Европейската комисия представи на държавите членки различни варианти, за да се гарантира търсенето на отговорност от Русия за жестокостите и престъпленията, извършени по време на войната в Украйна.
Комисията предлага да се създаде нова структура за управление на замразени и блокирани публични руски активи, за да се инвестират, и постъпленията да се използват в помощ на Украйна. Като продължава да подкрепя работата на Международния наказателен съд, Комисията е готова да работи с международната общност за създаването на ad hoc международен трибунал или специализиран „хибриден“ трибунал за разследване и наказателно преследване на престъпната агресия на Русия.
Търсене на отговорност за международни престъпления
Украйна, както и 14 държави членки на ЕС вече започнаха разследвания на международни престъпления, извършени от руски представители. Те се подпомагат от Евроюст чрез съвместни екипи за разследване. Всички държави — членки на ЕС, са страни в Международния наказателен съд (МНС) и ЕС напълно подкрепя МНС в неговите разследвания на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Русия обаче не приема юрисдикцията на МНС. Това означава, че понастоящем престъплението агресия, което е престъпление, извършено от най-високото политическо и военно ръководство, не може да бъде преследвано от МНС. Ето защо Комисията предлага алтернативни варианти, за да се гарантира правосъдие, чрез създаването на:
· Специален независим международен трибунал, основан на многостранен договор, или
· Специализиран съд, интегриран в национална правосъдна система с международни съдии — хибриден съд.
И при двата варианта силната подкрепа на ООН би била от съществено значение.
Плащане за нанесените щети
Русия и нейните олигарси трябва да компенсират Украйна за причинените щети и разрушения.
През март 2022 г. Комисията създаде работната група „Freeze and Seize“, за да осигури координация на действията на държавите членки на равнище ЕС. С нейна помощ държавите — членки на ЕС замразиха активи на руски олигарси на стойност 19 милиарда евро. Около 300 млрд. евро от резервите на Руската централна банка са блокирани в ЕС и при други партньори от Г-7. За да се извлече максимална полза от тези средства и да се започне възстановяването на Украйна още сега, Комисията предлага, наред с другото:
· В краткосрочен план: да създаде структура за управление на замразените публични средства, да ги инвестира и да използва постъпленията в полза на Украйна.
· В дългосрочен план: след като санкциите бъдат отменени, активите на Централната банка ще трябва да бъдат върнати. Това би могло да бъде свързано с мирно споразумение, което компенсира Украйна за щетите, които е претърпяла. Активите, които ще трябва да бъдат върнати, биха могли да бъдат приспаднати от репарациите.
Следващи стъпки
Вариантите ще бъдат представени от Комисията на държавите членки за обсъждане и вземане на решение относно следващите стъпки.
Контекст
През октомври 2022 г. Европейският съвет поиска от Комисията да представи варианти за използване на замразени активи за възстановяването на Украйна в съответствие с правото на ЕС и международното право. Днешните варианти са представени в отговор на това искане.
На 25 май 2022 г. Комисията предложи нарушението на ограничителните мерки на ЕС да бъде добавено към списъка на престъпленията в ЕС и да се преразгледат и укрепят настоящите правила на ЕС относно възстановяването и конфискацията на активи. Комисията публикува и съобщение, в което се посочва как би могла да изглежда една бъдеща директива относно наказателните санкции. Превръщането на избягването на санкции в престъпление на ЕС би улеснило конфискацията на замразени активи от страна на националните органи. На 28 ноември държавите членки се споразумяха да разширят списъка на престъпленията в ЕС, за да включат нарушаването на санкциите на ЕС. Комисията е решена да действа бързо и да приеме предложението за директива през следващите дни.
С цел да се засили координацията на равнището на Съюза при прилагането на тези ограничителни мерки, през март 2022 г. Комисията създаде работна група „Freeze and Seize“. Освен че осигурява координация между държавите членки, работната група се стреми да проучи взаимодействието между ограничителните и наказателноправните мерки. Досега държавите членки са докладвали за замразени активи на стойност почти 19 милиарда евро. На 11 април Европол, съвместно с държавите членки, Евроюст и Фронтекс, започна операция „Оскар“ в подкрепа на финансови и наказателни разследвания, насочени срещу активи от престъпна дейност, притежавани от физически и юридически лица, обхванати от санкциите на ЕС.
Повече информация ще намерите в документа тук.
news.modal.text
