site.btaЦветелина Пенкова: България може да играе ключова роля в европейските енергийни политики

„България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Участвах в преговорите за ключови европейски законодателства. Без българското участие, ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология. Без българското участие, нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ.“ Това заяви евродепутатът от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова пред участниците в конференцията ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-ОСНОВА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНДУСТРИЯ. РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ”, организирана от нея в Брюксел. Целта на събитието е да представи плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на нашия континент, както и  да даде възможност на българската индустрия, енергетика и  академичния сектор да представят постиженията на България пред европейските си партньори. 

„Важно е да развием по-добра връзка между българските научни и индустриални среди и представителите на браншовите организации, представени в Брюксел“, призова евродепутатът. Тя изтъкна: „Проблемите на света, в който живеем, не се ограничават само в рамките на една държава. Ако искаме да получим истински устойчиви във времето решения,  трябва да работим заедно. Именно това е смисълът на европейската интеграция.“

Пред европейските партньори Цветелина Пенкова акцентира: „България има стратегическо предимство в няколко ключови направления и трябва да поставяме силен акцент върху това. Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Страната ни е на 6-то място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. България има най-големият капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност“. 

Цветелина Пенкова със задоволство открои факта, че финалният компромис на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии включва всички важни приоритети за българската индустрия- ядрената енергетика вече е част от обхвата на регламента, въпреки че в първоначалното предложение на Европейската комисия това не беше така. „Между двете крайни позиции на Германия и Франция, България изигра ключовата роля.  Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа“, каза евродепутатът. Тя допълни, че списъкът с технологии е разширен и са добавени такива за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, които са приоритет за циментовата ни индустрия.

„Увеличихме финансирането по всички оси, свързани с развитието на чиста енергия и чисто производство в ЕС“, каза Цветелина Пенкова и поясни, че е договорено държавите да използват неоползотворените средства, които им се полагат по Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. национални планове) за привличане на инвестиции за изграждане на нови производствени мощности. 

„Подпомогнахме енергийно бедните домакинства, за да могат да преодолеят енергийната бедност“, изтъкна евродепутатът. Като преговарящ по Директивата за енергийните характеристики на сградите, Цветелина Пенкова изцяло промени нейната цел: сега тя е борбата с енергийната бедност и за целта ще се отделят целенасочени средства за най-уязвимите домакинства. „Първоначално, законодателството предвиждаше задължение за всеки собственик на жилище да определи енергийната ефективност на имота и в определен срок да извърши ремонти за да подобри енергийния му клас. Имаше предвидени глоби за неспазване на срокове. Всичко това е премахнато“, коментира тя. Поясни, че е гарантирано финансиране за най-уязвимите домакинства с програми за ремонти, действащи до 2050 г. Така домакинствата могат да намалят сметките си с близо 50%. „Успях да договоря и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия“, каза още евродепутатът.

Цветелина Пенкова се обърна към представителите на българската енергийна индустрия: „Надявам се, днешното събитие ще даде възможност да създадете дълготрайни контакти с вашите колеги от браншовите асоциации в Брюксел. Активното ви участие в подобни събития има влияние за законодателния процес. Ние, българските представители в ЕП, работим за по-благоприятни условия за България, но вашата активност има особена тежест, когато преговаряме с нашите колеги“, заключи Цветелина Пенкова. 

Председателят на надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов, каза, че в следващия мандат на Европейския парламент и Европейската комисия  трябва да има законодателство, което да постави ясно планиране за различните видове ВЕИ- вятър, слънце, ядрени. Той отбеляза, че ядрената енергетика е бъдещето на базовата електроенергия. „Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз“, смята Христов. Според него на ниво ЕС трябва да се вземе решение за планиране на ядрения сектор, а не той да е съсредоточен само във Франция. 

Заместник- генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ в ЕК Масимо Гариба изтъкна, че ЕК комисия е заложила в своето предложение за целите за 2040г., че трябва да използваме всички налични ресурси и технологии. Според него е наложително да се инвестира в развитие човешките ресурси и кадровия потенциал в цяла Европа. Масимо Гариба очерта необходимост от ядрен алианс за развиване на технологията в Европа, както и промишлен капацитет. 

Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев със съжаление отбеляза, че България изпусна възможността да построи нова АЕЦ за 8 мрлд лв., сега ще я строи за 15 млрд. лв. Според него истинската независимост е да притежаваш централа, построена от различни източници, защото ако строиш само с една технология, си зависим от един доставчик. Манчев смята, че България трябва да направи търг за два нови блока в Белене. Изтъкна, че през 2051г. България трябва да има четири ядрени блока - два да заместят сегашните от Козлодуй и два да заместят ТЕЦ-овете.

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев смята, че трябва да разчитаме на балансиран енергиен микс, защото имаме проблем с управлението на променливи източници от ВЕИ. Той е на мнение, че България е стигнала до максимума потребление на ВЕИ, което системата може да поеме в това нейно състояние. Постави като проблем съхраняването на свръхпроизводство на енергията от ВЕИ. 

Форумът събра  ключовите представители на най-големите индустриални, енергийни и браншови организации от България и Европа, дипломати, членове на Европейския парламент, синдикалисти, представители на академичните среди, на неправителствения сектор и експерти от Европейската комисия. В конференцията участваха над 30 представители на българската енергетика и промишленост - Главболгарстрой, Еврохолд, ЕСО, БУЛАТОМ, КЦМ Пловдив, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация на циментовата индустрия, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българския енергиен и минен форум, Българската минно-геоложка камара, Камарата на енергийните одитори. Експретното мнение на представителите на  БАН, ХТМУ беше особено ценно за представителите на българската и европейска индустрия. Големите компании SolarPowerEurope, Nuclear Europe, Оператора на АЕЦ Олкилуото (Финландия), Electricité de France, Gas Infrastructure Europe, European Distribution System Operators for Smart Grids също бяха представени  на форума.