site.btaЦветелина Пенкова: Развитието на нови и зелени индустрии дава перспектива пред младите хора да останат в Европа

„Реиндустриализация на Европа, развитие на промишлеността, развитие на нови технологии- този разговор започва с регламента за промишленост с нулеви нетни емисии. Накратко говорим за развитие на зелена икономика в Европа. Новият регламент, по който работя, цели 40% от технологиите и техните компоненти, които са необходими за зеления преход, да се произвеждат в Европа.“ Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова в предаването „Светът и ние“ на БНТ. Тя обясни, че технологиите, необходими за зеления преход и които ще се произвеждат в Европа, включват термопомпи, слънчеви панели, развитие на геотермалната и хидро енергия, компоненти за производство на електроенергия от вятърните централи, ядрена енергетика, водородни технологии и други. „Всичко това ще допринесе за производство на чиста и зелена енергия, но в същото време ще подпомогне икономиката, ще създаде нови работни места и възможности и перспективи пред младите хора“, изтъкна Пенкова. 

Евродепутатът обясни, че сега се правят стъпки за привличане на инвестиции, за да се върнат производствата, които бяха изнесени в трети страни. „Има доста сериозен проблем - недостигът и липсата на кадри. Трябва да намерим решение. Първата стъпка, която ние предприемаме като политици, е да създадем рамка, която наистина да даде възможност за развитието на нови и зелени индустрии или да се подобрят съществуващите производства. Това ще даде перспектива пред младите хора като сектори и професии, в които те биха могли да намерят бъдещата си реализация в Европа. Но липсата на кадри – от нискоквалифицирани до много висококвалифицирани специалисти, е проблем, който е налице в абсолютно всички европейски държави“, отбеляза Цветелина Пенкова. 

Евродепутатът открои важността на финансирането на всички тези проекти. Възможностите: „Това, което аз правя в момента в рамките на преговорите на този регламент, е неизползваните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат насочени именно към  реиндустриализацията на Европа. Това са средствата от т.нар. Национални планове, за които говорим от повече от една година в България. Оказва се, че на общоевропейско ниво едва 30% от предвидените средства по този Механизъм са усвоени. Защо да не използваме останалите 70% именно, за да върнем производства в Съюза и да създадем нови, високоплатени работни места? Необходимо е да насърчим и частния капитал. За големи стратегически проекти с помощта на държавни гаранции трябва да стимулираме и капиталовите пазари, които да участват със сериозни инвестиции в развитието на тези проекти, защото икономика няма как да се гради само на европейски или на публични средства. А частният капитал, с оглед и на финансовата ситуация в момента, е предразположен към дългосрочни инвестиции.“

Цветелина Пенкова даде за пример България, където в сферата на циментовата индустрия сме едни от първите в Европа, които ще започнат използването на т.нар. системи за улавяне и съхранение на въглеродни емисии.  Тя обаче отчете, че ако говорим за въглищните ни региони, там има сериозен проблем по отношение на преквалификацията и намиране на нови възможности за развитие на хората, които са заети в момента в този сектор, защото зависимостта ни от въглища ще намалява в следващите 15 години. „В тази посока Европа  отделя средства и предлага помощ. България все още не се е възползвала от тях. Трябва все пак да положим усилия да бъдат използвани по най-добрия начин възможностите. В момента можем да се възползваме от  над 1,2 милиарда евро, които обаче ще ни бъдат отпуснати само и единствено ако предадем териториалните си планове, които ние още не сме предали“, коментира евродепутатът. 

Цветелина Пенкова разказа за проведена среща с посланици от 12-те държави, които подкрепят и развиват активно ядрени енергийни мощности в Европейския съюз. „Почти всички държави изразиха готовност за развитие на нови проекти в рамките на следващите 10-15 години. На различни етапи са във всяка една от държавите. Около 10 нови реактора да заработят в следващите 15 години в Европа, което е доста сериозен мащаб. Към тези 10 нови проекта добавете и 6-те реактора, които са в напреднал стадий на реализация във Франция. Никога не е имало такова развитие за последните 20 години“, каза тя. Пенкова направи паралел с България и необходимостта да се осъзнае, че цената на компонентите, на оборудването, което е необходимо за изграждането на такива реактори, ще се повишава заради неестествено завишеното търсене. „Трябва да си зададем сериозния въпрос, ако искаме да задържим стратегическото си предимство и конкурентоспособността на нашия ядрен енергиен сектор в региона, дали сега е моментът да се разпродава оборудване, което е абсолютно възможно да бъде използвано в нашата държава“, акцентира в заключение Цветелина Пенкова.