site.btaДекларация на сдружение в обществена полза „Правосъдие за всеки“

Относно: Политическата криза и бъдещето на съдебната реформа

Ние от „Правосъдие за всеки“ мислим за важно за изразим своята позиция за тежката криза, в която е изпаднала държавата.  Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство е неуспешен и бе върнат от представителите на коалицията ПП-ДБ още при получаването му от президента Радев.

Третият бе нарочен като „чудо“ да се случи от самия президент и от представителите на почти всички парламентарни групи в 50-ото Народно събрание. Очевидно се отива на още едни предсрочни парламентарни избори, седми за последните три години и половина. Това води до извода, че държавата се намира в тежка политическа и институционална криза, а възможностите за изход от нея през парламентарната демокрация изглеждат нищожни, което поставя в пряка опасност устоите на парламентарната република! 

В момента почти всички държавни органи и институции, които се избират в цялост или частично от парламента, функционират без нужната легитимност, далеч извън мандатите си, и не се вижда кога ще бъдат излъчени новите им състави. Най-притеснително е положението в съдебната власт. Там основният кадрови и административен орган – Висшият съдебен съвет, който бе разделен на две с последните конституционни промени, е вече 21 месеца извън мандата на своите членове, а Инспекторатът към ВСС започна трети мандат, без да е получил дори втори такъв. Това стопира избора на нов главен прокурор, а изпълняващият функциите Борислав Сарафов вече е 13 месеца на поста, без да е избран по правилата на Конституцията, и управлява Прокуратурата без редовен мандат. През октомври изтича и мандатът на председателя на Върховния административен съд – „съда на властта“, Георги Чолаков и той също се готви да остане на поста си. Тези избори не могат да бъдат проведени, докато не бъде приет и не влезе в сила новият Закон за съдебната власт, който „отлежава“ вече пет месеца в Министерството на правосъдието, а конституционните срокове за приемането му изтекоха в края на юни. 

Това означава, че след законодателната, вече и съдебната власт е в състояние на тежка криза и на практика в безтегловност. Избори през октомври в най-добрия случай ще стартират процедурите по изборите на Висш съдебен и Висш прокурорски съвети в началото на февруари следващата година. Но това е, ако имаме приет Закон за съдебната власт и квалифицирано мнозинство от 160 депутати в следващия парламент, което да избере парламентарните квоти в двата съвета. При липса на такова мнозинство всички органи и ръководители в съдебната власт ще си останат същите, но вече с от две до пет години извън мандатите си, тоест напълно нелегитимни, което руши устоите на правовата държава и демокрацията! А тежките съмнения за сделки за влияние и политически обвързаности по върховете на съдебната власт ще се потвърдят напълно.

Тези ръководители и органи, които са тотално провалени и делегитимирани в очите на гражданите, може да останат по местата си и още няколко години, ако Конституционният съд (КС), чиито членове изглежда се намират под политически натиск, отменят измененията в глава „Съдебна власт“ на Конституцията. Така очакваното решение по оспорените от президента и няколко политически партии конституционни изменения ще повлияе сериозно на ситуацията в държавата. Има реална опасност политическата и парламентарна криза, както и кризата в съдебната власт, да прераснат в конституционна криза с непредвидими последици, понеже съдебната реформа не просто ще спре, а Народното събрание ще трябва отново да отвори Конституцията, за да уреди правните последици от отменените текстове. Тези 180 или при падащо мнозинство 160 гласа на народни представители, са почти непостижима цел в следващите няколко парламента! И тук отговорността на конституционните съдии пред държавата и нейните граждани е непосилно тежка – тези 12 членове на КС хем трябва да вземат правно и конституционно издържано решение, хем да го направят убедително, за да отклонят съмненията за изпълнение на политически поръчки, хем да запазят устоите на парламентарната република! Трудно е, но точно хората на най-високите постове, които държат „конституционните скрижали“, са длъжни да се справят с чест и разум с подобно голямо предизвикателство, за да не задълбочат кризата!

Искрено се надяваме, че конституционните съдии ще гледат в бъдещето, а не в далечното минало и ще осъзнаят, че 2024 г. не е 2003 г. и от онова прословуто със своята закостенялост конституционно решение по к.д. N:3/2003 г., което бе писано, за да обслужи щенията на конкретен главен прокурор, ВСИЧКО Е ПРОМЕНЕНО в държавата! Ако Конституцията във важни моменти и при очевидни тежки проблеми в една от властите може да се променя само от Велико Народно събрание (ВНС), то ние ще завещаем една блокирала и морално фалирала държава на децата си и ще изгорим бъдещето си, вместо най-после да влезем в нормалността и пътя на просперитета и справедливостта!

Във времето няма празни пространства на заграбени от статуквото вилаети, няма как всичко да остане същото! Ако КС реши, че устройството на съдебната власт и в частност на най-големия ѝ проблем – Прокуратурата и института на Главния прокурор, може да се променя само от ВНС, то разумната и реформаторска част от обществото ще погледне най-после в тази посока и скоро ще стигнем до избори за ВНС, няма да имаме друг избор. Но последствията за държавата ще са непредвидими, ако се отвори и тази кутия!

Сега идва моментът да бъдем на висотата си като свободни и разумни граждани, политиците като народни представители, а конституционните съдии като пазители на държавността. После може да е много късно!