Българският износ през 2022 г. e 50,25 млрд. щ.д.[1]. Това е с 21% повече от износа през 2021 г. – 41,9 млрд. щ.д. Световният износ е нараснал с 12% за периода. България се изкачва в класацията и заема 57^-мо място сред всички износители в света (59^-то място за 2021 г.), непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В ЕС запазваме 20^-то място – и за 2021 г., и за 2022 г. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 55 млрд. щ.д. износ, Финландия – 86 млрд. щ.д., Словакия – 108 млрд. щ.д., Дания – 129 млрд. щ.д., Ирландия – 219 млрд. щ.д.

Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2022/2021 г. е Туркменистан – 350%, следван от Алжир 74%, Азербайджан 72%, Норвегия 69%. Всички те са големи износители на енергоносители. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 18%, Белгия - 16%, Италия - 14%, Обединеното кралство - 13%, Нидерландия - 9%, Франция - 6%, Германия - 2%.

При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 1,5 млрд. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2021 г. износът на специална продукция се оценява на 650 млн. щ.д.

За последните 5 години износът ни има средногодишен ръст от 11% в стойност. Световният внос расте средно със 7% за същия период. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни. 13 са групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. Най-голям ръст регистрират енергоносителите – от 2,3 млрд. щ.д. На 6,1 млрд. щ.д. Група стоки под митнически код 99 Специфични доставки би трябвало да е на 7-ма позиция в експортната ни листа с 1,7 млрд. щ.д., но ще бъде изключена от анализа ни, защото описанието не дава точна представа за какво става дума.

Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2018-2022 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос (над 1 млрд. щ.д.)

Благодарение на ръст от 147% за една година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. щ.д., основно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за една година.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Преглед на износа по стоки

Структурата на Хармонизираната система е такава, че суровини, метали и енергоносители се описват изчерпателно с 6 знака, докато изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна индустрия и т.н. се описват изчерпателно с 8 или повече знака. На световно ниво са хармонизирани първите 6 знака, затова най-детайлното ниво на анализа ни стига до стоки, описани с 6 знака. В резултат, стоките с най-голям стойностен обем са именно суровини, метали и енергоносители, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи стоки.

Стоките с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2022 г. са: средно тежки нефтени масла – 2 174 млн. щ.д., 293% ръст спрямо предишната година; леки нефтени масла – 1 773 млн. щ.д. и ръст от 165%; катодна мед с износ за 1 620 млн. щ.д.; анодна мед за 1 430 млн. щ.д; пшеница за 1 425 млн. щ.д; сурово слънчогледово масло 1 407 млн. щ.д. ръст 109%; биодизел 1 306 млн. щ.д. и ръст 45%; електроенергия за 1 008 млн. щ.д.; медикаменти за 838 млн. щ.д.; природен газ 815 млн. щ.д. ръст 179%. Тези десет стоки генерират 27,5% от износа ни.

В количествено изражение измежду водещите стоки най-голям ръст имат: слънчогледово масло - 112,1%, леки нефтени масла - 81,2%, сурово слънчогледово масло - 57,7%, природен газ - 35,5%, биодизел - 26,1%. Спад има при електроенергията - 45,7%, царевицата - 45,3%, и пшеницата - 21,4%. Най-големи пазари за нефтени масла са Украйна, Египет, Турция, Гибралтар, за катодна мед – Италия и Турция, за анодна мед – Германия и Белгия, за пшеницата – Алжир, за сурово слънчогледово масло – Испания.

Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за 2022 г., неупоменати по-горе, най-голям ръст в стойност спрямо 2021 г. бележат: слънчогледово олио - 177%, сярна киселина - 136%, суперфосфати - 133%, амониев нитрат - 132%, денатуриран етилов алкохол - 110%, електронни интегрални схеми - 53%.

През последните години световният внос е нараснал средно със 7%. Голям ръст на търсенето на световните пазари (над 1 милиард щ.д.) има при: содиев трихидроксил пропил, родий, изделия от благородни метали, ваксини. Засилва се търсенето на автомобили, луксозни стоки и редкоземни изкопаеми.

С какво сме най-успешни?

България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.

Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока[3]

Автор: Веселин Илиев, бивш главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК

[1] Източник е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.

[2] До шести знак от Хармонизираната система (митническата тарифа)

[3] Само продукти с износ над 30 млн. щ.д. за 2021