site.btaЕИСК: Гражданското общество се нуждае от средства, за да може да наблюдава управлението на радиоактивните отпадъци
В становище, прието по време на октомврийската пленарна сесия, се посочва, че местните общности, особено онези в близост до ядрени инсталации, и националните организации на гражданското общество следва да могат да изразяват позициите си и да получават необходимата подкрепа за тази цел. Тежестта на обработката на ядрените отпадъци не трябва да се прехвърля на бъдещите поколения и следва да се използват техники за рециклиране, когато това е възможно.
Държавите — членки на ЕС, следва да улесняват приобщаващото участие, откритостта и прозрачността по отношение на гражданското общество във всички области на управлението на радиоактивните отпадъци. Това се отнася както за общностите, на чиято територия понастоящем са разположени подобни съоръжения, така за и онези, на чиято територия могат евентуално да бъдат разположени такива, особено с оглед на факта, че през следващото десетилетие, а и след това, всяка година ще се генерират все по-големи количества радиоактивни отпадъци.
В становище, прието на октомврийската пленарна сесия, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) заема твърда позиция. Наличното финансиране следва да се използва за изграждане на капацитета на групи на гражданското общество, по-специално на местните общности в близост до ядрени инсталации, да участват независимо в проекти и проучвания за оценка на практиките за участие и прозрачност в областта на управлението на радиоактивни отпадъци.
Понастоящем практиките за участие в повечето държави членки включват местни информационни комисии, комитети по безопасност и сдружения на местното самоуправление. Те събират информация за даден проект, организират по-широки дискусии с обществеността, осъществяват мониторинг и надзор на различни аспекти, свързани със съоръженията, например транспорт и съхранение.
ЕИСК препоръчва на държавите членки да докладват относно методите за участие на обществеността в процеса на вземане на решения относно управлението на радиоактивните отпадъци, както и относно мерките за гарантиране на прозрачност. „Комитетът призовава държавите членки да предприемат стъпки, за да гарантират наблюдението и редовното оповестяване на екологичните, здравните и социално-икономическите развития по отношение на управлението на радиоактивните отпадъци“, заяви докладчикът Алена Мастантуоно.
Разработване на съвместни решения и рециклиране на радиоактивните отпадъци
Държавите членки следва да поемат своите отговорности, така че да не прехвърлят на бъдещите поколения тежестта, свързана с обработката на ядрените отпадъци, независимо от тяхното естество, период на разпад и ниво на опасност.
Някои държави членки, например тези с малък или среден инвентар отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, биха могли да проявят интерес към разработването на съвместни решения, включително, но не само, многонационални хранилища за радиоактивни отпадъци. С оглед на това държавите членки се насърчават да обмислят начини и средства за прилагане на потенциални решения на етапа, предшестващ погребването и за самото погребване.
Освен това, като се има предвид, че голяма част от отработеното ядрено гориво може да бъде преработено, делящите се материали следва да се рециклират, като по този начин се намали необходимостта от снабдяване с естествен уран, необходим за експлоатацията на ядрените реактори. Стратегиите за кръгова икономика ще дадат възможност на държавите членки да сведат до минимум количеството отпадъци, които да бъдат управлявани.
Подобряване на показателите за безопасност
Европейската директива за радиоактивните отпадъци (Директива 2011/70/Евратом на Съвета относно отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци) определя минимални стандарти за планиране и управление на радиоактивните отпадъци в целия ЕС, което бележи реална крачка напред в тази област.
Въпреки че всички държави членки са създали национални програми, прилагането на директивата е разпокъсано, което води до липса на съпоставими данни, а в някои държави членки — до много ограничено участие на гражданското общество в управлението на радиоактивните отпадъци.
Поради това държавите членки трябва да подобрят използването на ключови показатели за ефективност (КПЕ) при мониторинга и докладването относно напредъка, постигнат при прилагането на директивата. Подходящите КПЕ са от решаващо значение за докладването пред Европейската комисия на всеки три години и представляват полезен механизъм за гарантиране на прозрачност.
„Държавите членки следва да гарантират, че оценките на разходите за извеждане от експлоатация и за управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци отчитат увеличенията на разходите с течение на времето. Те следва също така да гарантират, че финансирането е достатъчно за покриване на действителните разходи“, заяви съдокладчикът Кристоф Карез.
news.modal.header
news.modal.text