site.btaПозиция на ръководството на КНСБ по Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти

Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява категорично несъгласие с внесения в Народното събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти. Той създава сериозни пречки пред работата на синдикатите, ограничава правата на работниците и e в противоречие с основни демократични принципи като свободата на сдружаване и правото на труд.

Законопроектът ограничава възможността за получаване на чуждестранни средства, дори когато те са предназначени за проекти, които подобряват трудовите условия и защитават правата на работниците. Недопустимо се явява включването в дейности на световни организации, защитаващи интересите и правата на милиони трудещи се от цял свят. Участието в управителни органи и структури, в конференции и дискусии на организации като МОТ, Европейската конфедерация на профсъюзите, Международната организация на профсъюзите е от ключово значение за създаване на конвенции, регламенти и директиви с фундаментално значение за работещите в целия свят и в България, за обмен на опит и добри практики. Според текстовете в законопроекта всичко това е „чуждестранна намеса“, а представителите на синдиката са „чуждестранни агенти“.

Да, всички ние, защитаващите правата на работещите хора, сме „агенти“. „Агенти“ по призвание, които прокарват интересите на работниците и се борят с всички законоустановени начини за правата и доходите им. „Агенти“ и лобисти, на които стотици хиляди разчитат и доброволно се доверяват всеки месец.  Дейността ни е изцяло съответстваща с всички закони и с Конституцията на България, напълно прозрачна и подлежи на регулярни проверки от контролните държавни органи. За нас е недопустимо да се правят опити за ограничаване на дейността ни чрез подобен законопроект.

Същото така е необяснимо защо той се фокусира само върху чуждестранното финансиране, като пренебрегва частното национално. Ако наистина целта е да се постигне повече прозрачност, тогава законът трябва да включва всички източници на финансиране, независимо дали са национални или чуждестранни. В противен случай ще е удобен инструмент за контрол и натиск върху определени организации.

Още по-притеснително е, че законопроектът забранява на „чуждестранните агенти“ да работят в образователни и държавни институции, свързани с националната сигурност. Това означава, че много хора, ангажирани с международни проекти, няма да могат да упражняват професията си, което пък пряко нарушава правото им на труд.

Опитите проектът да се представи като аналог на чужди практики, особено от САЩ, са подвеждащи. Законът в САЩ от 1938 г. изисква само регистрация, без санкции и ограничения, докато предложеният законопроект в България въвежда наказания и ограничителни мерки, които противоречат на принципите на свободно сдружаване и демократична прозрачност.

Този законопроект не осигурява истинска прозрачност, а по-скоро създава механизъм за политически натиск върху организации и граждани, които защитават определени интереси в обществото. Ограничаването на дейността им ще се отрази негативно на цялото общество, защото тези организации играят важна роля в защитата на правата на работниците и служителите, на уязвимите групи и др.