Бъдещето на българската енергетика е записано в няколко документа, включително и в проекта за Пътна карта за декарбонизация на енергетиката. Неведнъж от КТ „Подкрепа“ сме подчертавали по всякакъв начин, че Националният план за възстановяне и устойчивост, Териториалните планове за справедлив преход и други документи, са изработени на тъмно и в интернет пространството циркулират по няколко варианта на същите. Това прави обсъждането им почти невъзможно и критиките, насочени към тях, се коментират със съответно посочен вариант от тези, които са изпратени по различни имейли и качени на разнообразни сайтове.
Когато започна работата на Комисията за енергиен преход, нашите представители насочиха вниманието, че там се преплитат бизнес и политически интереси, вероятно интереси, които са на чуждестранни и/или други недобронамерени представители. Нещо повече, с финансиране от чужбина редица неправителствени организации направиха доклади, които с благодатна привидност обричат българската енергетика на крах, а българските потребители - на високи цени за всяка енергийна услуга.
Неведнъж сме казвали, че нито един от участниците в Комисията за енергиен преход няма подадена декларация за конфликт на интереси и не е декларирал задължения за конфиденциалност на информацията. Когато това беше изказано публично от президента на КТ „Подкрепа“, дори депутати от старозагорския регион се възпротивиха на такива изказвания, защото „пречат на стабилното бъдеще на Република България в Европейския съюз“. Не спряхме да алармираме чрез протести, митинги, декларации, срещи, но бяхме привидно чути, само за да изтече и последният краен срок на последния обричащ ни документ.
Пътната карта за декарбонизация на енергетиката е във вариант, който всички участници критикуват. Констатацията, че всички са еднакво недоволни е най-вярната характеристика за полезността на този документ.
Няма как да понесем политическа отговорност вместо народните представители, когато към нашите критики и послания дълго време е имало отношение на безотговорност.
Заседанието от 5 октомври т.г. още веднъж доказа, че исканията на работниците и служителите (в случая тези от ПАВЕЦ) са последна грижа в парламентарната бъркотия.
