site.btaСъд на Европейския съюз: Решение на Съда по дело C-575/21 | WertInvest Hotelbetrieb

Задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на проект за обект с обществено предназначение не може да зависи единствено от неговия размер
Правото на Съюза не допуска прагове, определени на такова равнище, че на практика всички или почти всички проекти от определен вид са предварително изключени от задължението за извършване на такава оценка
Предприятието WertInvest Hotelbetrieb иска от общинската администрация на град Виена (Австрия) да издаде строително разрешение за проекта „Heumarkt Neu“. Този проект е разположен в централната част на обект на световното наследство на ЮНЕСКО, наречен „Исторически център на Виена“. Проектът е за преустройство на въпросния обект, като е предвидено събарянето на съществуващия хотел InterContinental и построяването на няколко нови сгради, предназначени за хотел, търговски обекти, конферентни зали, зали за мероприятия, жилища или офиси. Той включва също така изграждането на подземна ледена пързалка (заместваща съществуващата), на подземна спортна зала с плувен басейн и на подземен паркинг. Усвоената площ на проекта е около 1,55 ha, а разгънатата застроена площ е 89 000 m2.
Поради липсата на решение от страна на общинската администрация на град Виена по това искане WertInvest Hotelbetrieb подава до Първоинстанционен административен съд Виена жалба срещу непроизнасяне в срок, с която иска от тази юрисдикция да се произнесе в полза на издаването на исканото строително разрешение. Предприятието посочва, че с оглед на предвидените в австрийското право прагове и критерии проектът не подлежи на оценка на въздействието върху околната среда. Този въпрос е останал отворен в рамките на друг спор, тъй като WertInvest Hotelbetrieb е оттеглило заявлението си в това отношение, подадено до правителството на провинция Виена.
Първоинстанционен административен съд Виена, който счита, че трябва да се произнесе предварително относно извършването на такава оценка, има съмнения по въпроса дали австрийската правна уредба е съвместима с Директива 2011/92 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Тези съмнения са породени по-специално от обстоятелството, че съгласно австрийското право за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ (като разглежданите в случая) се изисква да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150 000 m2 разгъната застроена площ. При това положение Първоинстанционен административен съд Виена поставя въпрос на Съда в това отношение.
С днешното си решение Съдът отговаря, че Директивата не допуска национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ (като разглежданите в случая) се изисква да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150 000 m2 разгъната застроена площ.

Всъщност, когато дадена държава членка използва прагове, за да направи проверка относно необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се вземат под внимание фактори като местоположението на проектите, например чрез определяне на набор от прагове, които съответстват на вариращите мащаби на проектите и се прилагат с оглед на характера и местоположението им. Ако проектът (както е в случая) се намира в централната част на обект на световното наследство на ЮНЕСКО, критерият относно местоположението на проектите се оказва особено релевантен.
В градска среда, в която пространството е ограничено, прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150 000 m² разгъната застроена площ са толкова високи, че на практика по-голямата част от проектите за обекти с обществено предназначение са освободени предварително от задължението за извършване на оценка на въздействието им върху околната среда. В крайна сметка Първоинстанционен административен съд Виена е този, който следва да прецени дали всички или почти всички съответни проекти са изключени предварително от това задължение, което по принцип не би било съвместимо с Директивата.
В допълнение, Директивата не допуска да се издават строителни разрешения за отделни строителни дейности, които са част от по-широкообхватни проекти за обекти с обществено предназначение, преди или едновременно с извършването на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, съответно преди приключване на проверката на всеки отделен случай, с която трябва да се изясни дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.