site.btaРешение на Европейския съд по дело С-289/21

Хартата на основните права на ЕС не допуска национална уредба, при която съдът може да приеме, че е отпаднал предметът на спора, когато атакуван пред него подзаконов нормативен акт бъде отменен или изменен, без преди това да е била дадена възможност на страните да изтъкнат интереса си от продължаване на производството и без този интерес да е бил взет предвид

Това прие в решението си от днес по дело С-289/21 Съдът на ЕС.

Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град във връзка с тълкуването на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Казусът

Запитващата юрисдикция е сезирана с искова молба от IG срещу Върховния административен съд за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи съдебни разноски по адм. дело № 1372/16 г. по описа на ВАС, тричленен състав, и неимуществени вреди за изпитано разочарование, гняв и обида от поведението на ВАС по адм. дело № 1318/19 г., петчленен състав, който, отказвайки да осъществи съдебен контрол върху дейността на изпълнителната власт, е нарушил правото на ефективна съдебна защита на ищеца.

Адм.дело 1372/16 по описа на ВАС, тричленен състав

С решение по това дело е отменена формулата от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради — етажна собственост, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, по съображения, че с нея не се постига целта на Директива 2012/27[I], транспонирана в Закона за енергетиката, фактурирането на топлинната енергия да се извършва въз основа на действителното потребление на топлинна енергия.

Адм. дело № 1318/19 г. по описа на ВАС, петчленен състав

С решение по това дело ВАС установява, че разглежданата национална разпоредба е изменена с последваща норма, уреждаща същите обществени отношения, и обезсилва решението на тричленния състав на ВАС по съображения, че предметът на спора е отпаднал.

Преюдициалното запитване

Запитващата юрисдикция иска тълкуване на Хартата, като поставя на Съда въпроса дали е допустимо наличието на национално процесуално правило, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.

Преценката на Съда

Най-напред, Съдът припомня, че принципът на ефективна съдебна защита по Хартата не изисква въвеждането на самостоятелно правно средство за защита, което да има за основен предмет оспорване на съответствието на национални разпоредби с правните норми на Съюза, стига да съществува способ за правна защита, който дава възможност инцидентно да се осигури зачитането на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза.

По-нататък, Съдът анализира дали след като държава членка (България) е избрала, без да е длъжна, да предвиди самостоятелно правно средство за оспорване пред съд на национална разпоредба, поради несъответствие с правото на Съюза, подобна уредба съответства на принципите на равностойност и ефективност, когато при отмяна/изменение от изпълнителната власт на тази национална разпоредба, се счита, че жалбата за отмяна пред съд е останала без предмет и повече няма основание за произнасяне по същество.

Макар да приема, че подобна национална уредба е в съответствие с принципа на равностойност, Съдът достига до извода, че отмяната на национална разпоредба с последваща норма няма същото правно действие като отмяната и по съдебен ред, поради което съществуват хипотези, при които може да е нарушен принципът на ефективност.

Според Съда това е така, тъй като отмяната на национална разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще, поради което не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения, докато отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие, така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от датата на приемането и.

Ако се приеме, че е отпаднал предметът на оспорване и повече няма основание за произнасяне в случай на отмяна/изменение на оспорваната разпоредба с последваща норма, без съответният правен субект да има възможност да докаже, че въпреки тази отмяна/изменение с последваща норма той продължава да има интерес от отмяната по съдебен ред, то това може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на този правен субект от правото на Съюза (още повече когато отмяната/изменението е в напреднал стадий на съдебното производство, както е в разглеждания случай).

Съдът отделя специално внимание на обстоятелство, че този извод не се променя от наличието на възможност незаконосъобразността на съответната национална разпоредба да се установи от съда, разглеждащ иска за обезщетение за вреди, тъй като е възможно да произтекат процесуални пречки и затруднения във връзка с разходите, продължителността и правилата за представителство, а правните субекти трябва да имат възможност да изберат онзи способ за съдебна защита, за който считат, че съответства в най-голяма степен на целите им, и в който ще вложат своите средства.

Поради това Съдът приема, че принципът на ефективност по Хартата не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид.

 
[I] Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО.