site.btaВКС: В тълкувателно решение ВКС постанови, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата ѝ равностойност

С Тълкувателно решение № 1/2024 от 27.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 1/2024 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата ѝ равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Тълкувателното дело е образувано по искане на министъра на вътрешните работи поради съществуваща противоречива съдебна практика на окръжните съдилища. Според едното становище по силата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) работодателят дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена храна, и на държавните служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Приложимостта на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР към тези служители произтича от обстоятелството, че нормата не разграничава категориите служители, които имат право да получават безплатна храна или левовата ѝ равностойност, от което следва, че всички служители на МВР, включително и държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, имат такава привилегия. Според другото становище работодателят не дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена храна, на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Тази теза се подкрепя след изменение на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР (ДВ, бр. 85/2020 г.), която урежда статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и изменението на чл. 181, ал. 3 (ДВ, бр. 85/2020 г.), която предвижда правото на служителите на МВР да получат безплатна храна или левовата ѝ равностойност за упражняване на дейности, свързани със специфични условия на труд.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира за правилно първото становище. В мотивите се пояснява, че правилото на чл. 116, ал. 1 от Конституцията определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията. Държавните служители в МВР са част от конституционното понятие „държавен служител“. Във функционален аспект понятието за държавна служба в МВР трябва да се разглежда като особен вид държавна дейност за осъществяване на функции от органите на МВР по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред. Статутът на служителите на МВР включва техните права, задължения и техните ограничения на права.

В тълкувателното решение се уточнява, че право на законодателя е по целесъобразност да изменя правната рамка с оглед настъпили съществени изменения в обществените отношения, като преходът следва да е плавен и да не засяга придобити права и интереси. В конкретния случай от преценката на законодателя зависи какви категории служители ще има в МВР и по реда и при условията на кой закон ще бъде уреден техният статут. „От цялостното съдържание на разпоредбите, уреждащи статута на държавните служители в МВР, е видно, че  законодателят се е стремил да съхрани придобития статут и произтичащите от него права и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава“, обобщават върховните съдии.

Според чл. 181, ал. 1 от ЗМВР работодателят дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена безплатна храна, и на държавните служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В мотивите се посочва, че изричният текст на чл. 1 от ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че той урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове на закона следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба. Затова и нормата, която предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл. 1 от ЗМВР, чл. 56, чл. 151 от ЗМВР и др., като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Върховните съдии са категорични, че изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР. Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 184, ал. 4 от ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР, посочващи, че размерът на сумите и доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като законът не делегира на министъра с тази заповед да може да определя и кои лица следва да получават храна или парична равностойност, се пояснява в тълкувателното решение. Според върховните съдии на държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.