site.btaВъв ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси относно прилагането на разпоредби от Закона за адвокатурата

С разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2025 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?
2. Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?

Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Върховния касационен съд. В него се посочва, че с определения по ч. гр. д. № 203/2025 г. на I г. о. на ВКС и по ч. гр. д. № 3502/2024 г. на IV г. о. на ВКС е констатирана противоречива практика на състави на Гражданската колегия (ГК) и Търговската колегия (ТК) на ВКС по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“.

Според чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В определението по ч. гр. д. № 203/2025 г. е констатирано, че актовете на състави на ВКС сочат на противоречиво разрешаване на въпроса за предпоставките, при които съдът може да присъди на процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, включително в хипотеза, при която решението на първоинстанционния съд, с което в полза на ищеца е присъдена определена сума, е влязло в сила, както и по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда. Съдебният състав по ч. гр. д. № 3502/2024 г. също е констатирал наличие на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.  

По отношение на втория въпрос в искането за образуване на тълкувателното дело се посочва, че председателят на ВКС е сезиран с твърдения за съществуваща противоречива практика по приложението на чл. 36 от ЗА относно присъждането на разноски в хипотеза на недопускане на касационно обжалване по подадени жалби и от двете главни страни в процеса. Сигналът за противоречива практика се основава на мотивите на определение по гр. д. № 775/2024 г. на ІІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че: „… В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на касационен жалбоподател и насрещна страна по касационна жалба, като по нито една от жалбите касационно обжалване не е допуснато. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред касационния съд страните нямат право на разноски, независимо от изготвяне на писмен отговор по всяка от касационните жалби“. В сигнала се поддържа, че това разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, застъпена в определения по т. д. № 795/2024 г. на І т. о., т. д. № 758/2023 г. на І т. о. и ч. т. д. № 1726/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС. В тях е прието, че с оглед изхода на делото на всяка от страните се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на насрещната страна, доказани с приложените фактури и платежни нареждания.

Извършеното по този повод от Аналитичното звено на ВКС (ГК и ТК) проучване на практиката на касационния съд потвърждава наличието на противоречиво прилагане на разпоредбите на чл. 36 от ЗА. В съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 248 от ГПК и чл. 288 от ГПК, се застъпват две становища. Според първото всяка страна има право на разноските, които е направила за процесуалната си защита във връзка с отговора на касационната жалба на насрещната страна. Отговорността за разноските е самостоятелна за всяка от страните и е обусловена от предпоставките на чл. 78 от ГПК. Адвокатско възнаграждение се дължи и по чл. 38, ал. 2 от ЗА, определено съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от касационната жалба на насрещната страна. Недопускането на касационно обжалване на въззивното решение при наличие на две касационни жалби, по една от всяка от страните, не изключва тежестта за разноски и за двете страни, като всяка от страните дължи на насрещната страна разноските за подаване на отговор на касационната жалба от насрещната страна.  Според второто становище, когато и по двете касационни жалби на главните страни не е допуснато касационно разглеждане, направените от всяка от тях разноски трябва да останат за нейна сметка с оглед неоснователното отнасяне на спора пред ВКС, включително разноските за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на насрещната страна.