдии в тълкувателното им решение, което би трябвало да се основава повече на общоприети принципи и норми като Хартата на основните права в ЕС или на установена съдебна практика на СЕС, а не да се правят общи изводи от частни случаи. В решението си ВКС не обсъжда относимата към транссексуалните хора практика на СЕС и тълкуването на съюзните правни норми в контекста на делата по такива случаи.[1] 

Върховните съдии не обсъждат и меките стандарти на международното право (soft-law) – на ООН и на Съвета на Европа – относими към поставения въпрос, за да позволят тълкуване на закона в съответствие с тях с оглед общи принципи на правото.

Подобна забрана за промяна на записите в регистрите за гражданско състояние не се извличат от Конституцията, от законите на страната и още по-малко от международните договори, част от вътрешното право. Това дописване на несъществуваща забрана показва упадък на юридическата мисъл, непознаване на модерните достижения на правната наука и липса на внимание към или зачитане на основополагащи правни принципи в правовата държава.

Решението води до абсолютна забрана за юридическата промяна на пола, освен ако не бъде прието специално законодателство в тази посока. Като се има предвид яростната съпротива срещу промените в Закона за защита от домашно насилие в 48-ото Народно събрание, основани на налудни, псевдонаучни и лишени от юридическа обосновка схващания, като наличието на трети пол, не може да се очаква, че законодателят би проявил повече разум в уредбата на материя за юридическата промяна на пола.

С решението ВКС ще предизвика вълна от нови осъждания на страната в ЕСПЧ, в СЕС и в Комитета на ООН по правата на човека. Но още по-съществено е, че тази ретроградност на върховните съдии води до нечовешко или унизително отнасяне и множество лични трагедии на хората, които са пряко засегнати – резултат, който е печален в държава, членка на Съвета на Европа и на ЕС. Решението няма да доведе до охраняване на никакви традиционни ценности или до правна или друга сигурност за децата и семействата – защото те не са и не биха могли да бъдат застрашени от възможността за юридическа промяна на пола.

 [1] Така например дела C-13/94, C-117/01 и C-423/04.