site.btaРешение на Европейския съд по дело С-350/21

Правото на Съюза не допуска превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори когато националното законодателство ограничава това запазване до шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни

Това прие в решението си по дело С-350/21 Съдът на ЕС.

Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд (закрит) във връзка с тълкуването на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации[1] и на Директива за личните данни в наказателното производство[2].

Казусът

Запитващата юрисдикция е сезирана от прокурор от Специализираната прокуратура с искане по реда на член 159 а НПК за разрешение за достъп до данните за трафика и местонахождението, които могат да дадат информация за извършените комуникации от пет лица, за които се предполага, че участват в престъпна дейност по разпространение на цигари без бандерол в рамките на организирана престъпна група (тежко умишлено престъпление). Искането е обосновано с цел за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпната дейност.

Преюдициалното запитване

Запитващата юрисдикция иска тълкуване на правото на Съюза и преценка на съответствието с него на национална правна уредба, която позволява общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни за период от 6 месеца с цел борба с тежките форми на престъпност, като предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни. Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно две решения на Конституционния съд[3] тази уредба е в съответствие с българската конституция.

Преценката на Съда

Най-напред, Съдът припомня практиката си, че запазването на данни за трафик или на данни за местонахождение, които могат да дадат информация за извършените комуникации от даден ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна намеса, независимо от срока на съхраняване, от обема или вида на съхранените данни, когато от посочената съвкупност от данни може да се направят много точни изводи относно личния живот на засегнатото лице- навици, място на постоянно или временно пребиваване, ежедневни или други пътувания, упражнявани дейности, социални връзки и кръгове и по този начин да се установи профилът на посоченото лице.

По-нататък, Съдът посочва, че обстоятелството, че запазването на данни за трафик и на данни за местонахождение в българската правна уредба се основава на ясни и точни правила, които включват и гаранции за сигурността и защитата на запазените данни, не променя констатацията, че тази правна уредба предвижда общо и неизбирателно запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение.

Освен това Съдът подчертава, че запазването на данните и достъпът до тях представляват отделни видове намеса в основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, а съществуващите задължения за доставчиците на електронни съобщителни услуги да гарантират сигурността и защитата на запазените от тях данни не може нито да ограничи, нито да отстрани тежката намеса в тези права, произтичаща от предвиденото в същата национална правна уредба общо запазване на данните.

Поради това Съдът приема, че национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни, е несъвместимо с правото на Съюза.

Освен това Съдът постановява, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

 
[1] Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации
[2] Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).
[3] Решение 2/15г. и решение 15/20 на КС.