site.btaСдружение "За достъпна и качествена храна": Държавата трябва да изготви национална стратегия за туризма, за да запазим страната ни на картата на предпочитаните туристически дестинации

В Плана за възстановяване и устойчивост не е предвиден нито лев за развитие на модерен туризъм в България

Сдружение "За достъпна и качествена храна", с подкрепата на Българска агенция за безопасност на храните, Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на заведенията /БАЗ/  и Асоциацията на производителите на рибни продукти "Бг Фиш", организира кръгла маса, на която бяха обсъдени мястото и важността на качествената храна в туристическия сектор за привличането на туристи чрез кулинарни преживявания.  Дискусията се проведе в Пресклуба на БТА. Присъстваха представители на НАП и Комисията за защита на потребителите, медии и съмишленици. 

Началото и краят на летния туристически сезон е подходящото място за провеждане на подобни дискусии, за да се очертаят очакванията на бранша и предизвикателствата, пред които е изправен и после да се направи равносметка какъв е бил сезонът, кои са били проблемите и какво трябва да се направи.  

"Миналото лято основен проблем и най-много сигнали получавахме за преместваемите обекти, но местните власти взеха мерки и в голяма степен в София, Пловдив, Варна, Бургас и другите курортни места те са сведени до възможен минимум. Множество негативи бяха констатирани при нашите проверки, тъй като голям процент от хората работеха без здравни книжки", каза д-р Велчев.

"Добрите практики по отношение на качеството на храните и туристическия продукт по-скоро се свеждат до мотивацията на хората, на служителите, на младите хора да продължат своето кариерно развитие в България, да застанат зад идеята, че без тях и без тяхното участие в България нещата няма да стават по-добре, а напротив", каза доц. Станко Станков от Университета по хранителни технологии – Пловдив (УХТ – Пловдив).  

"Трябва много добре да се позиционира мястото на туризма в България като важен сектор както за брутния вътрешен продукт, така и за позиционирането на страната на световната културна и хранителна карта", „според Министерството на образованието туризмът не е приоритетна специалност, а това води до демотивация“, добави той.

Участниците се обединиха около мнението на доц. Станков, че държавата инвестира изключително малко в изграждането на модерни бази за обучение на ученици и студенти в съответните направления и в резултат на това от образователната система излизат хора, които не са подготвени практически да влязат в реална работна среда. Затова важна роля играе взаимодействието между туристическия и ресторантьорски бизнес и образователното министерство. 

Участниците в кръглата маса със съжаление констатираха, че отново липсва заинтересованост от страна на Министерство на образованието, които би следвало да играят ключова роля в подготовката на качествени кадри за бизнеса. Те бяха поканени на кръглата маса, но техен представител не присъства. Липсата на заинтересованост и от страна на Министерство на туризма е не само необяснима, но и спъва развитието на бранша и изважда България от топ туристическите дестинации на Европа като ни поставя в неравностойно положение спрямо съседните Гърция, Турция, Хърватска, Албания, Румъния. За да се развива устойчиво туристическият бранш, е необходимо да има национална стратегия, която да очертава дългосрочните цели и подходи, които да застанат зад бранша. Непрекъснатите критики и преекспониране на проблемите в медиите и от институциите създават погрешна и вредяща представа за качеството на услугите, предоставяни от българския туристически и ресторантьорски бранш и отблъскват не само българските, но и чуждестранните туристи. 

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) отбеляза тревожния факт, че  у българите има една заложена черта да критикуват всичко, да ценят чуждото и да омаловажават постиженията и достойнствата на родното. Затова трябва да се работи от най-ранна детска възраст в семейството и в училищата, за да се изгражда национална идентичност и гордост то това, което притежаваме.

Друг проблем, около който се обединиха всички участници е изтичането на подготвени кадри за ресторантьорството и туризма чрез емиграция в чужбина. Повечето от тях намират спасение в други държави от своята задлъжнялост към кредитни институции и това се дължи на ниската финансова дисциплина и образованост на младите хора. Там те не получават повече, но са се спасили от своите кредити. 

Според Димитров, когато говорим дали е вкусна българската храна, трябва да обърнем внимание на българския производител, на нашето земеделие, на хората, които произвеждат, трябва да защитаваме българския земеделец и производител изключително агресивно, за да може българското семейство да се храни с родна храна, която е качествена. Държавата трябва да подкрепя българското зеленчукопроизводство и да създава възможности българската продукция да се реализира приоритетно в България, а не в чужбина, а българските ресторантьори да са принудени да купуват вносни зеленчуци с по-ниско качество. "Цената на много български производители е непосилна за брашна, а крайната цена би била непосилна за клиентите“, отбеляза председателят на Българската асоциация на заведенията /БАЗ/, Ричард Алибегов. 

Председателят на БАЗ разкри, че работната ръка от чужбина е по-скъпа, необучена, има езикови бариери. Към това той добави и проблем с финализиране на процеса с издаване на визи за чуждестранните работници поради липсата на достатъчно кадри в българските консулства в чужбина. По думите му хиляди заявки за визи чакат от чужбина, в Делхи например има 5000 чакащи при 1 човек, който обработва документите. „По-добър готвач от българския няма, а качеството на храната в малките курорти по българското черноморие е отлично“, отбеляза Алибегов и допълни „ при ол инклузив има много какво да се желае“. "Няма подкрепа от страна на държавата за сектор "Туризъм", а трябва да се разбере, че той е много важен, това е лицето на България. Дори в последната, предадена в Брюксел версия на Плана за възстановяване и устойчивост не е предвидена нито една стотинка за развитие на туризма. Никой не е разговарял с бизнеса, никой не се е интересувал какви са проблемите, пред които сме изправени“, със съжаление отбеляза Алибегов.

С това се съгласи и изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "Бг Фиш" Йордан Господинов. По думите му повечето туристи идват у нас на кулинарен туризъм и е важно България да му обърне внимание. Господинов заяви, че по отношение на рибата в страната ни е постигнато най-добро ниво на качество и безопасност.

„Важно е заведенията да предлагат качествени и безопасни храни и отговорността на бизнеса е да гарантира това“, подчерта Д-р Татяна Николова от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). „На среща на ръководството на БАБХ с Комисията за защита на потребителите (КЗП) взехме решение за съвместни действия, за да се гарантира на българския потребител безопасна и качествена храна“, допълни д-р Николова.

 „Съвместните усилия на институциите целят превенцията да бъде водеща. Акцентът на проверките им тази година ще бъде около спазване ба изискванията при осъществяване на туристическите дейности хотелиерство и ресторантьорство.“ каза Камелия Кръстева от КЗП. „ В КЗП се подават много сигнали и жалби, като се реагира на всички, планират се и тематични проверки“, допълни тя.

„НАП също прави лятна контролна кампания по Черноморието. Както всяка година, ще се следи за издаване на касови бележки.“ каза Даниела Венева от Националната агенция за приходите и призова бизнеса да издава такива, а клиентите да го изискват. "Това е една от мерките да запазим и бизнеса, който е лоялен, и да отстраним нелоялната конкуренция. Посланието на НАП към бизнеса е да осигурява служителите си на реални доходи. Все повече се работи в тази посока – данните показват, че все повече осигурителният доход се вдига, има обаче какво да се желае“ добави тя.

„Всички участници в кръглата маса ще работят за позициониране на България като предпочитана дестинация за ваканционен, културен, кулинарен, СПА и рехабилитационен туризъм, защото страната ни е богата на история, култура, минерални води, традиции и дадености, които трябва да бъдат съхранени и популяризирани. Призоваваме държавата, парламента, институциите, да преосмислят своята роля и ангажимент към българския туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и земеделие, да заемат сериозна национална позиция, да приемат дългосрочен подход и стратегическа визия, защото име в туризма и ресторантьорството се гради бавно, трудно и изисква инвестиции на средства и отговорност“, каза в заключение д-р Андрей Велчев, председател на УС на Сдружението „За достъпна и качествена храна“.