Добри практики от Норвегия в областта на кръговата икономика бяха представени на информационни събития във Велико Търново и Добрич, в които се включиха представители на местния бизнес.
Събитията бяха организирани в рамките на проект „Социален диалог за устойчиво развитие и достоен труд – SDSD“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм (Innovation Norway). Проектът се изпълнява от Българската стопанска камара (БСК) в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Норвежката конфедерация на синдикатите (LO) и Конфедерацията на норвежките предприятия (NHO).
За популяризиране на опита на Норвегия бяха направени презентации по теми като:
„В рамките на настоящия проект успяхме да идентифицираме различни добри модели от Норвегия, които считаме, че могат да бъдат приложими и в българската реалност. Това са модели в областта на кръговата икономика, стратегията за пластмасите (в частност – пластмасовите продукти за еднократна употреба) и, разбира се – Европейската зелена сделка“, сподели Мартин Стоянов, ръководител на проекта.
Според Владимир Димитров, експерт „Индустрия и околна среда“ в Българската стопанска камара, законодателството – и в Европа, и в България, е прекалено динамично, което е притеснително за индустрията. „Тъкмо бизнесът се настрои да работи по един начин, в следващия момент (след 2-3 години) трябва да започне да работи по друг начин, а адаптацията на индустрията е процес, който отнема време. Затова норвежкият опит ни беше полезен – поглеждайки през погледа на Норвегия, много по-ясно можем да откроим и проблемите у нас“, каза Владимир Димитров.
По време на информационните срещи лекторите – експерти с дългогодишен опит в областта на политиките по опазване на околната среда, отговориха на множество въпроси от страна на местния бизнес. Интересът беше насочен преди всичко към проблема с изкупуването на индустриалните отпадъци, вкл. отпадъци от опаковки, което особено в отдалечените региони на страната (какъвто е Добрич, например) е свързано с високи транспортни разходи и това често отблъсква рециклиращите фирми да се ангажират с партньорства с регионалния бизнес. Така фирмите са поставени пред опасността да бъдат глобени за неспазване на изискванията за количества съхранени отпадъци, а в същото време, нямат практическа възможност за тяхното депониране.
ПРЕЗЕНТАЦИИ:
Пред участниците в събитията бяха представени разработените образователни пакети по целите на устойчивото развитие и зелените работни места, резюме от които предлагаме по-долу.
***
В края на 2019 г. Европейската комисия представи Европейската зелена сделка (ЕЗС) като пътна карта за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС. Зелената сделка включва превръщане на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г., опазване на биологичното разнообразие, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, повишаване на индустриалната конкурентоспособност и осигуряването на справедлив преход за засегнатите региони и работници. Целта на ЕЗС е да се осигури устойчиво и кръгово икономическо развитие с по-малко замърсяване и по-ниски емисии на парникови газове, по-добро здраве, повишено качество на живот и нови работни места.
Целта на Норвегия е да се превърне в зелен индустриален и енергиен гигант, основан на природните ресурси, знанието, промишлеността, експертния опит и историческите предимства. Така ще се ускори преходът, ще се създадат работни места в цялата страна, ще укрепнат инвестициите в континенталната част на страната, ще се увеличи износа и ще намалеят емисиите на парникови газове. Правителството на Норвегия си поставя за цел радикално преструктуриране на промишлеността в много кратко време. Населението на страната застарява и делът на хората в работна възраст намалява, което означава, че за да се поддържа добър стандарт на живот и да се финансира социалната държава в бъдеще, трябва да се увеличи производителността и създаването на стойност в икономиката. Успоредно с това, нараства недостигът на умения и работна ръка. Тези предизвикателства са в основата на зеления индустриален напредък. Постигането на целите в областта на климата изисква цялостно преструктуриране на икономиката и ще обхване властите, предприятията и домакинствата.
Общите рамкови условия за стопанска дейност са от решаващо значение за успеха на обещанието за зелена индустрия. Доколко ефективно норвежката промишленост ще успее да премине към общество с ниски емисии, зависи до голяма степен от достъпа ѝ до основни производствени фактори, като възобновяема енергия, други суровини, капитал и работна ръка. Освен това, от съществено значение е да има достъп до подходящи индустриални площи, инфраструктура, знания, технологии и пазари.
Норвегия е значителен и стабилен доставчик на енергия, с производство на енергия почти без емисии. Въпреки това, в страната е създадена широкообхватна енергийна комисия, чиито задачи включват оценка на бъдещите енергийни нужди, анализ на възможностите за производство на нова енергия, оценка на опита със Закона за енергетиката през последните 30 години и осигуряване на основа за дългосрочни решения в областта на енергийната политика на Норвегия.
Зеленият преход води до значителна нужда от знания във всички индустрии, в допълнение към нуждата от квалифицирана работна ръка, тъй като ще изисква големи усилия за изследване и разработване на нови технологии и по-нататъшно развитие на нови области на приложение на съществуващата технология. Това изисква достъп до хора с високо ниво на обучение по технически предмети, които могат да работят с изследвания и разработки, както в изследователските институти, така и в предприятията. Вижте още!
Кръговата икономика е начин за създаване на стойност и просперитет чрез по-пълноценно използване на ресурсите. Кръговите устойчиви бизнес модели, при които ресурсите се запазват, се създават чрез улесняване на ремонта и повторната употреба, чрез повторно използване и създаване на нови материали от странични продукти и отпадъци и чрез намаляване на отпадъците в производството.
Норвежката преработваща промишленост днес е световен лидер в областта на климата и околната среда, в резултат на нови екологични решения и нови технологии за процеси, които се разработват и пускат в употреба. За норвежката преработваща промишленост кръговата икономика означава възможност за увеличаване на създаването на стойност, засилена конкурентоспособност и увеличени приходи от износ. Това ще помогне да се осигурят работни места в Норвегия и също така ще предостави възможности за технологично развитие и инвестиции в ново производство, което с времето ще доведе до увеличаване на заетостта.
Преработващата промишленост генерира по-малко от 4% от неопасните отпадъци в Норвегия, но от друга страна образува почти 45% от всички опасни отпадъци. През следващите години преработващата промишленост трябва да наблегне на научноизследователската и развойна дейност в рамките на кръговата икономика, която може да намали количествата опасни отпадъци и да използва по-добре ресурсите в най-опасните отпадъци, както в собствените си фирмени дейности, така и в други промишлени предприятия.
Няма ясна дефиниция какво може да се определи като „продукт на кръговата икономика“. Експертната група към норвежката преработваща промишленост (Norsk Industri) обаче смята, че типичните характеристики на продукта са той да има дълъг живот, да може лесно да бъде рециклиран или ремонтиран, да е произведен е от рециклиран материал и да има ниски емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл.
Основните препоръки на Norsk Industri за кръгова икономика в Норвегия и ЕС са в следните няколко направления:
Вижте още!
Пластмасовите опаковки представляват голям дял от изхвърлените пластмасови отпадъци в природата, както в Норвегия, така и в световен мащаб. Поради това, има големи ползи за околната среда и климата, които могат да се получат от събирането и рециклирането на пластмасови опаковки. Пластмасовите отпадъци не могат да бъдат ефективно преобразувани в нови, използваеми продукти, без да бъдат сортирани според видовете пластмаса. Освен това, добавките в пластмасите могат да бъдат пречка за рециклирането и е важно да се гарантира, че рециклирането на пластмаси не се превръща в източник на разпространение на опасни вещества. Съществуват различни видове пластмаса - такива, произведени от суровини на базата на изкопаеми горива и произведени от биологични суровини (пластмаси на био основа). Друго разграничение може да се направи между пластмаси, които са биоразградими, и такива, които не са. Може да се спечели много от проектирането на продукти, които намаляват потреблението на ресурси и са проектирани да бъдат рециклирани от самото начало. Следователно, устойчивият продуктов дизайн е основен приоритет, особено за продукти от много материали, съдържащи пластмаса.
Очаква се количествата пластмасови отпадъци да нараснат значително, както в Норвегия, така и в световен мащаб. Изчислено е, че до 2040 г. глобалното количество пластмасови отпадъци ще се удвои, изтичането на отпадъци в океана ще се утрои, а количеството пластмаса в морето почти ще се учетвори, ако бизнесът продължава както обикновено. През целия жизнен цикъл на пластмасите има дейности, които водят до емисии на парникови газове. Изчислено е, че делът на пластмасовия сектор във въглеродния бюджет може да нарасне от 1 % през 2014 г. на 15 % през 2050 г., ако производството се увеличи, както се очаква през следващите десетилетия.
Повече от 3 млн. тона пластмаса се използват в Норвегия, от които дълготрайните пластмасови продукти, като строителни материали и превозни средства, съставляват голяма част. Общото количество пластмасови отпадъци, произведени годишно в Норвегия, е приблизително 0,5 млн. тона и то вероятно ще се увеличи в бъдеще. През 2019 г. на пазара в Норвегия имаше 240 000 тона пластмасови опаковки – това е двойно повече от 2009 г. Доклад от 2018 г. изчислява, че норвежците използват годишно около 525 млн. сламки, 455 млн. броя прибори за еднократна употреба, 600 млн. мокри кърпички и над 105 млн. чаши за пиене. Някои от тези продукти, които са били използвани само веднъж, в крайна сметка изхвърлят в природата или на улицата, вместо да бъдат пуснати в системата за управление на отпадъците. Решенията за повторна употреба водят до по-малко изхвърляне на отпадъци и намаляват търсенето на добив на суровини.
Амбицията на Норвегия е да бъде водеща морска нация. Това включва усилия за предотвратяване и намаляване на морските пластмасови отпадъци и замърсяването с пластмаса. От 2014 г. Норвегия пое водеща роля в международните усилия, под егидата на Програмата на ООН за околната среда, за насърчаване на необходимостта от ново глобално споразумение за борба с морските пластмасови отпадъци и микропластмасите. Освен това Норвегия започна двустранно сътрудничество със страни, включително Русия, Китай, Индия и Южна Африка, за да развие знания и да подкрепи цялостен подход към управлението на пластмасите в тези страни.
От 3 юли 2021 г. някои пластмасови продукти за еднократна употреба са забранени в Норвегия, вкл. пластмасови сламки и пластмасови прибори за еднократна употреба. тази забрана може да доведе до намаляване с 1,9 милиарда артикула за еднократна употреба, които се използват всяка година - годишно намаление от 3600 тона. Въведени са и изисквания за етикетиране, според които дамските превръзки, тампоните, тютюневите изделия с филтри и мокрите кърпички съдържат пластмаса и следователно не трябва да се изхвърлят в тоалетната или да се изхвърлят в природата. Вижте още!
Храната е от основно значение за нашия живот и често се свързва с положителни изживявания като споделяне, семейство, комфорт и препитание - с други думи, нашата връзка с храната е интимна и лична. В същото време, глобалната хранителна индустрия е най-голямата индустрия в света, а производството на храни, търговията на дребно, моделите на потребление и хранителните отпадъци са части от една много голяма и сложна мултинационална система.
В търсенето на продоволствена сигурност след Втората световна война, а по-късно и на удобство, веригите за доставки са станали по-дълги и в резултат на това храната пътува на по-дълги разстояния до потребителите. Тъй като страните стават по-богати, изборът и целогодишната наличност на прясна храна се увеличават, диетите на хората се променят. В резултата на това, хранителната система е неустойчива, тя оказва сериозно отрицателно въздействие върху околната среда и допринася за климатичната криза.
Кризата с COVID-19 доведе до бърз растеж на търговците на дребно на храни, които предлагат доставка до дома, като пряк резултат от мерките за социално дистанциране. Наблюдаваше се нарастващо отвращение към неопаковани храни, поради страх от замърсяване, което доведе до увеличена употреба на пластмаси и опаковъчни материали. Освен това, тъй като границите в Европа се затвориха, намалената трудова мобилност имаше тежки последици за производството на храни, тъй като сезонните работници са ключови за производството на храни. Кризата с COVID-19 показа, че осигуряването на храни „от фермата до трапезата“ не може да се приема за даденост и разкри взаимосвързаността на участниците и дейностите в цялата продоволствена система.
Норвежката индустрия за храни и напитки се разраства постепенно от края на 19 век и в момента е вторият по големина индустриален сектор в Норвегия. Компаниите от този сектор преработват основно норвежки селскостопански и рибни продукти. Базираната на селското стопанство хранително-вкусова индустрия е насочена основно към вътрешния пазар. Рибната промишленост, от друга страна, изнася повече от 90 на сто от продукцията си.
Норвежките хранителни компании се ангажират активно с проблемите на устойчивостта. В разработената стратегия за превръщане на Норвегия във „Food Nation“ (хранителна нация) са заложени следните приоритетни области:
Със стратегията „Food Nation Norway“ правителството желае по-специално да подчертае връзките между индустриалната и здравната политика в областта на храните. Съществуващото сътрудничество в областта на здравословното хранене, безопасността на храните и хранителните отпадъци са примери за това как се извършва междусекторна работа в областта на храненето, здравето и околната среда.
Належащата нужда от промяна възлага големи надежди на иновациите като средство за разработване на нови технологии, нови бизнес модели или нови начини на организация, които могат да помогнат за смекчаване на ограниченията на ресурсите и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на околната среда. Със застаряващото население и в същото време по-разнородното население, новите нужди от персонализирани храни и напитки ще изискват нови решения. По подобен начин необходимостта от минимизиране на хранителните отпадъци може да изисква нови и цялостни решения, както в индустрията, така и в публичния сектор. Обществените поръчки, например, могат да допринесат за повече иновации и разнообразие в продуктите и услугите. Вижте още!
Антропогенното изменение на климата ще има сериозни и необратими въздействия върху природата и обществото в целия свят. Светът преживява все по-чести и по-интензивни екстремни климатични явления. Температурите се повишават, снегът и ледът се топят, морското равнище се покачва, морската вода става все по-кисела и горските пожари стават по-чести. Уязвимите видове и екосистеми изчезват. Изменението на климата ще се засили през следващите години.
Промените вече настъпват и въздействията стават очевидни и в Норвегия. От жизненоважно значение е обществото да се подготви за промяна и да се адаптира към променящия се климат. Борбата с изменението на климата изисква енергични и съгласувани глобални усилия за намаляване на емисиите на парникови газове.
Предотвратяването на катастрофално влошаване на околната среда е от решаващо значение за опазването на благосъстоянието на бъдещите поколения.
Приемането на Парижкото споразумение беше повратна точка в международното сътрудничество в областта на климата. Заедно с Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC), споразумението предоставя солидна рамка за глобални действия в областта на климата в бъдеще. Целта на Парижкото споразумение е да се задържи повишаването на средната глобална температура доста под 2°C над прединдустриалните нива и да се полагат усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C. През декември 2020 г. ЕС засили целта си съгласно Парижкото споразумение. Новата цел е емисиите на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55% до 2030 г. спрямо предишната цел от 40%.
Норвежкият план за действие в областта на цели намаляване на емисиите на парникови газове с 50–55% до 2030 г. и с 90–95% до 2050 г. В тази връзка, Норвегия ще трябва да премине през основен процес на трансформация, който ще включва намаляване на емисиите, но без да възпрепятства развитието. През 2020 г. около 4,5 млрд. норвежки крони бяха разпределени за пакет за зелено преструктуриране, включително финансиране за научни изследвания, иновации и зелено преструктуриране в бизнес сектора и на ниво местно управление, а с бюджета за 2021 г. финансирането е увеличено с около 11 млрд. норвежки крони.
Зеленият растеж е възможен, но изисква политика, която позволява на бизнес сектора да разработва и внедрява нови технологии, които да заменят вчерашните решения за изкопаеми горива. Продуктите и услугите ще трябва да имат много по-малък климатичен отпечатък в бъдеще.
Норвегия има добра отправна точка. Производството на електричество вече е до голяма степен възобновяемо (2019 г. възобновяемото електричество е 98% от производството). Водородната технология е друга област, в която Норвегия има значителен потенциал. Норвегия също има значителен потенциал за производство на биоенергия от горски и селскостопански ресурси. Също така, приети са различни регулаторни мерки, като например, забрана за използване на минерално масло за отопление на сгради и задължения за квоти за биогорива както за автомобилния транспорт, така и за авиацията. Емисиите от обществения транспорт трябва да бъдат намалени или премахнати - изискването е всички нови местни автобуси да бъдат без емисии от 2025 г. Правителството, също така, има амбиция да прехвърли товарния транспорт от шосеен към железопътен и морски.
Междусекторните инструменти като данъчното облагане на емисиите на парникови газове и търговията с емисии са основните инструменти на норвежката политика в областта на климата. Тези инструменти определят цена на емисиите и дават стимули на всяко домакинство и компания за намаляване на емисиите и за разработване и внедряване на щадящи климата решения. Например, данъците върху превозните средства са предназначени да направят изгодно избирането на превозни средства без емисии, затова Норвегия е начело в използването на електрически превозни средства. Вижте още!
Докладът ESG (Докладът за устойчивост) е информация за организация, публикуван от нея, за екологичните, социалните и управленските (ESG) въздействия. Това позволява на компанията да бъде по-прозрачна, относно рисковете и възможностите, пред които е изправена.
В момента се подготвят или са влезли в сила много законодателни документи, които изискват компаниите да разкриват нефинансова информация:
Нарастващото значение на докладите за устойчивост се подкрепя от факта, че инвеститорите и другите заинтересовани страни призовават компаниите да разкрият повече за своите стратегии за устойчивост, по околна среда, социални и управленски стратегии. Докладът за устойчивост е ефективно средство, което позволява на компаниите да отговорят в един документ на голямо разнообразие от въпроси, които заинтересованите страни могат да повдигнат.
Все по-често инвеститорите и заемодателите ще използват прозрачността, предоставена от отчета на ESG, за да оценят рисковете за дадена фирма и да определят нейните възможни бъдещи финансови резултати. инвеститорите избягват компании, които нямат ESG доклади - намалената прозрачност е основен проблем. Потребителите също изискват отговорни „марки“. Според европейско проучване, потребителите, особено поколението Z, са по-склонни да подкрепят марки с ефективна ESG стратегия. 62% от поколението Z биха предпочели да купуват от устойчива марка, а 73% от тях са готови да похарчат до 10% повече за по-устойчив продукт/услуга. ESG е важно и когато става въпрос за служителите. Направени проучвания показват, че 76% от родените след 2000 г. обмислят значимостта на устойчивост на работодателя, преди да направят своя избор на кариера. В тази светлина, докладването на ESG ще повиши шансовете на организацията да привлече нови таланти.
Обаче, създаването на доклад за устойчивост може да бъде предизвикателство, тъй като той трябва да отговаря на изискванията на методологията за докладване и да има правилния баланс на информация от отделните програми. Освен това, компаниите трябва да определят как да комуникират подходяща информация и каква ESG информация и индикатори да докладват.
Международна организация за стандартизация ISO издава стандарти, според инициативата за докладване GRI (Global Reporting Initiative), чрез които компаниите да докладват нефинансова информация за въздействията върху изменението на климата, околната среда, човешките права и корпоративното управление. Тези стандарти са незадължителни и необвързващи, но предложената Директива за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) и предстоящите задължителни европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS) се основават на структурата на GRI. В 25 европейски държави ESG докладването вече е задължително за компаниите. Вижте още!
news.modal.text
