site.btaВКС постанови тълкувателно решение по въпрос, свързан със съпружеската имуществена общност при строеж в имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице

С Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 4/2019 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс.

Тълкувателното дело е образувано, след като заради противоречива практика на състави на ВКС с определение по гр. д. № 1507/2018 г. състав на Второ гражданско отделение на основание чл. 292 от ГПК спира производството по делото и предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по въпроса: „При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?“.

Според едното становище даденото в т. 4 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС) разрешение намира приложение и в случаите, когато единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот, в който е построена сграда по време на брака между съпрузите. Построеното в съсобствен имот става съсобствено между собствениците на терена, като частта от него, съответстваща на правата на единия съсобственик, който е бил в брак по време на  строителството, става съпружеска имуществена общност. 

Според другото становище в посочената хипотеза съпружеска имуществена общност върху построеното за притежаваната от единия съпруг идеална част от дворното място не е налице, а е възникнала съсобственост между собствениците на терена.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно първото становище.

С ППВС № 5/1972 г., т. 4, е прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение следва да намери приложение и в случаите, при които единият съпруг е бил собственик на идеална част от поземления имот. Построеното в такъв имот се придобива от неговите собственици, като частта от него, съответстваща на правата на съсобственика, който е бил в брак по време на построяването на сградата, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, когато е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК, се казва в мотивите на тълкувателното решение.

Липсата на акт за надлежно учредяване право на строеж в полза на съпруга – съсобственик, води до придобиване на идеална част от сградата от третото лице – съсобственик, съответна на частта му от поземления имот. При извършен строеж от съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеската имуществена общност, в съсобствен между единия съпруг и трето лице поземлен имот, без наличие на учредено право на строеж, и когато другият съпруг е участвал пряко или косвено в строителството, са налице всички предпоставки за включване на построеното в съпружеската имуществена общност. Върховните съдии посочват, че в този случай е налице конкуренция на права относно построената сграда в съсобствения имот, основаващи се на различни правни норми. От една страна, липсата на учредено право на строеж в полза на съпруга – съсобственик води до прилагане на принципа на приращението по чл. 92 от ЗС (собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея) по отношение на третото лице – съсобственик на поземления имот и то има право да придобие идеална част от построената сграда. От друга страна, съпругът в качеството му на съсобственик на имота има право да придобие идеална част от построената сграда в рамките на неговите права върху терена, която ще се включи в съпружеската имуществена общност, ако строителството е осъществено с участието на другия съпруг. Това придобиване поражда автоматично действие до размера на придобитото възмездно от съпруга – съсобственик вещно право и за другия съпруг по силата на закона – чл. 21, ал. 1 СК, тъй като в отношенията между съсобствениците е приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС, но в отношенията между съпрузите действат нормите на Семейния кодекс. След като в режим на съпружеска общност може да се притежава изцяло право на собственост върху вещ, то тогава може да се притежава и идеална част от такава вещ. Върховните съдии посочват, че в този случай ще възникне бездялова съсобственост върху идеална част от построената сграда, без да се изключва правото на собственост на третото лице върху съответна на неговите права идеална част от построения обект. Единствено в случаите, при които са построени обекти с обслужващо предназначение, които нямат качеството на самостоятелни обекти на правото на собственост, тези обекти ще станат съсобствени на съпруга, който притежава идеални части от поземления имот, и на третото лице – съсобственик на имота по силата на чл. 92 от ЗС.

По делото е депозирано особено мнение.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.