site.btaБългарски хелзинкски комитет: Социалните медии допускат подвеждаща политическа реклама, сочи доклад на БХК и Liberties

Липсата на ясни правила за политическа реклама в социалните медии у нас е довела до подвеждащи послания по време на политическата кампания за изборите през юни 2024 г. Партиите често са използвали необозначени канали за реклама и критика на политически фигури.

 Социалните медии имат разписани правила за политическа реклама, но те успешно се заобикалят, сочи доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК),  и международната организация Liberties (the Civil Liberties Union for Europe): „Мониторинг на въздействието на целенасочените политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.“. Изследването проследява дългосрочните последици от таргетираните политически реклами, как се отразяват те на демократичните принципи, на защитата на данните и на достъпа до достоверна информация. Основен инструмент за проучването е разширението за браузър Who Targets Me (Кой ме таргетира). Става дума за безплатно разширение за браузърите Chrome, Edge и Firefox, което ни позволява да видим реално кой ни таргетира с реклами и да се включим в набиране на данни за политическите рекламодатели, събрана от множество хора непосредствено преди избори.

Официалните предизборни кампании включват платени съобщения, които не са обозначени като политическа реклама, установява проучването. Това се случва най-често, когато политическите партии представят кандидатите и програмите си или основните послания на водената от тях политика. Възползвайки се от липсата на изрична правна уредба на национално равнище, голяма част от политическите послания в социалните медии се отправят не по правилата за политическо рекламиране, въведени от съответните платформи, а например от профилите на отделни активисти или от специално създадени за целта групи.

Тези послания не са обозначени като политическа реклама, но изразяват идеи в

подкрепа или критика на определени партии или политически личности. Това изключително много затруднява да се проследи какви са техниките на таргетиране и предоставяне на този вид политически послания.

Основна препоръка в изследването е социалните платформи да се дефинират като разпространители на медийни услуги в Изборния кодекс, с което да подлежат на специализиран контрол, а ЦИК да получи правомощия за контрол върху политическата реклама в тях.

Анализът стъпва на данни от парламентарните избори през месец юни 2024 г., като включва и разходите на основните формации за различните видове политическа реклама. ПП “Възраждане” например е похарчила най-много пари за реклама в традиционните медии. Партията е сключила договор с двете най-големи частни телевизии у нас, а разходите им възлизат на 493 385 лв.  Продължаваме Промяната - Демократична България са заложили повече на Facebook. От ПП-ДБ са похарчили 209 874 евро за реклами в социалните мрежи, което е над три пъти повече от вторите по този показател ГЕРБ-СДС.

Високите разходи на ПП-ДБ не остават незабелязани и при участниците в изследването, където 51 от общо 120-те потребители на разширението за браузър Who Targets Me са записали 2331 виждания. До 330 виждания са достигнали вторите по разноски в социалните мрежи от ГЕРБ-СДС с 20 от 120-те потребители на разширението.