site.btaЕвропейски икономически и социален комитет: Сигурността е изведена на преден план във визията на Полша за предстоящото полско председателство на ЕС

На заседанието на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) във Варшава полският заместник държавен секретар Магдалена Собковяк‑Чарнецка очерта политическата насока на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, което ще изпълнява Полша от януари до юни 2025 г.

Основната тема на председателството е „сигурността“, структурирана в седем основни направления: външна, енергийна, икономическа, продоволствена, климатична, здравна и информационна. Този всеобхватен подход има за цел да отговори на най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Европа по време на шестмесечното полско председателство на Съвета на Европейския съюз, започващо през януари 2025 г.

В изказването си на извънредното заседание на Бюрото на ЕИСК, което се проведе на 19 ноември 2024 г. във Варшава, Магдалена Собковяк-Чарнецка, полски заместник държавен секретар по европейските въпроси, ясно заяви, че председателството ще се опита да възприеме подход, съчетаващ целите в областта на климата и икономическата конкурентоспособност, които не бива да бъдат в противоречие помежду си.

Нашето мото е „сигурност“ и тя ще бъде основната тема на нашето председателство, но списъкът на направленията остава отворен“, заяви тя. „Ще бъдем открити за диалог, а сигурността ще бъде свързана и с гражданското общество и с повишаването на издръжливостта на гражданите. За тази цел ще създадем две комисии в кабинета на министър-председателя, които постоянно да изслушват НПО и предприемачите.“

От своя страна председателят на ЕИСК Оливер Рьопке подчерта решаващото значение на преосмислянето на сигурността в свят, обусловен от бързи промени и комплексни предизвикателства. „От опазването на нашата физическа и цифрова среда до защитата на ценностите, които ни обединяват като европейци, ясно е, че сигурността не е просто отбранителна позиция; това е проактивен ангажимент за издръжливост, сътрудничество и доверие“, заяви той.

„Предстоящото полско председателство идва в момент, когато Европа е изправена пред много предизвикателства, но и пред много възможности. Очакваме с нетърпение да подкрепим работата на полското председателство, например чрез поисканите проучвателни становища, за да постигнем напредък по нашите общи европейски цели“, добави той.

По-конкретно, очаква се полското председателство на ЕС да работи по теми като:

·       външна и военна сигурност — търсене на решение във връзка с продължаващата война в Украйна, финансиране на „Източния щит“ и насърчаване на стабилна европейска отбранителна промишленост;

·       енергийна сигурност — намаляване на зависимостта от външни енергийни източници, ускоряване на енергийния преход с технологии, в които Европа е водеща и намаляване на разходите за енергия;

·       икономическа сигурност — реформиране на многогодишната финансова рамка на ЕС, повишаване на достъпността на европейските фондове за бенефициерите и укрепване на политиката на сближаване под мотото „повече правомощия за регионите и по-малко за Брюксел“;

·       продоволствена и климатична сигурност — преодоляване на разделението между селското стопанство и активизма в областта на климата, с ангажимент за конкурентоспособност и практическа рамка в областта на климата;

·       здравна сигурност — укрепване на независимостта на ЕС при производството на лекарства и преодоляване на предизвикателствата, свързани с психичното здраве, особено сред децата и младежите;

·       информационна сигурност — борба с дезинформацията, повишаване на киберсигурността и управление на въздействието на виртуалната реалност върху психичното здраве, особено за по-младите поколения.

Ангажиментът на Полша към изкуствения интелект е в съответствие с основното послание, изпратено по време на конференцията на тема „Социални и икономически последици от цифровата трансформация“, организирана от ЕИСК, която се проведе предишния ден, на 18 ноември 2024 г.

Двете сесии на конференцията се проведоха под надслов съответно „Пазарът на труда в цифровата ера: нова страница в историята на заетостта“ и „Цифровата революция: всички ли са в час?“ и в тях взеха участие редица изтъкнати оратори.

Агнешка Джемянович-Бонк, полският министър на семейството, труда и социалната политика, подчерта, че е важно да се подготвим за технологичните промени без драматизиране, фатализъм или поддаване на чувство за страх. Тази цел може да бъде постигната чрез преквалификация на работниците, които ще бъдат засегнати, и чрез приемане на разпоредби и световни стандарти на европейско равнище.

Александра Пжегалинска-Скиерковска, заместник-ректор, завеждаща международното сътрудничество в университета „Кожмински“ във Варшава, заяви, че е добре вниманието да се съсредоточи върху колаборативния изкуствен интелект, който има за цел да помага на хората, а не да ги замени, и цитира изследвания, в които се заключава, че работниците, използващи изкуствен интелект, като цяло са по-щастливи на работното място, но също така повдигна въпроса кой ще ръководи развитието на изкуствения интелект в бъдеще.

Г-н Рьопке подчерта, че цифровата трансформация предлага безпрецедентни възможности, но също така създава значителни социални предизвикателства, които ЕС трябва да преодолее, за да изгради приобщаващо бъдеще за всички: „Цифровата трансформация предлага големи възможности, но изисква от нас да действаме внимателно, за да гарантираме, че тя е от полза за всички. Като даваме приоритет на образованието, благосъстоянието, достъпа и справедливостта, можем да изградим бъдеще, в което технологиите не разделят, а укрепват нашето общество.“