site.btaПетър Витанов – евродепутат: Едепутатите социалисти за цената на личния преход - зелен, дигитален, демографски

В света в момента се случват три големи трансформации – зелена, дигитална и демографска. Обвързани помежду си, те в голяма степен ще определят бъдещето на човечеството, а как България ще се справи с тях е ключов въпрос. Това е посланието на евродепутатите социалисти Сергей Станишев, Петър Витанов, Иво Христов, Елена Йончева, които организират дискусията „Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски“ заедно с домакините от Фондация Фридрих Еберт – България и Институтът за социална интеграция в „София ивент сентър“. 

„Искаме или не трите големи трансформации са тук и ще променят страните, средата и живота ни. По-добре е да ги приемем и да се подготвим за тях, защото отлагането им във времето ще струва в пъти по-скъпо на всички нас, но най-вече на следващите поколения. Време е честно да кажем какво предстои. И да изискваме неотложни действия. Левицата по природа е действена, активна – никога не се е изправяла срещу прогреса и технологичните революции. Но винаги е отстоявала ясните човешки императиви – човечност, свобода, справедливост. Мисия на лявото днес е да съчетаем технологичния прогрес със социалния. Да отговорим на страховете на хората, да ги предпазим и да им дадем сигурност и перспектива за бъдещето – за нашето и за следващите поколения“, заяви Сергей Станишев. 

„Проблемът е, че у нас политиците говорят повърхностно и рядко обясняват случващото се. Като правило, европейските политики се представят като приумици на анонимни чиновници в Брюксел, водени от либералната идеология и интересите на „големите играчи“, смята още той. 

„През юни предстоят избори за ЕП. И някои от политическите сили ще чертаят черни сценарии, ще говорят за обедняване, за затваряне на работни места, за неравенства. Затова ще кажа много ясно: цената на личния преход на всеки от нас ще е в пъти по-висока, ако не предприемем мерки веднага. Ако нямаме стратегия къде искаме да стигнем като държава. Ако не използваме изоставането си, за да прескочим по-напред в бъдещето“, призова още той. 

Според Петър Витанов е необходима голяма промяна първо в България, за да може тя да участва активно в трансформацията в Европа. 

„В България преходът се оказа хроничен – живеем го вече 35 години. И докато го живеем все повече се разделяме – на малцинство от печеливши и мнозинство от губещи. Резултатите ги виждаме в новините. Там са Мис Силикон, Нотариусът и Еврото. И ограбените старци в селата. „Ало“ измамниците, на които хората хвърлят през балкона спестяванията си. И на този фон - Сглобка. Българското правителство в една уж демократична и уж европейска държава. Консилиум между доскорошни врагове, които днес са се събрали около трапезата, за да делят облаги, без изобщо да се интересуват от прогресивните решения“, каза той. 

„А къде е лявото, чиято основна цел е да направи обикновените хора по-малко губещи? Няма го, стои някъде в ъгъла с лидер, който не е особено загрижен от разпарчетосването на държавата“, констатира още той. 

„Неадекватните десни политики продължават да разслояват обществото, наред с непрозрачното разпределение на публичните средства, включително и на тези от фондовете на ЕС. На този фон ние говорим за зелен и дигитален преход. Зелената сделка у нас буди недоверие. Изследванията показват, че българите все още не знаят за какво става въпрос, въпреки че са разтревожени от климатичните промени. Но в съзнанието на нашите сънародници Зелената сделка е свързана със скандали за саниране и няколко ветро или соларни парка за олигарсите. Те не виждат възможността за себе си през тази трансформация. Напротив, страхуват се, че ще живеят на студено и ще им е скъпо. Личният преход, за който говорим днес, е и обществен. Ние не можем да го спрем, но можем да го трансформираме“, добави Петър Витанов. 

Важно е, че на тази конференция ние коментираме ключови въпроси за цяла Европа. За съжаление разслоението между бедни и богати остава все така голямо. И по-бедните държави рискуват да изостанат от тези трансформации, отбеляза Ласло Андор – генерален секретар на Фондацията за европейски прогр есивни изследвания и бивш еврокомисар по заетостта. 

Сред участниците беше и Йонек Полет, заместник генерален секретар на ПЕС.

"Днес е важно да говорим за нашата прогресивна визия за Европа. Бих искал да благодаря на Сергей Станишев, който направи много в рамките на своя мандат.  Както всички знаете, предстоят ни няколко много специални месеца, предвид предстоящите европейски избори. Предизвикателствата са многобройни, те са известни. Затова през последните месеци подготвихме нашите отговори. Отговори на предизвикателствата на справедливия преход, на нарастващите разходи за живот и за да се чува гласът на ЕС в бързо-променящата се международна среда".

Давайки конкретни примери от България, зам.генералният секретар на ПЕС подчерта, че  високотехнологичните инвестиции вече допринасят за зелената трансформация и за създаването на нови работни места: "Зелената трансформация е възможност за създаване на стабилни работни места, включително и тук в България. 

Андриана Сукова, изпълняваща длъжността генерален директор на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК се включи от Брюксел, за да разясни предизвикателствата. 

„В световен мащаб през следващите 5 години технологичният напредък ще бъде един от ключовите фактори, допринасящ за създаването на 69 милиона, но също така и за изчезването на 83 милиона работни места.

През 2022 г. около 7% от населението на ЕС (на възраст 16-74 години) никога не е използвало интернет, като някои от най-високите дялове са регистрирани в България: 16,1% от населението на Северозападния регион и 15,9% от населението в Юзгоизточния район. и с предстоящите трансформации“, обърна внимание тя. 

Успоредно с това са тревожни и данните от демографията. 

„Европа е застаряващ континент, в който ще се повишава коефициента на възрастова зависимост от 33% на 60% до 2100 г. Намаляване на населението в трудоспособна възраст в ЕС с 1 милион души годишно  2023 г. и 2050. и съпъстващият риск от продължаващо застаряване се отразяват отрицателно върху конкурентоспособността“, отбеляза Сукова.