site.btaЕлена Йончева: Страхове за приемане на мигранти има, защото няма доверие в управляващите

В България има страхове, че ще се приемат мигранти, защото няма доверие в управляващите. Има девалвация на думите. Премиерът Денков говори за пълноправно членство в Шенген, а не сме приети по суша; министърът на отбраната Тагарев споменава, че преговаря за условия за разполагане на американски войски в България без да има нито обществено обсъждане, нито дебати в Народното събрание, поне в Комисията по отбрана, говори за промяна на факти в учебниците по история...Заради това недоверие, всяка информация лесно може да бъде прехвърлена в полето на политическите догадки. 

Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в интервю за Дарик радио. Тя беше категорична, че според тристранното изявление между България, Румъния и Австрия, България не е длъжна да приеме хиляди мигранти, тъй като то се основава на действащия Дъблински регламент. Подобни дебати започнаха, след като се появиха публикации в австрийски медии и изявления на членове на правителството във Виена, свързани с преговорите за включването на България в Шенген. За повече яснота още в първия работен ден на годината изпратих писмо до министъра на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер, съобщи евродепутатът. 

Според Дъблинския регламент срокът за отговорност на България е една година. Държави като Австрия имат шест месеца за да намерят и изпратят обратно само тези мигранти, които са регистрирани на влизане в ЕС у нас. Няма как да са хиляди. През това време някои от тях обжалват, други напускат Австрия. В рамките на една година България е взела 113 души от там, поясни Елена Йончева. Тя отбеляза последната статистика на Фронтекс, която показва, че общо в ЕС мигрантският натиск през 2023 г. се измерва в около 380 000 души – осъществили нерегламентирани опити за влизане в съюза. 

Но, което е обезпокоително, че за 2023 г. трафикът през Балканския маршрут се е увеличил със 110% , каза тя. Основната част е през Западните Балкани, а не през България. България е най-малко виновната, ако можем да говорим за вина, и това трябва да се казва в преговорите с Австрия, коментира Елена Йончева. 

Тя заяви, че съвместното изявление с Австрия, в което се поставят допълнителни условия на България и Румъния, сред които и засилване на контрола по границите на двете държави, за да започнат преговори за определяне на дата за членство в Шенген и по суша, не е правнообвързващо. Според европейското законодателство „изявление“ не е задължително. Това не означава, че България няма да го спазва, защото искаме да имаме зелена светлина и за сухопътните граници, каза евродепутатът. И повтори – България не е длъжна да приема хиляди мигранти, според подписаните договори. Но ако което и да е правителство реши да го направи, пренебрегвайки националния интерес, нищо не му пречи. 

Елена Йончева коментира и новия Пакт за миграцията на ЕС. Тя е председател на екипа, който води преговори между Европейския парламент, Комисията и Съвета по целия законодателен пакет, свързан с миграция и убежище. На 20 декември 2023 г., след десет години спорове и дискусии, беше постигнато споразумение по деветте законодателни акта, които са част от него. 

Пактът ще замени сега действащия Дъблински регламент. Той е несправедлив спрямо нас и другите държави по границите на ЕС. Не можем да носим отговорност за географското си положение, каза Елена Йончева. 

Една от най-важните промени е въвеждането на принципа на солидарност – когато има мигрантски натиск върху държава от ЕС, останалите са длъжни да приемат минимум 30 000 души годишно. При криза – няма ограничение в броя. Алтернативите са да се отделят суми за приемащите държави – най-малко 600 млн. евро или да се изпращат експерти на помощ, поясни тя. 

Евродепутатът посочи още някои от новите правила - ще има щателни проверки на нелегалните мигранти. За хора, за които има съмнение и представляват заплаха за сигурността, ще има ускорена процедура за връщането им в трети страни. Въвеждат се критерии за определяне на т.нар. отговорни държави в ЕС, в които ще се разглеждат документите на търсещите закрила – според това дали имат семейни връзки или са учили там, напр. 

За да бъдат въведени тези правила, по настояване на Съвета ще са необходими около 24 месеца, въпреки че ние в Европейския парламент предложихме по-кратък срок, сподели Елена Йончева. През това време държавите членки, в това число България и другите държави на първа линия ще получат финансиране в рамките на 2 млрд. евро, за да може да създадат условия за прилагане на новото законодателство за миграцията и убежището.