site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Пълното спиране на използването на изкопаемите горива и замяната им с производството на енергия от възобновяеми източници е най-устойчивия начин за постигане на енергийна и климатична сигурност

Това е основното послание от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията за бъдещето на природния газ в Югоизточна Европа

12 декември, София. Природният газ е най-мощно+то геополитическо оръжие на Кремъл. Русия все повече разчита на енергийния шантаж, за да подкопае единството на Европа в отговор на руската агресия срещу Украйна. Прекомерната зависимост от руския природен газ е най-големият риск за енергийната и климатичната сигурност и основната причина за продължаващата енергийна криза на континента. Едностранното спиране на доставките от страна на "Газпром" доведоха и до рязкото покачване на цените на природния газ, което се прехвърли в пълна сила и на пазара на електроенергия.

Югоизточна Европа е особено уязвима към рисковете за енергийната и климатична сигурност поради исторически по-голямата си зависимост от руския газ и високите равнища на енергийна бедност в региона. Огромните управленски дефицити подкопават процеса на разработване на цялостна дългосрочна рамка за създаване на енергийни и климатични политики, които да са съгласувани с общите цели на Европейския съюз за завършване на прехода. Налице е спешна необходимост от нова стратегия за енергийна и климатична сигурност, която да включва:

>     Прекратяването на вноса на изкопаеми горива от Русия до 2025 г.;

>     Завършването на диверсификацията на газовите доставки и пълното прекратяване на използването на изкопаеми горива до 2035 г.;

>     Пълна интеграция и либерализация на пазарите на природен газ и електроенергия като решаваща стъпка за премахване на регионалните ценови различия и енергийния национализъм;

>     Осъществяването на програми за дълбоко обновяване, които да намалят енергийното потребление по-бързо спрямо актуалните към момента цели до 2030 г.;

>     Поставянето на стратегически акцент върху научноизследователската и развойна дейност, иновациите и внедряването на нови технологии, особено в промишления сектор, където отпадането на газа ще бъде най- трудно постижимо.

Това са някои от основните изводи от анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който се фокусира върху стратегиите за постепенно спиране използването на природен газ в Югоизточна Европа, и беше представен по време на виртуална кръгла маса, която се проведе на 12 декември 2022 г. Анализът се основава на изводи от Индекса на риска за енергийната и климатичната сигурност, разработен от Центъра, който сравнява уязвимостта на страните-членки на ЕС към различните геополитически, макроикономически и климатични заплахи.

Сред експертите, които взеха участие в дискусията бяха Мелани Кендердайн, директор на Инициативата за енергийни перспективи и бивш съветник на Секретаря по енергетиката на САЩ, Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Андреас Граф, старши сътрудник по енергийната политика на ЕС в Agora Energiewende, Димитри Лалас, старши съветник в гръцкия енергиен институт FACETS, и Генади Кондарев, старши сътрудник за Централна и Източна Европа в европейската консултантска компания за климатична политика E3G.

Оценката на Центъра ясно показва, че през последното десетилетие България, Румъния и Гърция са подобрили значително своята енергийна и климатична сигурност. Сигурността на вноса на природен газ се е засилила благодарение на последователните действия за постигане на по-голяма диверсификация, подобрената либерализация и интеграция на газовите пазари и завършването на стратегически проекти, като терминали за регазификация на втечнен природен газ и регионалните газови междусистемни връзки, осигуряващи достъп до закупуването на газ от Каспийско море. Въпреки това, България остава най-уязвимата страна по отношение на геополитическите рискове за сигурността на доставките. Поредица от правителства не успяха да реализират стратегическите проекти за електроенергийна и газова свързаност, които биха позволили на страната да замени изцяло доставките на руски газ. Вместо това, България изгради за 12 месеца европейско разширение на ръководения от "Газпром" газопровод „Турски поток", който се използва от Русия, за да попречи на алтернативните маршрути за доставка на природен газ да се превърнат в търговски опции за региона на ЮИЕ.

Кремъл използва газовата зависимост, за да засили своето влияние и да подкрепи олигархични мрежи за завладяване на държавата, които позволяват на Русия да влияе на стратегически решения в региона.

Фигура 1: Рисковият профил на сигурността на вноса на природен газ в Югоизточна Европа се подобрява след анексирането на Крим за разлика от Германия и Италия

Източник: Център за изследване на демокрацията

За чувствителното подобрение на енергийната сигурност в региона ще послужи постепенното извеждане на природния газ от енергийния миск на региона. Въпреки че търсенето на синьото гориво в Югоизточна Европа вече е спаднало с 25-30 % поради високите цени и ненадеждността на вноса, в сектор промишленост и сгради съществува все още голям потенциал за допълнително понижение на търсенето в рамките съответно на 20 % и 30 % от общото търсене на газ в двата сектора.

Фигура 2: Дял на вноса на природен газ по произход (2021 г.) и потенциал за намаляване на търсенето от промишлеността и сградите до 2030 г.

Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на IEA (дялове на вноса), Wuppertal Institute (моделиране на националните пътища за намаляване на търсенето)

Справянето с последиците от недостига на газ и рязкото покачване на цените изисква предприемането на спешни мерки, насочени към защита на уязвимите потребители и гарантиране на сигурността на доставките.

Сред необходимите действия на правителствата е обявяването на търгове за третичен резерв за промишлени потребители на газ и електроенергия, за да отговорят спешно на повишеното търсене и да предпазят предприятията от големи загуби през предстоящия зимен сезон. Трябва да се избягват преките компенсации за бизнеса и таваните на цените на енергията, за да не се изкривяват пазарните сигнали и да се предотврати разточителното потребление. Компенсационните механизми следва да бъдат обвързани с конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и замяна на използването на изкопаеми горива в производствените процеси с алтернативни нисковъглеродни решения.

Г-жа Кендердайн настоя, че дори и с планираните мерки по пакета "Готови за 55" на ЕС, Европа все още ще трябва да замени около 50 млрд. куб. м руски газ с алтернативни доставки, за да постигнат дългосрочните си цели за диверсификация и енергийна сигурност.

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че преодоляването на структурните рискове за енергийната и климатичната сигурност в региона изисква дългосрочен политически подход с амбициозни цели за сигурност на доставките и декарбонизация.

Г-н Лалас посочи, че шест терминали за регазификация на втечнен природен газ са в процес на разработване в Гърция и се очаква да влязат в експлоатация между 2023 г. (Александруполис) и 2025 г. (последното допълнение към проекта във Волос), а д-р Иванов пък изтъкна успеха на България в заместването на руския газ и изрази увереност, че с плановете на правителството за закупуване на втечнен природен газ по дългосрочни договори, независимостта на България от руския газ ще бъда гарантирана.

В дългосрочен план пълното спиране на изкопаемите горива е най-устойчивият начин за подобряване на енергийната и климатичната сигурност. Декарбонизацията на енергийните пазари също така ще нанесе удар върху амбицията на Кремъл да увеличи икономическото и политическото си влияние в Европа. На лице са различни гледни точки по отношение на необходимата скорост на прехода и осъществимостта на някои от общите цели на ЕС.

Г-н Граф изтъкна огромния потенциал за намаляване на търсенето на газ, като се разшири използването на термопомпи, включително при нискотемпературни приложения в промишления сектор, които в съчетание с други решения като използването на биомаса и енергия от отпадъците биха улеснили заместването на природния газ в индустриалното производство и сред домакинствата.

* * *

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете https://csd.bg/bg/.