Център за изследване на демокрацията – Прессъобщение

site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Корупцията се е превърнала в стратегическа заплаха, която ерозира политическите усилия и подкрепя вземането на решения в полза на чуждестранни интереси

Център за изследване на демокрацията: Корупцията се е превърнала в стратегическа заплаха, която ерозира политическите усилия и подкрепя вземането на решения в полза на чуждестранни интереси
Център за изследване на демокрацията: Корупцията се е превърнала в стратегическа заплаха, която ерозира политическите усилия и подкрепя вземането на решения в полза на чуждестранни интереси
Снимка: Център за изследване на демокрацията

Необходимо е по-добро разбиране на най-актуалните подходи и инструменти, използвани от авторитарните държави за оказване на зловредно влияние, както и на факторите, улесняващи завладяването на институциите на национално равнище

27 юни 2024г., София.

Едно от най-големите заплахи пред които България е изправена идва от Кремъл, който използва  многопластова стратегия за подкопаване на демократичните институции и разширяване на геополитическото си влияние на Балканите и в Европа. Тази стратегия включва стратегическа корупция, политизация на службите за сигурност и съдебната система, както и когнитивно въздействие, използвайки набор от уязвимости в страните от региона. Чрез използване на икономически зависимости, особено в енергийния сектор, и контрол върху медиите, тези усилия не само дестабилизират политическия пейзаж, но и подкопават общественото доверие в демократичните процеси и европейската интеграция.

На 27 юни 2024 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса, посветена на разработването на политики и практически решения за укрепване на демократичната устойчивост, върховенството на закона и икономическата сигурност в Европа, като отговор на авторитарните влияния в региона.

Ключов стратегически императив за Европейския съюз е отделянето на неговата икономика от руското влияние, особено в енергийния сектор. Икономиките от Югоизточна Европа трябва да приоритизират прекъсването на енергийните зависимости и разбиването на руските олигархични мрежи.

Прилагането на петролните санкции и завършването на процеса на деинвестиране на контролирани от Русия активи в ЕС, както и постепенното прекратяване на доставките на газ чрез „Турски поток", са важни стъпки в тази посока.

Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, откри дискусията, представяйки концепцията за прилагане на санкции като сравнително нов, но съществен инструмент за Европа. Той подчерта значението на справянето с най-слабите звена в съюза и осветли геополитическите сложности, въведени от Китай и Русия. Стефанов наблегна на необходимостта от ефективни отговори и стабилно върховенство на закона, особено в

Югоизточна Европа, която остава уязвима. След Стефанов, Мартин Панов от Представителството на Европейската комисия в България детайлизира усилията на Европейския съюз за укрепване на върховенството на закона и борбата с корупцията. Той отбеляза съвместната отговорност между

Комисията, Парламента и държавите-членки и обсъди годишния цикъл и доклад за върховенството на закона като инструменти за отчетност. Панов подчерта напредъка на България и текущите предизвикателства при преследването на високопоставени корупционни случаи, както и значението на законодателни предложения за криминализиране на всички форми на  корупция в ЕС.

След встъпителните обръщения, Матю Бойс, старши сътрудник в Института Хъдсън, и бивш заметник-помощник-секретар по европейските и евразийските въпроси в Държавния департамент на САЩ, предостави перспектива за обществената устойчивост пред хибридните атаки от авторитарни режими.

Позовавайки се на стратегическите прозрения на китайския военен стратег Сун Дзъ, Бойс обсъди индиректните методи, които противниците използват за отслабване на демокрациите, като влияние върху изборите и медийните разкази. Той подчерта спешността на засилване на устойчивостта и справяне с „завземането на държавата“, което остава значителна заплаха за демократичните институции и съюзи. Д-р Жанин Уедел от Университета Джордж Мейсън разгледа феномена, при който корупцията систематично се използва за постигане на геополитически цели. Тя направи паралели между САЩ и Европа, посочвайки участието на елитите в стратегическата корупция. Уедел подчерта модела на устойчивост, наблюдаван в Украйна, където колективните усилия срещу корупцията укрепват обществената решимост.

Дискусионният панел бе открит от Мартин Владимир, директор на Програмата за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, обсъди необходимостта от укрепване на стратегическата автономия на ЕС. Той изрази съжаление за липсата на политическа воля за отделяне от руското влияние и подчерта значението на запазването на инерцията в прилагането на санкции. Владимиров предложи създаването на нов орган на ЕС, който ефективно да преследва заобикалянето на санкциите, като подчерта необходимостта от по-добра координация между политиките на ЕС и САЩ.

Д-р Кристиан Ласлет от Университета Ълстър се съсредоточи върху криминалното използването като оръжие на офшорни финансови структури от олигарси, свързани с Кремъл. Той обясни как тези лица използват правни рамки за избягване на санкции и за прихващане на ресурси, използвайки сложни корпоративни аватари за прикриване на своите дейности. Ласлет призова за радикални мерки за борба с тези практики и подобряване на отчетността. Горан Георгиев, старши анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, се фокусира върху взаимодействието между завладянята държава и икономическата сигурност. Той аргументира, че значителни промени в правосъдния и енергийния сектор, например, изискват устойчиви идеи и институционални реформи. Георгиев подчерта ролята на стратегическата комуникация и образованието в изграждането на обществено доверие и устойчивост. Клаудиу Туфиш от Университета в Букурещ подчерта уникалната позиция на Румъния с по-малко руско влияние в сравнение с България. Той наблегна на необходимостта от фокусиране върху вътрешните актьори в борбата с завладяната държава и призова за по-голяма намеса на ЕС в подкрепа на демократизационните усилия в по-новите демокрации. Д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, обсъди когнитивното въздействие, свързано със стратегическата корупция в България. Той отбеляза значителното влияние на про-Кремълската пропаганда и предизвикателствата, които представляват медийните олигарси и образователните институции със силни връзки с Кремъл.

В заключителната дискусия участниците се обединиха около мнението, че страните от ЕС са добър в създаването на закони, но допускат множество пропуски в тяхното ефективно прилагане. Те подчертаха необходимостта от активна политическа ангажираност, забрана или регулиране на офшорни фирми и справяне с политическия цинизъм.

 

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:50 на 29.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация