site.btaВКС потвърди наложеното на Юлиян Шаламанов наказание „доживотен затвор“ за грабежа, придружен с убийството на Фатме М. в търговищкото село Славяново през 2022 г.

С Решение № 309/30.05.2024 г. по наказателно дело № 102/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 274/2023 г. на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание и съдебното решение е публикувано.

Делото е образувано по касационни жалби на Юлиян Шаламанов и на неговия служебен защитник срещу решението по в.н.о.х.д. № 274/2023 г. на Апелативен съд – Варна.

С присъда на Окръжен съд – Търговище подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.10.2022 г. в с. Славяново употребил сила и отнел от владението на Фатме М. парична сума в размер на 12 737,50 лв. с намерение противозаконно да я присвои, като грабежът е придружен с убийството на Фатме М. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, като е осъден и да заплати на майката на жертвата обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е изменена, като на Шаламанов е наложено наказанието „доживотен затвор“.

Съдебният състав на ВКС приема жалбите за неоснователни. Не се констатират допуснати нарушения на правилата, регламентиращи санкционната дейност на съда. Въззивният съд е взел предвид, че първоинстанционното производство е протекло при условията на чл. 371, т. 1 от НПК (съкратено съдебно следствие), като подсъдимият се е съгласил да не се разпитват свидетелите и вещите лица, както и при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното производство. Съобразил е, че Шаламанов пред първоинстанционния съд изцяло е признал обвинението и е изразил разкаяние и съжаление за извършеното от него престъпление. Задълбочено и внимателно проверяваният съд е изследвал приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото. Правилно е интерпретирал съдържанието на протоколите за действията по разследването, като е достигнал до вярното заключение, че при разпита пред разследващия орган Шаламанов е дал отчасти достоверни сведения за извършеното, а при разпита пред съдия е отрекъл изобщо да е осъществил престъплението. „Така установеното е дало основание на въззивната инстанция логично да приеме, че първоинстанционният съд е надценил като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание на досъдебното производство, тъй като реално то не е спомогнало за разкриване на обективната истина“, констатират върховните съдии. 

В мотивите на ВКС се казва, че предходната инстанция е обсъдила наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е преценила, че от трите алтернативно предвидени санкции в чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК законосъобразно, справедливо и съответно на извършеното деяние е наказанието „доживотен затвор“. До този извод въззивният съд е достигнал, като е съобразил нормата на чл. 38а, ал. 2 от НК, според която това наказание се налага, когато престъплението е изключително тежко. Предходната инстанция правилно е  отчела обстоятелството, че деянието е осъществено в късните часове на денонощието, спрямо самотно живееща възрастна жена, в дома ѝ, достъп до който подсъдимият предварително си е осигурил, убеждавайки пострадалата да остави отворена вратата на жилището под предлог, че ще дойде да ѝ върне предишен заем. Използваният начин за умъртвяване – чрез удушаване, причиняващ значителни мъки и страдания на жертвата, тъй като е свързан с недостиг на въздух, постепенна загуба на съзнание и едновременно с това осъзнаване на ужаса от настъпващата смърт, също определя по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление. Лишаването от живот на здрава и активна за годините си жена, осъществяваща полезна дейност за обществото, помагаща на хората от населеното място с предоставянето на стоки на вересия, е предизвикало отрицателен отзвук сред общността и това несъмнено придава допълнителна тежест на деянието. От друга страна, изборът на жертва – жена, която многократно е подпомагала финансово Шаламанов и близките му, мотивите за извършване на престъплението – осигуряване на парични средства за задоволяване на хазартните му увлечения, начинът, по който си е осигурил достъп до жилището ѝ, и избраният метод за нейното умъртвяване характеризират дееца като безскрупулен, егоистичен, неблагодарен и жесток индивид, което обуславя и по-високата степен на личната му обществена опасност. До същия извод въззивният съд логично е достигнал и след задълбочен и обективен анализ на действията на подсъдимия след извършване на деянието. Правилно е преценил, че поведението му след грабежа – обръщането на отнетите левове в евро и изхарчването на почти цялата сума в рамките само на една нощ за таксиметрови услуги, за игра в заведения за хазарт и за задоволяване на сексуални потребности, не сочи на каквото и да било разкаяние или съжаление за стореното и че оставането на дееца в страната не е плод на съзнателно взето решение, обусловено от чувство за вина, както настоява защитата.

Въззивният съд е анализирал и всички данни относно съдимостта на дееца, като е достигнал до верния  извод, че те също очертават изключително високата му степен на обществена опасност. Въпреки значителния му престой в изолация, санкциите, наложени от правораздавателните органи, не са оказали поправителен и превъзпитателен ефект върху дееца. Възходящата градация на престъпното му развитие правилно е преценена като доказателство за това, че за Шаламанов извършването на тежки престъпления се е превърнало в начин на живот. Обоснован е и изводът, че констатираното от експертите наличие на диссоциално личностово разстройство при подсъдимия и трайно формираните му престъпни нагласи препятстват възможността за поправянето и коригиране на поведението му в приемлива за обществото посока чрез налагане на по-лекото, предвидено в чл. 199, ал. 2 от НК, наказание „лишаване от свобода“. Според върховните съдии всичко това обуславя необходимостта от трайното изолиране на подсъдимия до края на живота му при наличието все пак на възможността при реално изтърпени 20 години от наказанието „доживотен затвор“ и корекция на поведението му в положителен аспект то да бъде заменено с 30 години „лишаване от свобода“.