site.btaУНСС: Интегриране на обучителни практики по медийна грамотност в средните и висшите училища в България

ИНТЕГРИРАНЕ НА ОБУЧИТЕЛНИ ПРАКТИКИ ПО МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ В СРЕДНИТЕ И ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Светла Цанкова - УНСС, доц. д-р Стела Ангова - УНСС, гл. ас. д-р Мария Николова - УНСС, гл. ас. д-р Иван Вълчанов - УНСС, гл. ас. д-р Илия Вълков - УНСС, д-р Георги Минев - УНСС, доц. д-р Мартин Осиковски - НБУ

Медийната грамотност е една от ключовите компетентности и умения за живот и работа през XXI век. Медийната грамотност и медийното образование според експертите са част от решението на най-новите социални и технологични проблеми, пред които е изправено човечеството. Тя е интердисциплинарна по своята природа и дава възможност на хората да участват активно в политическите, икономическите, социалните, културните аспекти от живота на обществото, да бъдат ефективни комуникатори и активни граждани. Образованието по медийна грамотност е образование през целия живот, но от особено важно значение е то да започне от ранна детска възраст, да бъде продължено и надградено в средното и висшето образование с усилията на всички формални и неформални институции и организации. Целта на научния проект „Интегриране на обучителни практики по медийна грамотност в средните и висшите училища в България“[1], по който екип от катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС работи в периода 2019 – 2022 г., е да акцентира вниманието върху резултатите от медийното образование в международен, европейски и национален мащаб. 

Изследването  на първо място проследява  развитието на концепцията за медийна грамотност и прави аналитичен обзор на дефинициите за медийна грамотност, представени в трудовете на медийни изследователи, в редица международни и европейски документи, а също и от неправителствени организации. На второ място са представени основните акценти в политиките и стратегиите на ЮНЕСКО за развитие на медийната грамотност, които до голяма степен са допринесли за това в над 70 страни в света да има политики за медийна грамотност. В тази част на изследването е включено и проучване на националните практики в сферата на образованието по медийна грамотност в страните от Европейския съюз и други държави. На трето място в проучването е поставен особен акцент върху образованието по медийна грамотност в България. Проучени са задълбочено постигнатите резултати в сферата на средното и висшето образование у нас и са откроени дефицитите във формалното и неформалното образование в тази сфера. В рамките на научния проект е проведено анкетно проучване със 534 учители по проблемите на медийната грамотност в България и дълбочинни интервюта с експерти в областта. 

Научноизследователският интерес на екипа от катедра „Медии и обществени комуникации“ към темата за медийната грамотност и по-конкретно за нейното развитие в България беше продиктуван от нарастващото значение на медийното образование в съвременната сложна, динамична и непрекъснато променяща се комуникационна среда. Постигнатите резултати в процеса на работа по проекта „Интегриране на обучителни практики по медийна грамотност в средните и висшите училища в България“ дадоха  много отговори на важни въпроси по темата, но и поставиха нови, не по-малко значими и интересни. Представеният обзор на развитието на темата за медийната грамотност и на дефинициите на това понятие показа, че е необходима още много работа по прецизирането на същността на медийната грамотност. А от това зависи и успеха на стратегиите и политиките, свързани с нея. 

Анализът на редица основополагащи документи на организации като ЮНЕСКО и на националните практики в образованието по медийна грамотност в страните от Европейския съюз и други държави показаха, че е от изключително важно значение наличието на стратегии. Те пък трябва да очертават основните посоки и цели в развитието на медийната грамотност в международен мащаб. В същото време обаче всяка страна има своя визия за този процес и развива собствена специфична политика. 

В някои от държавите е видима активната роля на правителствата през последните 15 години, наличието на отделни институции, работещи в полето на медийната грамотност. На други места по-значима роля имат неправителствените организации. В трети - държавата и неправителствения сектор много хармонично и успешно съчетават усилията си. Оценката на научноизследователския екип е, че именно това е най-успешната формула. Защото твърде силния контрол от страна на държавата може да ограничи инициативите и дейностите на други организации и институции, които могат да имат значителен принос за развитието на медийната грамотност с интересни идеи, инициативи, проекти и дейности.

Проучването на практиките във формалното и неформалното образование по  медийната грамотност в България до голяма степен бе провокирано от факта, че от 2016 г. насам оценката на експертите за нивото на медийна грамотност у нас е много ниска. Именно поради липсата на развити политики и на значими мерки, предприети от държавата. В сферата на социалното включване медийната грамотност в някои от годините е посочена като зона с най-висок риск. А това дава своето негативно отражение върху медийния плурализъм и развитието на гражданското общество. 

Добра оценка получават усилията на неправителствените организации. Но те са оценени като откъслечни и недостатъчни поради липсата на устойчиво финансиране и безспорно не могат да компенсират липсата на системно обучение в средните и висшите училища в България. Анализът на постигнатите резултати през последните години в рамките на формалното и неформалното образование потвърди констатациите на експертите. В част от стратегическите документи на българските институции и в частност на Министерството на образованието политиката за въвеждане и развитие на медийната грамотност не е неглижирана. В повечето документи обаче тя се споменава мимоходом и в общ контекст. Прави впечатление, че след 2008 г. понятието медийна грамотност е разширено до медийна и информационна грамотност или медийна и дигитална грамотност. Министерството на образованието се явява партньорска институция на повечето инициативи за насърчаване на медийната грамотност, но сътрудничеството с граждански сдружения и неправителствени организации не е разписано в разгледаните документи. 

Неправителственият сектор в България развива редица инициативи за развитие на медийната грамотност много преди официалните институции и образователната система да насочат вниманието си към тях. От 2017 г. Коалицията за медийна грамотност обединява усилията на редица неправителствени организации в областта на образованието, медиите и гражданското участие и значително активизира тяхната дейност. През последните години са подготвени близо 15 наръчници, учебници и помагала, а също така видеоуроци и други електронни ресурси, които да подпомогнат обучението по медийна грамотност не само за ученици и студенти, но и за други възрастови групи. Прави впечатление обаче, че основната част от темите в тези ресурси са свързани със социалните мрежи, достоверността на информацията и борбата с фалшивите данни, кибертормоза, етичното общуване в интернет, езика на омразата. В същото време липсват важни теми, които са много съществена част от медийната грамотност – прозрачна собственост на медиите, медийна концентрация, състояние на медийната среда, роля на медиите за развитието на гражданското общество, медийни ефекти, регулация и саморегулация, медиен пазар, медийна икономика, медийна политика, механизми за създаване на медийно съдържание, отговорности на журналистите и други. Тези дефицити показват, че е необходимо да се положат още много усилия за развитието на медийната грамотност, която експертите определят като многоизмерна и интердисциплинарна. Екипът на проекта подготви примерна учебна програма по медийна грамотност за учениците от 8 до 12 клас, в която са обхванати основни и много важни аспекти на темата.

В резултат на проведеното анкетно проучване с учители установихме, че медийната грамотност в средното образование се интегрира по-скоро в рамките на отделните изучавани предмети, но не присъства като отделна задължителна дисциплина.  Предвижда се през 2022-2023 учебна година тя вече да присъства като такава и според нашия екип именно това е по-ефективния подход. Показателен е факта, че по-голямата част от учителите безспорно определят медийната грамотност като изключително актуална проблематика. Мнозинството изтъква, че това е ключово умение за учениците, което те трябва да придобият още в началния етап на своето образование. А също и това, че те не се чувстват достатъчно подготвени да преподават такава дисциплина и имат нужда от съответните обучения и квалификации. Нуждата от сътрудничество между висшите училища, в които се преподават медии и обществени комуникации, средните училища, МОН, медиите и неправителствения сектор е повече от належаща. Защото тя ще позволи на всички страни да координират своите усилия и да дадат своя принос за повишаването на медийната грамотност в България. 

От 16.11.2022 г. катедра "Медии и обществени комуникации" официално е UNESCO Chair on Media and Information Literacy and Cultural Policies for Sustainable Development (Катедра на ЮНЕСКО "Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие"). Катедрата вече е част от мрежата на катедрите на ЮНЕСКО по комуникации ORBICOM - международна мрежа, която обединява елита на академичните, медийни и корпоративни комуникационни кръгове с цел стимулиране на обмена на информация и развитието на съвместни комуникационни проекти.

 
[1] Проектът е финансиран със средства от целева субсидия за НИД на УНСС по договор № НИД НИ – 12/2019 г.