Сред най-важните промени, които възнамерявам да внеса в проекта на европейски медиен закон е необходимостта от изсветляване не само на собствеността на частните медии, която може да бъде прикрита, а и на техните спонсори, рекламодатели и донори. Именно там се крие политическият натиск и зависимост. Това обяви евродепутатът Елена Йончева, която е докладчик от името на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) по Европейския акт за свободата на медиите.
Проектът за регламент, представен в края на м.г. от Европейската комисия (ЕК) вече се обсъжда активно в ЕП. Той беше повод за международната конференция, която Елена Йончева организира в четвъртък. В дискусията се включи вицепрезидентът на Комисията Вера Йоурова. Сред останалите участници бяха Дейвид Ек, представител на Швеция (председател на Съвета на ЕС до края на юни), Живка Хаския, съветник в постоянното представителство на България в ЕС, бившият генерален директор на BBC World Service Group Питър Хорокс, председателят на СЕМ Соня Момчилова, издателят на e-vestnik.bg Иван Бакалов, Ренате Шрьодер от Европейската федерация на журналистите и др. Издателят на Euractiv.bg Георги Готев моделираше форума.
Преди три години Елена ме вдъхнови да разработя този акт. Впечатлена съм от нейния журналистически опит и работата й като военен репортер, сподели еврокомисар Вера Йоурова. Тя съобщи, че се очаква финалните обсъждания в т.нар. триалози на ЕС – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвета на ЕС да започнат през ноември, а през април догодина законът да бъде факт. Държавите членки ще трябва да го прилагат директно, без да го интерпретират.
Текстовете му ще забраняват държавна намеса в редакционната политика, така че медиите да не се превръщат в пропагандатори; защита на журналистите от подслушване, както и от разкриване на източниците на информация; ясно финансиране на обществените медии без това да ги прави зависими от управляващите и др. Националните медийни регулатори ще следят за свободата на журналистите, за прозрачността на собствеността и за конфликтите на интереси. Те ще наблюдават и да няма концентрация на пазара. На европейско ниво ще се създаде Европейски съвет за медийни услуги, в който ще има представители на националните органи. Той ще наблюдава медийната среда в ЕС.
Някои собственици чувстват заплаха за бизнеса си. Но свободата на медиите е стълб за демокрацията. Статуквото не може да остане, каза еврокомисар Вера Йоурова.
В отговор на въпрос на Елена Йончева защо гаранциите за най-ключовите предложения за независимостта на медиите и редакторските решения са заложени не в самия регламент, а в „препоръка“, която няма никаква законодателна стойност, тя отговори, че стремежът на акта е да защити медиите от външната среда. Докато за редакционната политика препоръките се придържат към най-добрите практики, но в крайна сметка решението е на съответния нюзрум. Свободата на медиите трябва да се гарантира и отвътре, каза Вера Йоурова.
България има положително отношение към предложенията на Европейската комисия, заяви Живка Хаския. Според нея основният проблем в работата по акта в ЕС е как да се балансира между различните нива на амбиция на държавите членки. Някои не желаят да има европейска намеса в националното им медийно законодателство. България обаче счита, че законът ще разреши предизвикателствата, които срещаме на национално и на европейско ниво.
От името на Европейската федерация на журналистите, в която членуват 73 организации в Европа, Ренате Шрьодер поиска разпоредбите в акта да се засилят. Според нея това, което Европейската комисия предлага е под стандартите на Съвета на Европа. Тя посочи този факт като един от аргументите на представители на издатели от Германия, които не приемат въвеждането на задължително европейско медийно законодателство. Имаме защита на издателите, а трябва да имаме защита и на журналистите. Разчитаме на Вас, обърна се Ренате Шрьодер към Елена Йончева.
Според европейската федерация новият Европейски съвет за медийни услуги трябва да е независим, включително от Европейската комисия.
За гаранции за независимостта на този своеобразен борд говори и Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Според нея прави впечатление, че в проекта е предвидено наред с членове на националните регулаторни органи, в състава му да се включат и представители на Европейската комисия. Секретариатът му също ще е назначен от ЕК.
Тя обяви, че СЕМ е най-слабо финансираният медиен регулаторен орган в Европа, а в същото време е най-прозрачно работещият. Според Соня Момчилова СЕМ не разполага с финансовите и човешките ресурси за правомощията, които европейският акт му предвижда. Институцията ще се превърне в огромен мастодонт с много права, а свръхрегулацията крие рискове, коментира тя. Колкото повече говорим за свободата на медиите, толкова по-изплашени са те. Не искам да съдействаме за това да подчиним медийната среда на някакви прекалено строги условия, каза още Соня Момчилова. Председателят на СЕМ беше категорична, че медиите в България съответстват на най-високите медийни стандарти.
В България медиите са овладени и служат на политически и икономически интереси, беше позицията на журналистът Иван Бакалов. Той посочи технологичния напредък в света като причина за огромната трансформация на медийния модел, която за малкия пазар в България е фатална. Медиите губят финансирането си и стават зависими, каза Иван Бакалов. Читателите и зрителите са разпръснати по много информационни канали, някои от които с недостатъчно качество. Липсва истинската журналистика, коментира още той.
Самият факт, че толкова открито и честно поставихме темите показва, че познаваме проблемите, заяви в обобщение Елена Йончева. Тя обърна внимание на битката с фалшивите новини и липсата на истинска журналистика. Фалшивите новини не се борят със забрани и банове, а със силата на проверената информация, с работата на репортерите, които покриват цялата география на даден конфликт, с представяне на събитията в контекст, каза тя. В противен случай подценяваме читателите и ги подтикваме да търсят източници другаде, а това може да ги подведе.
Ще е успех, ако в бъдеще можем да откроим истинските медии от изразяването на граждански позиции в социалните мрежи, каза Елена Йончева.