site.bta Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпрос, свързан с предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“.

Тълкувателното дело е образувано, след като поради противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. д. № 3925/2023 г. състав на IV гражданско отделение на ВКС е приел, че са налице предпоставките на чл. 292 от ГПК и е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос.

Според чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

 В решението по гр. д. № 932/2022 г., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по поставения въпрос относно наличието на хипотезата на липса на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице, е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние.

Различно е становището, възприето в решението по гр. д. № 3092/2022 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С него на поставения въпрос следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е даден положителен отговор. Прието е, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Предвид аналогичните процесуални качества между обвиняем (чл. 207) и уличен (чл. 409 и чл. 410) по смисъла на НПК (отм., ДВ, бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е приложима по аналогия и по отношение на уличеното лице в случаите, когато се провежда полицейско производство. Сега действащият НПК (ДВ, бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) обаче изоставя фигурите на „заподозрян“ и „уличен“, като оставя само тази на обвиняемия.