site.btaДискусия, организирана от Делегацията на българските социалисти в ЕП

Демографията трябва да е новата национална цел пред страната, заявиха вицепрезидент, евродепутати и експерти в дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“  

Вицепрезидент, комисар, евродепутати и експерти дадоха началото на дискусията, организирана от Делегацията на българските социалисти в ЕП „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“  в София Ивент Център. 

Събитието беше открито от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова и евродепутатите Сергей Станишев и Петър Витанов, а с видеообръщения се включиха заместник-председателят на ЕК за демокрация и демография Дубравка Шуица и вицепрезидентът на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Рована Плъмб. 

В България вече има 167 напълно пусти населени места, а 592 са с един или двама жители.  Всеки ден изчезва едно село, всяка седмица един малък град, всеки месец един средно голям град и всяка година един голям град с мащабите на областен център. Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века страната ни ще наброява около 5 млн. души, а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто. 

България продължава да се топи, превръща се в демографска пустиня, каза  вицепрезидентът Илияна Йотова. 

„Няма да развеем бялото знаме по отношение на демографските проблеми. Всички заедно трябва да осигурим сигурността на България“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. 

„Президентската институция осъзнава, че няма по важна тема от демографията. Трябва ни среда, в която трябват правила, а не произвол. Но това няма как да стане, ако хоризонтът на това управление е, след две три години да си намерим тихо място някъде насред Тихия океан“, добави Илияна Йотова. 

Необходима е справедливост, но и предвидимост, подчерта вицепрезидентът. 

„За съжаление управляващите в момента не са силни в плановете, а само в тези „за нашите фирми и хора“, каза още тя.

Трудно е да говорим в 21-ви век и при положение, че България е член на ЕС, за детска бедност, но тя съществува. Не е достатъчно да привлечем нашите сънародници от диаспорите, ако им предлагаме мизерни условия за труд и развитие, смята още вицепрезидентът. 

„Демографската политика е и въпрос на национална сигурност. За да е резултатна демографската политика трябва да има работещи институции, а не такива, които враждуват“, подчерта вицепрезидентът. 

Демографски вицепремиер във всяко следващо правителство и мащабни програми за профилактика в Бюджет’2024. Това предложение направи в речта си евродепутатът и бивш министър-председател Сергей Станишев.  

„България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души“, каза Станишев.

България се превърна в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина, каза още Станишев.

„Младото поколение в един отворен пазар няма намерение да похаби живота си в очакване на това бавно да допълзим до средноевропейското ниво на живот. България се превърна в последните 5-10 години в износител на работна ръка и по същество на нашия демографски прираст – младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Във всяко българско семейство, според социологическите проучвания, поне по един член обмисля миграция в рамките на или извън страната“, коментира Станишев.

Бившият премиер е категоричен, че е необходима широка институционална и обществена дискусия, чийто резултат би искал да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции – президент, НС, правителство. 

„Иска ми се от днешния форум да прозвучи ясно посланието: нека  превърнем положителната промяна в демографските тенденции в национална цел! Не просто като раждаемост, в духа на лозунга: „Да станем отново 9 милиона!” Това са празни приказки. А България да е страна със здраво, модерно и образовано общество на квалифицирани и конкурентноспособни млади хора в работеща икономика и на възрастни граждани с достоен живот.  Каква по-важна цел може да има за една държава и едно общество?“, попита той. 

Още в предстоящата процедура за бюджет 2024 г. трябва да се заложат конкретни политики. Например, осигуряването на профилактиката за репродуктивно здраве и грижа за бременните жени – в най-луксозния вариант това би струвало по-малко от 500 млн. лв. годишно. Звучи немалко, но за сравнение, разходната част на бюджета за 2024 г. се очаква да бъде около 80 млрд. лв., предлага Станишев.

Според ръководителя на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в момента българският парламент не се вълнува от темата за демографията, а „управленската сглобка“ е заета да решава други въпроси

„Напоследък си мисля, че българите дори се умориха да протестират. Те просто си тръгват. Защото бунтът им по жълтите павета или мините беше продаден и предаден, гласът им пред изборните урни – подменен. Вече няма ляво и дясно, и повярвайте ми, на никой в парламента не му пука за демографията и затова, че изчезваме. Нито една партия не сложи в дневния си ред тази тема. Има сглобка, сговор, уйдурма. Има наши и ваши фирми и голям бизнес, който винаги тича след победителите и усвоява държавните и европейски пари. Но няма хора“, каза Петър Витанов. 

Според него основните проблеми, които имат негативно отражение включително и върху демографските процеси са усещането за липса на перспектива и липса на сигурност. Сигурност във всичките й измерения: социална, икономическа, физическа сигурност дори. „Чувстваме ли се сигурни, ние като родители, дори, когато изпращаме децата си на училище. Та нали пияни и дрогирани помитат отгледаните ни деца я на светофар, я на пешеходна пътека. Има ли гаранция за равни шансове за развитие за гражданите и особено за младите хора? Имат ли те перспектива? Нали всеки ден виждат резултатите от отрицателния подбор. Не се ценят умните и работливите, а мързеливите и послушните“, констатира Витанов. 

„Няма да стане с тази сглобка. С нея само трафикът в посока Брюксел, Берлин или Париж ще стане още по-голям“, завърши Витанов. 

"Започнахме да връщаме съдържанието в политическия разговор в ситуация, в която хората вляво са обезверени и отчаяни. Време беше да събудим енергията и да дадем надежда на лява, прогресивна България. Но има ли проблем, по-голям от демографската криза? Готови ли сме да посрещнем последиците от обезлюдяващите села и градове, от липсата на много млади, модерни, образовани хора в България? Увлечени в ежедневното оцеляване дали не пренебрегваме дългосрочния ефект от спадащата раждаемост, от емиграцията, от липсата на добре функционираща държава, в която неравенствата определят достъпа до качествено образование и здравеопазване?“, каза евродепутатът Елена Йончева.

„Необходимо е да се работи за осигуряване на качествени и достъпни публични услуги за всички, за добра инфраструктура, за ясли и детски градини, адекватно здравеопазване, политика на жилища за млади семейства, достъп до психологическа и педагогическа помощ, повече възможност за работа от разстояние, съкратено работно време. Защо не успяваме да привлечем етнически българи, които по силата на историческото развитие и геополитическата ситуация се намират отвъд границите на България? По неофициални данни става дума за около 300 000 души, предимно Украйна и Молдова“, каза Елена Йончева. 

Ускорено застаряване на населението, свръхвисока смъртност, остър дефицит на младо, активно население, драстични териториални демографски дисбаланси. Това са основните проблеми, които отбеляза доц. д-р Георги Бърдаров, изследовател в СУ „Климент Охридски“.

На първо място сме по смъртност в Европа и на едно от първите в света, съобщи Бърдаров. С най-високи стойности на смъртност е северозападна България, където на областно ниво те достигат и надхвърлят 20‰ (Видин-22,9‰, Монтана-21,8‰, Ловеч-20,9‰, Враца-19,8‰). Няма административни единици в ЕС на ниво NUTS 3, които да отбелязват смъртност от порядъка на 20%.

Имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40 и дори 50‰, като такава смъртност в света имат само региони в Африка и Азия поразени от мащабни болестни пандемии или намиращи се във военен конфликт-Георги Дамяново-40‰, Макреш-39,7‰, Бойница-51,8‰, Хайредин 34,7%, отбеляза още той. 

В България има драматични демографски дисбаланси, съобщи още доц. Бърдаров. Концентрация на население по осите София-Бургас/Варна и София-с.Кулата и няколко разпръснати ареала, както и фрапираща депопулация на Централна Северна и Северозападна България, части от Североизточна, Странджа, Стара планина, Краище. 

„Без радикална реформа в образованието, няма как да обърнем демографската ситуация“, смята изследователят. 

По време на дискусията беше представено изследване на „Тренд“ за нагласите на българите към темата.