site.btaСъд на Европейския съюз: Правото на Съюза допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка

Правото на Съюза допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка

Това прие днес в решението си по дело С-620/21 Съдът на ЕС.

Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, във връзка с тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС[I].

Казусът

Предмет на разглеждане пред Върховния административен съд е жалба срещу решение на Административен съд Русе, с което частично се потвърждава ревизионен акт, издаден от данъчните органи на „Момтрейд -Русе“, за установяване на задължения по ДДС във връзка предоставяне от дружеството на социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия.

Мотивите на данъчните органи и на първоинстанционния съд произтичат от обстоятелството, че „Момтрейд -Русе“ (вписано в Агенция „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги) не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Преюдициалното запитване

Върховният административен съд иска да се установи дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Преценката на Съда

Най-напред, след буквално, систематично и телеологично тълкуване, Съдът приема, че предвиденото в Директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от доставчик-публичен орган или организация , призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка

Според Съда фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки на услуги подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

По нататък, след задълбочен анализ на съответните разпоредби от Директивата Съдът уточнява, че признаването на организации, които не са публично правни субекти, за благотворителни за целите на освобождаването от ДДС е от компетентността на държавата членка по облагането. С оглед конкретиката на казуса-България. При преценката по този въпрос следва да се съобразят например национални законови или административни, данъчни или социалноосигурителни разпоредби, общественият интерес от дейността, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните престации евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции, по- специално когато частните оператори поддържат договорни отношения с тези институции

Накрая, Съдът приема, че регистрирането на дружество като доставчик на социални услуги в държавата членка по облагането е достатъчно, за да се приеме, че това дружество попада в обхвата на понятието „[организация, призната за благотворителна] от съответната държава членка“ по смисъла на Директивата, само когато това регистриране изисква компетентните национални органи да проверят предварително дали това дружество е благотворителна организация при спазване на принципа на данъчна неутралност .

Така, при прилагането на освобождаване от ДДС държавата членка по облагането не може, що се отнася до две данъчнозадължени лица, които упражняват едни и същи дейности и чиято форма на работа или условията, при които предоставят социални услуги, са сходни, да признае едното от двете лица за благотворителна организация, а същевременно да не признае другото за такава организация.

 
[I] Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, 2008 г., стр. 11).