site.btaМинистърът на културата Найден Тодоров се запозна с актуалното състояние на „Старинен град Несебър“ и разговаря с кмета на общината Николай Димитров

Министърът на културата Найден Тодоров се запозна с актуалното състояние на „Старинен град Несебър“ и разговаря с кмета на общината Николай Димитров. През 1983 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Флоренция, Италия, Несебър е включен в Списъка на световното културно и природно наследство, а на 45-ата разширена сесия на световната организация в Рияд страната ни защити запазването на статута на ценния културен и исторически обект. Във връзка с това отчетен като положителен факт от министър Тодоров и кмета Димитров бе, че Несебър вече има изготвена визия и пътна карта, както има и чернова на План за опазване и управление - нещо, което се случва за първи път от 12 години. Министър Тодоров изрази задоволството си, че благодарение на допълнителните бройки, които Министерството на културата успя да получи с решението на Министерския съвет, в Националния институт за недвижимото културно наследство ще има нов отдел – „Световно наследство“, който да се грижи за нашите световни паметници на културата“.

Министър Тодоров посети някои от храмовете в „Старинен Несебър“, а експерт от Археологическия музей в града го запозна с текущите дейности по тяхното опазване.

В Стария град на Несебър са запазени ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване - стари крепостни стени от Римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век. Стотици котви, извлечени от крайбрежните води, показват значението му като търговско пристанище. Скъпи и изящни предмети са открити при разкопки, а надписи, скулптури и декорация свидетелстват за устройството на града, за културните институции, за храмовете. Времето на римско, а после и на Византийско владичество, не намалява значението на града. Изгледът на Несебър се променя значително след установяването на християнството като официална религия през IV в. Запазена е най-голямата раннохристиянска църква, наречена Старата митрополия. И византийци, и българи са строили множество църкви, но досега са запазени само няколко – „Старата митрополия” и част от „Богородица Елеуса” ( те са базилики от VI в.), „Св. Стефан” (XII в.), „Св. Тодор” (XIII в.), „Пантократор” (XIV в.), „Св. Иван Неосветени”, „Св. Иван Кръстител” и др.

Очаква се „Старинен Несебър“ да бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г. в София.  Домакинството на толкова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазване на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Очаква се домакинството да донесе значителни предимства за страната ни, като увеличаване на международния ни престиж; засилен интерес към културните и природни обекти – стимулиране на туристическия поток и икономиката; поява на нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.

Домакинството ни е обвързано с увеличаване на шансовете ни за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство и посещението на министър Тодоров на „Старинен Несебър“ е именно в този контекст.

Домакинството на сесията на ЮНЕСКО цели и да поощри образованието и осведомеността сред хората относно значението на културното и природното наследство. Така Министерството на културата ще привлече повече инвестиции в културни и природни обекти, които ще подпомогнат развитието на местната инфраструктура и икономика. Вече се проведе и  първото заседание на Организационния комитет за подготовка на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство и експерти от ЮНЕСКО.

Припомняме, че от м. септември досега министър Тодоров посети други знакови наши обекти, включени в Списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската църква; Рилската света обител, Мадарския конник в Националния историко-археологически резерват „Мадара” край Шумен.