Върховен административен съд – Прессъобщение

site.btaВАС окончателно: Адвокатските карти се заверяват с годишни стикери

ВАС окончателно: Адвокатските карти се заверяват с годишни стикери
ВАС окончателно: Адвокатските карти се заверяват с годишни стикери

Върховният административен съд обезсили решение № 6012/07.06.2023 г. на тричленен състав на същия съд, постановено по адм. дело № 6839/2022 г., с което е обявена нищожност на решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет със следното съдържание: „Ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за адвокатурата се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет“.

Обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че следва да извърши собствена преценка по допустимостта на оспорването, но неправилно е приел, че оспореното решение притежава всички белези на подзаконов нормативен акт и е извършил проверка за неговата законосъобразност по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

От решението на Висшия адвокатски съвет не произтичат ограничения в упражняването на адвокатската професия, тъй като то не влияе пряко на правния статус на адвокатите, отразен в регистрите на адвокатурата. Ограниченията настъпват от вписването в регистрите на адвокатурата на лишаване от адвокатски права или отписването на адвокатите от регистрите, на основанията, предвидени в закона. Законът в чл. 148, ал. 4 ЗА предвижда, че списъкът на адвокатите, вписани в регистрите на адвокатурата се публикува ежегодно в Държавен вестник, както и удостоверяване на качеството адвокат и правния му статус, чрез публичния достъп до вписванията в адвокатските регистри, които по силата на чл. 149, ал. 2 ЗА имат удостоверително действие. Неоснователни са доводите на ответниците по касация, че публичният регистър не предоставя техническа възможност за проверка правния статус на адвоката в местата за лишаване от свобода, следствените арести, МВР, достъпа до съдебните сгради. Съгласно чл.130, ал. 2 от Наредба № 3 от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри достъпването до публичната част от електронните адвокатски регистри съгласно Закона за адвокатурата с цел установяване на актуален правен статус на адвоката, младшия адвокат, чуждестранния адвокат, адвокатското дружество, съдружие или адвокатския сътрудник се осъществява свободно, индексира се от интернет търсачките без необходимост от допълнителна електронна автентификация на потребителя.

Тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че решение № 3133/11.12.2020 г. и регистрите на адвокатурата, са свързани и ги е отъждествил по правното им действие. Основателни са доводите в касационната жалба, че Законът за адвокатурата изрично разграничава актовете, с които се уреждат регистрите и образецът на адвокатската карта, съответно с наредба по чл.121, ал.1, пр.1 ЗА и решение по чл. 121, ал. 2, пр. последно във връзка с чл. 9, ал. 4 от ЗА. Освен това по силата на закона удостоверително действие е предвидено на вписванията в регистрите, не и на адвокатската карта и на нейната заверка. Неоснователни са доводите на ответниците, че издаването на адвокатска карта е условие за упражняване на адвокатската професия, поради наличието на нормативно установена връзка между адвокатските регистри и адвокатската карта и позоваването на Директива 2006/123/ЕО на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар и нейното приложение спрямо услугите по правни консултации съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-55/20 г., т. 88. 

В т. 97 от цитираното решение СЕС е посочил, че правна уредба, която за упражняването на адвокатска дейност изисква предварително вписване в регистъра на адвокатската колегия и така задължава заинтересованите лица да спазят процедура, която предполага те да предприемат постъпки пред компетентен орган, за да получат от него официално решение, позволяващо им достъп до и упражняване на тази дейност, въвежда разрешителен режим по смисъла на член 4, точка 6 и на глава III от Директива 2006/123. Впрочем това изрично потвърждава съображение 39 от тази директива, съгласно което понятието „разрешителен режим“ обхваща по-специално „задълженията, необходими за да може да се получи разрешение за осъществяването на определен вид дейност, да бъде регистрирано дадено лице като член на професия“. 

На посочените критерии за разрешителен режим отговарят предвидените в чл. 9 от ЗА условия за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване. Изброяването на разрешителните режими в съображение 39 от директивата е алтернативно. В същото решение, Съдът на ЕС пояснява, че понятието „разрешителният режим“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123 се отличава от „изискването“ по смисъла на член 4, точка 7 от тази директива, което визира по-специално всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в закон, подзаконов акт или административна разпоредба на държава членка, или произтичащо от правилата на професионални институции, приети в рамките на тяхната правна автономия (т.98).

От изложеното следва да се приеме, че оспореното решение на Висшия адвокатски съвет не притежава белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 АПК и чл. 1а ЗНА и не подлежи на контрол по реда на АПК. 

Решението по административно дело № 8301 от 2023 г. не подлежи на обжалване.

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:44 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация