На 9 ноември 2022 г., сряда, от 10:00 ч. в Дома на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София, Бюрото на Европейския парламент в България заедно със списание „Ентърпрайз“ организират дискусия на тема: „Европейски законодателен акт за свободата на медиите“.
Целта на дискусията е да се обсъдят мерките, залегнали в предложения от Европейската комисия законодателен акт за свободата на медиите и по-специално въпросите, свързани с условията за развитие на независими медии, установяване на прозрачна и плуралистична медийна среда, независимост и стабилно финансиране на обществените медии, прозрачност на собствеността на медиите и оповестяване на конфликтите на интереси.
В дискусията ще вземат участие Елена Йончева, член на Европейския парламент (С&Д, ще се включи дистанционно), Никола Миладинов, пресаташе на Представителството на Европейската комисия в България, проф. Нели Огнянова, председател на Комисията за журналистическа етика към Национален съвет за журналистическа етика, Генчо Керезов, заместник-кмет по направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столична община, д-р Илия Вълков, гл.ас. в катедра "Медии и обществени комуникации" на УНСС, член на УС на АЕЖ-България, адв. Жулиета Мандажиева, адвокатско дружество KDBM Law, доц. д-р Александър Христов, председател на УС на Българска асоциация на PR агенциите /БАПРА/. Модератор на събитието ще бъде Ирина Недева, председател и член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ България).
Предвидено е събитието да започне с панелна дискусия, последвана от отговори на въпроси от публиката в залата.
Дискусията ще се проведе на 9 ноември 2022 г., сряда, от 10:00 ч.в конферентната зала в Дома на Европа, ул. „Г. С. Раковски“ № 124, София с предварителна регистрация. Заявка за участие може да бъде изпратена на имейл адрес: biliana.tzarnoretchka@europarl.europa.eu или kalina.varbanova@europarl.europa.eu.
Добре функциониращите и стабилни медии са ключов стълб за свободата и демокрацията. Тази година в рекорден брой държави по света – общо 28, медийната среда се класифицира като много лоша, според Световния индекс за свобода на пресата, изчисляван от организацията „Репортери без граници“, като се наблюдава силна поляризация на медиите и възход на дезинформацията, подсилен от начина, по който функционират социалните мрежи.
В България, според шестото проучване за свободата на словото, организирано от Асоциацията на европейските журналисти, един от всеки петима анкетирани журналисти определя свободата на словото като „лоша“, а почти всеки десети – като „много лоша“. Продължава да бъде висок делът на мненията, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Увеличава се и усещането за несигурност, както и автоцензурата.
За да отстоява ценностите на демокрацията, Европейската комисия предложи Европейски законодателен акт за свободата на медиите, който включва правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европейския съюз. Регламентът се стреми да осигури гаранции срещу политическата намеса в редакционните решения и срещу неправомерното следене, както и мерки за защита на независимостта на редакторите и за оповестяване на конфликтите на интереси.
Програма
news.modal.text
