site.btaКарлос Контрера, ВМРО: Държавата да инвестира в планинското спасяване

Държавата да инвестира в планинското спасяване. В Западна Европа вече работят с дронове, а ние още нямаме хеликоптер с термокамера. А в същото време искаме България да се развива като водеща туристическа и ски дестинация. За целта са нужни инвестиции и управленска воля.

Това заявява заместник-председателят на ВМРО Карлос Контрера в позиция, публикувана на официалната му страница във „Фейсбук“.

За нуждите на планинското спасяване не може и не трябва да се използват медицинските хеликоптери, посочва Контрера, като дава пример с трагичния случай от преди дни за загинал турист в Стара планина, при който е извикан хеликоптерът за оказване на спешна медицинска помощ по въздух. Когато екипът пристига на място обаче, единствено констатира смъртта на туриста. Почти по същото време постъпва и сигнал за нужда от авиомедицински транспорт на пациент в тежко състояние.

До 2026 г. България ще разполага с 6 въздушни линейки, което е напълно достатъчно, за да се покрият нуждите на страната. Заместник-председателят на ВМРО смята за недалновидно решението на правителството на Денков за отпускане и внасяне в аванс на пари за още две въздушни линейки, с което броят им да стане общо 8. Според него вместо да се закупуват две допълнителни машини от един и същи тип и клас, е трябвало да се помисли за набавяне на хеликоптери за нуждите на Планинската спасителна служба.

Той обяснява, че е абсолютно компромисно въздушните линейки да бъдат използвани в планинското спасяване, защото става дума за различно оборудване на машните.

Цялата позиция:

Докато политици ни „спасяват“ всеки ден, нямаме техника за планинско спасяване и за спасяване при бедствия и аварии! 

През уикенда по БНТ и Нова ТВ излъчиха репортажи за  турист, загинал при падане от скали в Стара планина. За случая е извикан хеликоптерът за оказване на спешна медицинска помощ по въздух. Когато екипът пристига на място обаче, единствено констатира смъртта на туриста. Почти по същото време постъпва сигнал за нужда от авиомедицински транспорт на пациент в тежко състояние.

Това показва, че за нуждите на планинското спасяване не може и не трябва да се използват медицинските хеликоптери. И вместо да се закупуват две допълнителни машини от един и същи тип и клас, беше редно да се помисли за нуждите на Планинската спасителна служба (ПСС). 

До 2026 г. България ще разполага с 6 въздушни линейки. Това е напълно достатъчно, за да се покрият нуждите на страната. Въпреки това правителството Денков отпусна средства и внесе аванс за още два хеликоптера, с което броят им да стане общо 8. 

Но тук говорим за медицински хеликоптери и използването им за планинско спасяване е абсолютно компромисно, защото въпросът не опира само до прословутата лебедка. Необходимо е тези хеликоптери да бъдат снабдени и с друг вид специализирана техника – топлинни камери за издирване, камери за нощно виждане и т.н.

В същото време у нас има най-малко 20 мисии годишно, при които се налага издирвателна дейност. Това е най-трудната и най-рискованата част от планинското спасяване – да се открие пострадалият и да се определи маршрута за достигане до него. 

Именно тук идва и огромната разлика между хеликоптерите за ПСС и въздушните линейки. Защото първите включват „Search and Rescue“, т.е. търсене и спасяване, а вторите са „Helicopter Emergency Medical Service“, т.е хеликоптерна спешна медицинска помощ.

Да, чрез съответното дооборудване и допълнително обучение на полетния и медицинския екип медицинските хеликоптери могат да поемат пострадали в планината. Това обаче не трябва да отменя ангажимента на държавата да инвестира в планинското спасяване. В Западна Европа вече работят с дронове. Ние още нямаме хеликоптер с термокамера. А в същото време искаме да се развиваме като водеща туристическа и ски дестинация. Но отново пропускаме, че за целта са нужни инвестиции и управленска воля.

Практически ние нямаме техника за спасяване при бедствия и аварии, нямаме специализирани хеликоптери за гасене на пожари, а ползваме транспортни хеликоптери на военните.

В контекста на случващото се в последните години много сериозно да се замислим за инвестиции и в средства  за планинско спасяване, и в техника за спасяване при бедствия и аварии, и за гасене на пожари.