site.btaЕК: Процедури за нарушение от месец декември 2024 г.

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения на европейското законодателство Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС.

Решенията по процедури за нарушения спрямо България са:

·       Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Европейската комисия реши да предяви иск срещу България (INFR(2021)2206) пред Съда на Европейския съюз за това, че не е осигурила правилното транспониране на Директивата относно проверката за пропорционалност (Директива (ЕС) 2018/958) в националното си законодателство.  Съгласно директивата държавите членки имат задължението да извършват задълбочена оценка на пропорционалността на нови национални разпоредби във връзка с професиите, преди те да бъдат приети. Целта е също така да се предотврати влизането в сила на ненужно ограничаваща разпоредба във връзка с професиите. Държавите членки трябваше до 30 юли 2020 г. да транспонират директивата в националното си законодателство. Според Комисията България не e гарантирала, че законодателните изменения подлежат на предварителна оценка за пропорционалност. Освен това България не е въвела механизъм за гарантиране на независимостта и обективността на оценките за пропорционалност, изготвяни от професионални организации, например посредством преглед на такива оценки за пропорционалност от страна на надзорни или независими органи.   

Също така Европейската комисия реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официално уведомително писмо на България и други държави членки, поради това че не са спазили критериите на ЕС за професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО). Посочените правила улесняват специалистите при предоставянето на техните услуги на временен и случаен принцип в различни държави членки, като същевременно гарантират защита на потребителите и гражданите.

Изпратено е и уведомително писмо на България (INFR(2024)4027) поради несъответствие на националните правила със законодателството на ЕС относно обществените поръчки. Комисията счита, че българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава задълженията по Директивата за обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС). 

·       Цифрова икономика

Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2024)2241), тъй като страната не е дала необходимите правомощия на определения координатор за цифровите услуги да изпълнява задачите си съгласно Акта за цифровите услуги, включително не е определила правилата относно санкциите, приложими при нарушения на акта. До 17 февруари 2024 г. държавите членки трябваше да определят и дадат правомощия на КЦУ, който отговаря за наблюдението на прилагането и изпълнението на Акта за цифровите услуги по отношение на доставчиците на услуги, установени на тяхна територия. Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да дадат отговор и отстранят посочените от Комисията недостатъци.

·       Околна среда

Европейската комисия изпрати мотивирано становище на България (INFR(2023)2064), поради това че не е приложила правилно принципа „замърсителят плаща“ съгласно Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, изменена с Директива (ЕС) 2018/851). За да се спази принципът „замърсителят плаща“, първоначалният причинител на отпадъците или настоящите или предишните притежатели на отпадъците трябва да поемат разходите за управлението им (включително събирането, превозването, оползотворяването (включително сортирането) и обезвреждането на отпадъци). В България разходите за управление на отпадъците, които гражданите и предприятията плащат, се основават като цяло на данъчната оценка на имота, без да се вземат предвид имащи значение параметри като количеството образувани битови отпадъци. Проучване от 2019 г. установи, че България е единствената държава членка с такава система. Тъй като системата не отговаря на правните изисквания, през юли 2023 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Въпреки че България измени законодателството си, за да се справи с този проблем, разпоредбите така и не са влезли в сила, тъй като всяка година от 2015 г. до 2025 г. прилагането им се отлага последователно. Според последното отлагане, прието със закон през септември 2024 г., разпоредбите, гарантиращи спазването на принципа „замърсителят плаща“, ще влязат в сила едва през януари 2026 г. Поради това Комисията реши да издаде мотивирано становище на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

·       Мобилност и транспорт

Европейската комисия започна следващ етап от процедурата (INFR(2023)0192), относно България, защото не е уведомила за националните си закони, с които се транспонира Директивата за наетите превозни средства (Директива (ЕС) 2022/738). Директивата определя минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари.

Комисията също така призовава България (мотивирано становище INFR(2024)0150) и други държави членки да транспонират изцяло правилата на ЕС относно таксите за изминато разстояние и винетките за ползване на пътната инфраструктура. Директивата за евровинетките определя общи правила за налагане на такси въз основа на изминато разстояние и такси за ползване въз основа на времето, което позволява на държавите членки да възстановяват разходите за инфраструктура (строителство, експлоатация, поддръжка) чрез такси за изминато разстояние и винетки. Преразгледаната директива също така изисква от държавите членки да включат екологичните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, в своите системи за таксуване, за да определят такси въз основа на емисиите на CO2 на превозното средство, с цел намаляване на емисиите и насърчаване на по-чисти тежкотоварни превозни средства.

Допълнителна информация ще намерите в съобщението за медиите.

Обща информация за етапите от процедурите за нарушение ще намерите тук.