site.btaИво Христов: Да подходим със здравословен скептицизъм към изкуствения интелект

„Не споделям нормативния ентусиазъм към приемането на еврото, нито опростените анализи на войната с Украйна.“

София, 12 май 2023 г. – „За първи път в историята на човечеството не става въпрос за еволюция в средствата за производство, за технически скок, нито за смяна на собствеността върху тях. Става въпрос за появата на автономна форма на интелект, която конкурира и поставя под въпрос самото бъдеще на нас като биологичен вид. Както каза един съветник на Илон Мъск, натоварен с изкуствения интелект: „Той рискува да бъде най-висшето творение на човешкия род, но и последното, тъй като след него всички ние рискуваме да станем излишни.“

Това каза евродепутатът Иво Христов по време на организирания от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент „Форум за прогресивни леви решения“.

„Обикновени неща като апликациите променят нашия начин на мислене. Хората от старшото поколение се ориентираме чрез посоките - изток, запад, север, юг; ляво, дясно. Хората от дигиталното поколение натискат иконата на Google Maps и оттам нататък делегират по-голямата част от пространствените решения на апликацията. В последните месеци всички се забавляваме с новия чат с изкуствен интелект. Около коронацията на Чарлз се появиха редица фотографии, които са дело на изкуствен интелект и които са някаква форма на шега с церемонията. Така или иначе, това, за което навремето един фотограф трябваше да разчита на търпението, майсторството, на попадението и техниката си, днес може да бъде генерирано от някой изкушен човек за броени секунди чрез ИИ.“ 

„В Европейския парламент дори се чува, че се е появила апликация, която генерира речи“, сподели Иво Христов. “В кръга на шегата – и досега много речи звучаха като писани от ИИ”. 

По думите му, изкуственият интелект е тема, към която трябва да подходим със здравословен скептицизъм. 

„Неслучайно най-посветените в тази тема хора, водещи учени и предприемачи, се уплашиха и излязоха с подобни апели. За съжаление, индустрията абсолютно винаги изпреварва законодателството“, каза още Христов. 

Според евродепутата в битката за рамкирането на изкуствения интелект много важно ще бъде осъзнаването на проблема от гражданите и активният им натиск:

„Много лесно един законодателен орган може да бъде пробит. Индустрията разполага с неограничени ресурси – медийни и финансови. Тя обещава растеж, а ние все още робуваме на неолибералната логика: растежът е абсолютното благо. Тук се създава възможност за нова движеща сила в икономиката през следващите години. Всичко това поставя под въпрос работните места.“

Евродепутатът каза още: „До неотдавна мислехме, че ще пострадат масово работните места на хората с нискоквалифициран труд. Всъщност изкуственият интелект засяга абсолютно всички работни места. Някои скептици казват, че изкуственият интелект не притежава емоционална интелигентност и, за разлика от човека, не притежава чувство за хумор. Следователно, не може да ни бъде конкурент. Това е голяма заблуда. Нашето чувство за хумор е плод на генетична даденост; на способност за асоциативно мислене, която създава три-, четири-, петизмерно мислене; ражда изблици на ирония, комични паралели, каламбури и прочее. Образно казано, това е нашият генетичен софтуер, който и машината вече има. Към него се добавя нашата култура, но тя не е нищо повече от база данни. В този смисъл, ако все още на моменти успяваме да излъжем изкуствения интелект с въпросите си и да му се надсмеем в социалните мрежи, много скоро, вероятно след броени месеци, той ще може да ни се надсмива.“

В изказването си по време на форума Христов обърна внимание и на факта, че не споделя нормативния ентусиазъм към приемането на еврото:

„Еврото е естественият хоризонт за развитие на България, но преценката за целесъобразност – дали сега? – е въпрос на сериозен анализ. Тревогите ми са не толкова от отражението на еврото върху България, то ще е сродно с това в другите страни, които са го приели, колкото от бъдещето на самата европейска валута. То не е толкова безоблачно, колкото ни се представя.“

„Имам големи резерви по отношение опростения анализ на войната в Украйна, който започва от 2022 г.  с твърдението, че войната избухва вследствие на непредизвикана агресия. Нещата са много по-сложни, те не започват от 2022 г., дори не започват от 2014 г. и за разпалването на тази война отговорност носят много страни. Това, че трябва да осъдим агресията е безспорно, всяка война е зло. Но трябва ли да бъдем безкритични в подкрепата си към страната-жертва, трябва ли да си затваряме очите за нейните действия?” каза още Иво Христов.