site.btaНационална мрежа за децата - темата за правата на децата и войната беше обсъдена на LEX TALKS 2022

Lex Talks 2022: От войната в Украйна -  до войната за правата на децата

Правото на мир е първото условие, за да могат децата да живеят и да се развиват. Има невидими войни, които се случват ежедневно около нас, казаха лекторите по време на правно-дискусионния форум

Правно – дискусионният форум Lex Talks 2022, инициатива на Национална мрежа за децата и Мрежата за правна помощ на НМД, се проведе на 8 декември в СУ „Свети Климент Охридски“.

Темата беше „Децата и войната“. Участваха 17 изявени лектори, експерти, юристи, адвокати, съдии, граждански активисти, представители на институции, младежи.

„Създадохме Lex Talks, за да дадем платформа на юристи, адвокати, съдии, правозащитници, активисти и доброволци от гражданския сектор, представители на държавни институции, студенти и младежи за общ диалог по важни юридически проблеми и обществени каузи“, каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

„Всяка война е война срещу децата, във всяка война най-уязвими са децата“, каза Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците. Тя обясни, че в момента в приемателните центрове има 1200 деца, 437 от тях непридружени. „През всичките тези години не се адресира едно правно несъвършенство – настойничеството и попечителството за децата бежанци“, подчерта тя. 

Велина Тодорова, член на Комитета на ООН по правата на детето, бивш заместник-министър на правосъдието,  представи темата „Реториката против правата на децата. Погледът от ООН“. Тя обърна внимание, че съществува риск от нормализиране на отблъскването на правата на детето в България.  Публично се оспорва и атакува статутът на децата като носители на права под прикритието на партиархалните традиции и традиционното семейство. Дейността на децата, тяхната автономност и право на участие се подценяват и оспорват, а правата им се омаловажават и  системно се пренебрегват.  По нейните думи след 2017 г темата за правата на децата се е превърнала в тема табу за институциите. Предметът „Гражданско образование“ е оставен само в 12. клас. „Как да отгледаме активни граждани в демократично общество. Дали разбираме, че правата на децата са част от темата за върховенството на правото?“, каза Велина Тодорова и заяви, че подкрепя инициативата за интегриране на правата на децата във всички механизми и политики на ООН.

Антоанета Иванова, граждански активист, социален работник, член на УС на Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия - България“ и на УС на Национална мрежа за децата,  говори по темата „Войната за правата на децата“.  „Безусловните права на децата се превръщат в права под условия“, каза тя и обърна специално внимание на правата на децата с увреждания. „Дарителските кампании за спасяване на детски животи са позор и грозна конкуренция. Вместо тези деца да получат животоспасяваща здравна грижа, те се състезават едно с друго за милостта на дарителите - за да оцелеят“.

„Правото на мир е първото условие, за да могат децата да живеят и да се развиват“, смята Геновева Тишева, член на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените, управител на Фондация БЦДИ.

Велина Стоянова, член на УС и вицепрезидент „Академични дейности“ в ELSA България, говори за „Академия за правата на децата и активизмът на студентите по право“. По думите й дисциплината за правата на човека е избираема и малко студенти минават този курс. В обучението не се предвижда разглеждане на правата на специфични социални групи.

Специално внимание беше обърнато на темата  „Как работи дезинформацията – бежанците от Украйна“, като беше представено  журналистическо разследване за платформата „Factcheck” на младежкия активист Кристиян Юлзари. "Създаването на пропаганда и дезинформация може да стане за секунди. Опровергаването на фалшивите новини отнема месеци", каза Кристиян.

Свое изказване имаше и Емили Караколева, председател на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето  от Съвета на децата към ДАЗД. По нейно мнение децата са най-потърпевши от войната и най-беззащитни. „Ние можем да помогнем със съпричастност и толерантност, да станем приятели, да им помогнем да се справят с езиковата бариера“, каза тя. 

Росица Атанасова, юрист, правозащитник, експерт по застъпничество и комуникации към Фондацията за достъп до права – ФАР,  обърна внимание на необходимостта от  по-адекватна и мултидисциплинарна оценка на възрастта на децата бежанци. Правят се експертизи с рентгенова снимка на костта на китката на децата бежанци, за да се определил тяхната възраст. „Снимката на костта обаче често дава грешка от 2 години!“, каза тя.  По думите й все още липсва координационен механизъм за работа на всички институции. Не се прави оценка на най-добрия интерес на детето.

Георги Войнов, адвокат от Българския хелзинкски комитет, изведе като един от проблемите при бежански вълни идентифицирането на придружителите на децата. "Преди 8 години идващите в бежанските центрове пишеха с калиграфски букви. Днес идващите не знаят как да хванат химикалка. Няма по-лошо и по-страшно от това държавата ти да бъде във война. От това страдат най-много децата", разказа адв. Войнов.

Благовест Стоилов, главен експерт към АСП, обърна специално внимание на факта, че системата за закрила е безсилна в много случаи. „Когато няма мрежа от специалисти, нямаме очакваните резлутати“, каза той. По неговите думи днес ситуацията налага  мултидисциплинарен подход, нито една институция не е в състояние да действа сама.

Специално видео включване имаше Bragi Guðbrandsson/ Браги Гудбрандсон, бивш председател на исландската Агенция за закрила на детето, създател на концепцията „Barnahus“ (пилотирана в България като „Зона ЗаКрила“). Той разказа как идеята му за щадяща подкрепа към деца – жертви или свидетели на сексуално посегателство – е променила завинаги системата на детска закрила в целия свят.

Мария Дойчинова от Центъра за изследване на демокрацията говори по темата „Войната на институциите и гражданския сектор за всяко дете в досег с наказателната система“. Държавата не подкрепя младежите в конфликт със закона да бъдат пълноценни граждани, липсват социални програми за ресоциализация, а наказателната система остава твърде репресивна. Законът за борба с противообществените прояви, приет 1958 година, трябва да се промени, подчерта тя.  Данните на ЦИД са, че само през 2021 има 1612 досъдебни производства, 1050 осъдени, 90 непълнолетни в затвора.

С голям интерес беше изслушано изказването на Анета Генова, адвокат, правозащитник, основател на Независима експертна мрежа (НИЕ), по темата „Децата и травмата: увреждане, права, възстановяване“:

„Всяко дете, преживяло война, е дете, преживяло травма. Но има и невидими войни, които се случват ежедневно около нас и те са породени от различни обстоятелства и човешки отношения – родителски конфликти, социално неравенство, опасна среда, големите проблеми като климатичните… Травмата  има последици, понякога физически, но по-често психически – тревожност, депресия, чувство за вина. Реакция на травмата може да са поведенчески прояви – агресия, загуба на умения – детето може да загуби неща, до които е стигнало в развитието си“, обясни тя.

По време на дискусията Марияна Евтимова, председател на фондация  П.У.Л.С.,  обърна внимание, че и децата бежанци от Украйна и децата - жертви на домашно насилие, са ужасно травмирани деца. „Все пак зависи в каква среда са започнали да растат. Има деца, които са жертви на домашно насилие, и те не могат нищо да правят, нямат идентичност. Има деца бежанци, които своевременно са успяли да избягат от войната и са били в здрава семейна среда и сега творят, веселят се, играят. Много е важно какво се случва в семейството. От мира в дома - към мира по света“, обобщи тя.

Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от организациите членове и професионалистите на Мрежата. Вижте повече на www.nmd.bg