Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) обяви основните си приоритети за 2024 година. Това стана на официална пресконференция на 17 януари 2024 г., в която участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР: Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов – председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Кирил Домусчиев – председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на АОБР за 2024 г.
През 2024 година АОБР ще работи по 31 мерки в пет ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда и икономика, енергетика и зелен преход, образование и пазар на труда, социална политика.
Във встъпителното слово при откриване на пресконференцията председателят на КРИБ и ротационен председател на АОБР Кирил Домусчиев посочи, че предприятията-членове на АОБР произвеждат 86% от брутната добавена стойност на страната и в тях работят 82% от всички заети. „И не само това - мога уверено да заявя, че ние сме реален фактор в социалния диалог и че отстояваме интересите на българския бизнес, който е сред най-големите данъкоплатци в държавата“.
Формулираните приоритетите за 2024 г. имат за цел да насочат вниманието на институциите върху реализиране на политики от ключово значение на българския бизнес. „Формулирани в три думи, националните приоритети на АОБР са: Пълноправно членство в Шенген ‘24, Еврозоната ‘25 и ОИСР ’26“, посочи Кирил Домусчиев, който представи националните приоритети на АОБР. „За Шенген, най-актуалната тема в момента, смятаме, че това е успешна първа крачка, която приветстваме. Този успех, който беше постигнат с приемането на България в Шенген по въздух и вода, трябва на всяка цена да бъде последван час по-скоро и от отварянето на сухопътните граници, което е най-сериозният проблем пред българския бизнес. Знаем, че рискове има и че процесът се влияе от изборите в Австрия, затова очакваме и настояваме през тази година да се направи всичко възможно, за да се финализира процесът с влизането на България в сухопътния Шенген. За Еврозоната сега е важно да подчертаем, че наличието на редовно правителство ни дава надежда, че тази стратегическа цел за бизнеса има шанс и трябва да бъде постигната през 2025-та година. Това, обаче, зависи от политиките, които се провеждат – фискална, гъвкав и развит пазар на труда, трансформация на икономиката към производства с по-висока добавена стойност, дигитализация и дигитална трансформация, по-високи образователни стандарти и т.н. За ОИСР искам да припомня, че тъкмо ние, работодателските организации, обединени в АОБР, преди повече от шест години издигнахме като обединяваща национална цел членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и оттогава този приоритет е наизменно важен за нас. Инициативата за приемане на България в ОИСР е на АОБР и датира от м. март 2017 г., а от 1 януари 2018 г. АОБР е член-наблюдател на Бизнес съвета към ОИСР. Ние успяхме тази цел да я включим в дневния ред на правителствата, на обществото, и продължаваме много усилено да работим в тази насока. Ето защо ние ще продължим да настояваме пред правителството и всички държавни институции да работят много усилено, за да се реализира членството на страната ни в ОИСР до края на 2026-та година“, посочи председателят на КРИБ.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Значимите успехи, които БТПП постигна в качеството и́ на ротационен председател на АОБР за 2023 г. бяха свързани с цените на тока, издействането на компенсации за небитовите потребители, цените на природния газ и т.н. Частичен успех постигнахме във връзка с натоварването на българските работодатели с първите три дни от болничните за техните служители, като успяхме да облекчим бизнеса с един ден от тях. Приоритетите на АОБР не се променят значително през тази година, защото доста от желанията ни не бяха чути. На първо място остава нуждата от намаляване на административната тежест, която за всички е голяма, но за малките и средните предприятия представлява по-голям проблем. Желаем запазване на настоящия данъчен модел, защото той работи добре за посрещането разходите на българските предприятия и също така за привличане на чуждестранни инвеститори. Все още се отлага модела на "замърсителя плаща" при определяне на таксите за битовите отпадъци. Електронното управление очевидно остава да не е приоритет за властта за поредна година“, допълни председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и зеления преход. „Продължаването и успешното завършване на процеса по либерализация ще доведе до равнопоставеност на пазарните участници, ще елиминира кръстосаното субсидиране между отделните пазарни сегменти и ще позволи развитието на различни продукти и профили на доставка. Крайно време е да се спре провеждането на социална политика през енергетиката, а енергийно бедните да бъдат защитени по подходящ начин чрез социалната система на страната“, посочи председателят на КРИБ. Други приоритети на АОБР в енергийния сектор са: възобновяване на компенсаторния механизъм за високите цени на ел. енергията; приемане на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия; формиране на национален пазар на емисии на парникови газове, за търговия на спестените емисии и директно закупуване от българската индустрия; активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран и балансиран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход във всичките му елементи. Довършване на работата по изработване на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г., както и изготвянето на ежегодните планове за развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, газопреносната инфраструктура с отчитане на националните приоритети и гарантирането на енергийните доставки при минимални цени са също сред приоритетите на АОБР в енергетиката.
„Ясно е на всички, че без образование няма как да сме конкурентоспособни, да въвеждаме нови технологии, да увеличаваме добавената стойност. За нас този въпрос е архиважен“, каза Добри Митрев, председател на УС на БСК, който представи приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. „Без образована нация няма как да бъдем просперираща държава. На първо място, важно е ориентирането на образованието към нуждите на пазара на труда. Изключително важно е да се синхронизират между МОН и МТСП политиките за обучение на възрастни. На следващо място, нужно е сериозно облекчаване на процедурите за внос на работна ръка от трети страни. Има интерес към страната ни, но ако не облекчим процедурите, не намалим сроковете и не поевтиним този процес, ще изостанем изключително много. Миналата година Румъния и Гърция обявиха свои програми за активно привличане на хора от трети страни. При нас това забавяне и неглижиране на този изключително важен въпрос може да се отрази сериозно на нашата конкурентоспособност. Задължително за нас е и създаването на програма за приобщаване на трайно безработните към учебните и трудовите процеси. Не на последно място, ние ще насърчим усилията за създаване на достъпни услуги за отглеждане на деца. Недопустимо е, поради липсата на ясли и детски градини, хора в трудоспособна възраст да са в домовете си, защото няма къде да дадат детето си да бъде отглеждано и възпитавано“, изтъкна председателят на БСК.
Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика представи председателят на АИКБ Васил Велев. "Приоритетите в социалната сфера на АОБР са четири. Първият е финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм при определянето на МРЗ за страната. От четирите най-големи икономики в света никъде, освен в България - ЕС, не се стремят минималната заплата да бъде половината от средната – нито в Китай, нито в САЩ, нито в Индия. И точно тези три се развиват много по-динамично от ЕС и България. Вторият приоритет е укрепване и развитие на капиталовите стълбове в пенсионния модел и връзката между осигурителния принос и пенсията. На 100 работещи в реалния сектор и пълнещи бюджета у нас се падат 119 получаващи от бюджета заплати и пенсии. А близо половината пенсионери получават еднаква , минимална пенсия. Крайно време е да се спрат практиките за извличане на краткосрочни дивиденти и да се руши пенсионния модел, вместо да се развива и да се целят дългосрочните ефекти. Третият е подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, която следва да се дава таргетирано, след подоходен и имуществен тест, а не „на калпак“ и следва да се обвърже с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и др. И последният, но не по важност, приоритет е здравна реформа с акцент върху превенцията и скрининга. Средното съотношение в Европа на болничната помощ към доболничната помощ и скрининга е 3:3, у нас това съотношение е 3:1. АОБР настоява да се въведат стандарти по подобие на европейските, да се финансира адекватно изпълнението и които да се спазват задължително", допълни председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.
Съгласно устава на АОБР, Асоциацията се председателства на ротационен принцип – през 2024 г. ротационен председател на АОБР е КРИБ.
Пълен видеозапис от пресконференцията е публикуван на адрес https://www.youtube.com/watch?v=4RTyXWx5DLM
news.modal.text
