Асоциация на индустриалния капитал в България – Прессъобщение

site.btaАИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"

АИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"
АИКБ проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло"
Снимка: Асоциация на индустриалния капитал в България

Днес, 12.12.2024 г. се проведе второто за годината заседание на Обществения съвет "Икономика на светло". В рамките на заседанието бяха представени ключови изследвания и анализи, свързани с развитието на икономиката в условията на дигитална трансформация, зеления преход и променящите се форми на заетост. Специално внимание бе отделено на композитния индекс "Икономика на светло" и Под-индекса "Заетост на светло", които измерват прозрачността и формализацията на икономическите процеси в България. Заседанието бе открито от заместник-министъра на финансите г-н Мартин Дановски, който подчерта важността на инициативата "Икономика на светло" и ролята на всички заинтересовани страни за постигане на по-прозрачна и справедлива икономическа среда. Той посочи, че "В динамичните времена, в които живеем, нашата основна цел е да гарантираме стабилна и предвидима икономическа среда. Това е ключово за ограничаване на сивата икономика и нейните негативни проявления, които изискват все по-усъвършенствани системи за контрол и противодействие. Един от основните ни приоритети е борбата с нарушенията в областта на акцизите, валутния контрол и митническите процедури. Пример за това са резултатите от дейността на агенция „Митници“, която само за първите 11 месеца на тази година е задържала стоки и ценности на стойност над 700 милиона лева".

Заместник-председателят на АИКБ, г-н Никола Зикатанов поздрави членовете на Обществения съвет, като допълни, че „днешната среща не е просто един обичаен момент, а е важен етап от нашата съвестна работа за постигане на целите, които сме си поставили заедно. Тоест да имаме една по-модерна, по-ефективна, по-конкурентоспособна икономика“.

По време на заседанието бяха представени стойностите на Композитният индекс "Икономика на светло" и Под-индекса „Икономика на светло“ от проф. д-р Стефан Петранов, който обясни, че за пръв път от 2012 г. насам индексът отчита спад в условия, при които българската икономика не е формално в криза. Основните причини за това се свързват с по-слабия икономически растеж от едва 1,9% за 2023 г., понижените преки чуждестранни инвестиции и нестабилната политическа среда, която се отразява на ефективността на администрацията. "Динамиката на композитния индекс е огледало на икономическата реалност – когато има растеж и стабилност, икономиката изсветлява. При криза или политическа несигурност процесът се забавя", посочи Петранов.

Доц. д-р Милена Ангелова, ръководител на проекта BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“ представи основните постижения за изминалата първа година от неговото реализиране, като посочи, че са идентифицирани 89 ключови професии и 145 длъжности към тях, които са важни за успешното протичане на дигиталния и зеления преход. Тя допълни още, че в хода на проекта са изведени 16 нови длъжности, които през седмицата са обсъдени и част от тях ще допълнят настоящия Национален класификатор на професиите и длъжностите, сред които са длъжностите „Специалист енергийни пазари“, „Експерт по КСО и устойчивост“, „Експерт по енергийна икономика и политика“, „Книжар“, „Енолог“ и др.

Доц. дсн Албена Накова представи обобщение на резултатите от мащабно проучване за въздействието на дигитализацията, зеления преход и атипичните форми на заетост върху изсветляването на икономиката. "Дигитализацията вече променя из основи организационните процеси в бизнеса, налагайки автоматизация и електронни плащания, които значително ограничават възможностите за недекларирана заетост", посочи доц. Накова. Примерите от сектори като електроника, транспорт и земеделие илюстрират как новите технологии променят изискванията за умения на заетите лица и увеличават отчетността и прозрачността в процесите. Зеленият преход обаче все още се възприема предпазливо от бизнеса. Анкетираните над 50 предприятия посочват, че въпреки че устойчивите практики се въвеждат в някои отрасли като текстил, машиностроене и туризъм, липсата на финансови ресурси за инвестиции затруднява този процес. В същото време зелените стандарти са разглеждани като фактор, който повишава привлекателността на определени професии и създава възможности за нови форми на заетост.

Заседанието на Обществения съвет "Икономика на светло" завърши със заключението, че процесът на изсветляване на българската икономика е необратим, но пътят към устойчивост изисква повече синхрон между институциите, бизнеса и гражданите. Дигитализацията и зелените политики се очертават като двигатели на промяната, но са необходими целенасочени инвестиции и регулации, за да се постигнат желаните резултати. Важно е държавата и социалните партньори да разработят ефективни политиките за подкрепа на двойния преход, както и на по-строги контролни мерки за новите форми на заетост.

Общественият съвет "Икономика на светло" ще продължи да следи развитието на дигитализацията, зеления преход и новите форми на заетост и ще представи актуални данни и през следващите години в рамките на изпълнявания от АИКБ проект BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“, съфинансиран от ЕСФ + чрез Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 -2027 г.“. 

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:27 на 06.01.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация