site.btaЕлена Йончева: Има разногласия в ЕП за промените в българската Конституция

Чрез промените в Конституцията единствената амбиция на управляващото мнозинство е да затвърди властта си. Измененията позволяват политическо вмешателство върху прокуратурата, те гарантират имунитета на властимащите, на тези, за които имаше съмнения за корупция по високите етажи на властта в изминалото десетилетие. Това коментира евродепутатът Елена Йончева по време на дискусия за България в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент. 

Предмет на обсъждане бяха изводите от доклада на мисията на Мониторинговата група, която посети София през октомври 2023 г. Тя е влиятелна подкомисия на LIBE, в която Елена Йончева е единствен представител от България. От лятото на 2020 г., по нейна инициатива, групата наблюдава ситуацията в България, кани на изслушване премиери и главни прокурори, настоява за информация по развитие на знакови дела като „Барселонагейт“. Евродепутати бяха на мисия в България два пъти – през септември 2021 г. и през октомври 2023 г.   

В дискусията в понеделник вечерта Елена Йончева каза, че последният доклад е добра отправна точка, за да се оцени състоянието на върховенството на закона и демокрацията в България. Тя сподели, че още на място в София членовете на групата, представители на различни политически семейства, са имали дълги и тежки дискусии за оценката на действията на управляващата коалиция. 

Много от отговорите на въпросите вече са ясни и доказателствата за това са налице. Резултатите, които виждаме потвърждават сигналите и препоръките, които получихме тогава от неправителствени организации, гражданското общество, професионалните организации на магистратите и Венецианската комисия към Съвета на Европа, коментира Елена Йончева. И изброи - знакови дела на хора по високите етажи на властта, някои от които обсъждахме в Мониторинговата група, приключиха без резултат. Няма да има справедливи присъди. Висшият съдебен съвет работи без да има мандат вече година и половина. Главният прокурор е изпълняващ длъжността повече от осем месеца. Новият прокурорски съвет, който промените в Конституцията създадоха, ще е обект на политическо вмешателство. А само преди дни в Конституционния съд имаше директно политическо назначение – бившият председател на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя сега ще има последната дума по оспорването на част от новите текстове в Конституцията, които самата е гласувала като народен представител, посочи Елена Йончева. Това е реформа, която затяга примката на управляващата коалиция около съдебната власт, категорична беше тя. Затова и политическото семейство на социалистите и демократите в Европейския парламент не приема промените в Конституцията.   

Необходимо е много внимателно наблюдение на процесите. Има развития и след мисията в България, както посочи Елена Йончева, каза евродепутатът от „Зелените“ Тинеке Стрик. Тя настоя, освен борбата с корупцията, на вниманието на евродепутатите да е и свободата на медиите. Все още има проблем с концентрацията и прозрачността на собствеността, каза Стрик. Според нея за борбата с корупцията трябва да се изгради стабилна система, която да предотврати рисковете в бъдеще.   

Председателката на Мониторинговата група Софи ин’т Велд („Обнови Европа“) този път беше по-предпазлива. Наясно съм с притесненията на Елена, не трябва да ги отхвърляме, но да видим как ще се прилага новата система. От всяка система властта може да се възползва, каза тя. Софи ин’т Велд отбеляза на два пъти опасността от прекалена концентрация на власт у министъра на правосъдието. В същото време, според нея, много от реформите вървят в правилната посока – знаете как е, не може да подозирате лоши намерения.

Не става дума за лоши намерения, опонира Елена Йончева. Намеренията вече са превърнати в законодателни промени. Въпреки опасенията на Венецианската комисия, че Висшият прокурорски съвет може да е под политическо влияние, това беше прието в Конституцията, каза тя. Шестима от общо десетте членове на съвета ще се избират от мнозинството в Народното събрание. Кой ще е следващият главен прокурор ще се реши от прокурорския съвет като тепърва в Закона за съдебната власт ще се уточнява с колко гласа. Възможно е за това да са достатъчни само представителите избрани от парламента.